Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3746 от 20.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1448/2026
Вид
Определение № 3746
Подписан
20.07.2026
В сила
20.07.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ивайло Максимов Младенов, Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3746 гр. Варна, 20.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501448 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3245/05.05.2026 г., подадена от Д.

Я. Л., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. И. Т. И., срещу решение № 127/10.04.2026 г., постановено по гр.д. № 619/2023г. по описа на РС – Провадия, 2 Състав, с което е прието за установено в отношенията между страните В. Ж. Д. с ЕГН ********** и Д. Г. Д. с ЕГН **********, от една страна и Д. Я. Л. с ЕГН **********, С. С. Г. с ЕГН **********, Н. С. С. с ЕГН ********** и С. С. С. с ЕГН **********, от друга страна, че ищците В. Ж. Д. с ЕГН ********** и Д. Г. Д. с ЕГН ********** са собственици на 11/12 ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в гр.

Дългопол, общ. Дългопол, обл. Варна, **, а именно: ПИ с идентификатор *****.*** с площ 793.00 кв.м., при граници: имоти с идентификатори № *****.**, *****.**, *****.756, *****.** и *****.220, ведно с построените в поземления имот: жилищна сграда с идентификатор *****.***.1 на два етажа със ЗП 44 кв.м.; жилищна сграда с идентификатор *****.***.2 на един етаж със ЗП 48 кв.м.; жилищна сграда с идентификатор *****.***.3 на два етажа със ЗП площ 12кв.м.; селскостопанска града с идентификатор *****.***.4 със ЗП от 43 кв.м.; селскостопанска града с идентификатор *****.***.5 със ЗП от 41 кв.м.; селскостопанска града с идентификатор *****.***.6 със ЗП от 14 кв.м.; гараж с идентификатор *****.***.7 с площ 35 кв.м. на основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС - придобивна давност, упражнявана за периода от 2011 г. до 03.11.2023г., като е отхвърлен иска по отношение на 1/12 ид.ч. от описаните дворно място и сгради, като придобити по наследство от В.

Ж. Д. с ЕГН **********.

Със същото решение първоинстанционният

1 съд е прекратил производството по отношение на В. Л. Г., ЕГН **********, като е приел, че след установена нищожност на саморъчното завещание той не е наследник на починалия ответник К. К. Б. и ищците нямат правен интерес от установителен иск срещу него. Решението в тази си част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което и не е обект на проверка от въззивния съд.

Налице е произнасяне и по отношение на сторените разноски.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Въззивникът счита, че не са изложени мотиви, които да са довели до крайният извод на първоинстанционния съд. Поддържа, че първоинстанционният съд не е изследвал в достатъчна степен наследствените правоотношения, въпреки че спорът има съществен наследствен елемент. Според жалбата, след смъртта на Д. Д. Р. през 2014 г. негови наследници са преживялата съпруга Ц. К. Р. и сестрите му Р. Д. Ж. и М. Д. Г., като преживялата съпруга е придобила 2/3 от наследството на съпруга поради брака с продължителност над 10 години.

Въззивникът поддържа, че след смъртта на Ц. К. Р. на 29.12.2020 г. нейният наследник К. К. Б. е придобил наследствени права върху процесния имот, а след неговата смърт тези права са преминали към Д. Я. Л. като наследник по закон. Въззивникът намира, че ищците не са доказали началния момент и съдържанието на владението, на което основават иска си. Според жалбата твърдяното предаване на ключове през 2011 г. не доказва предаване на владение, а може да бъде обяснено с улеснение за достъп до имота и оказване на грижи за собствениците. Поддържа, че до смъртта на Д. Д. Р. през 2014 г., а след това до смъртта на Ц. К. Р. през 2020 г., собствениците са живели в имота и са го ползвали като свой. Счита, че най-ранният възможен момент, от който би могло да започне да тече придобивна давност срещу наследниците на Ц. Р., е 29.12.2020 г., поради което към датата на подаване на исковата молба през 2023 г. не е изтекъл 10-годишният срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Въззивникът твърди, че ищците не са доказали да са манифестирали спрямо К. К. Б., съответно спрямо неговия наследник Д. Я. Л., намерение да владеят имота изключително за себе си и да отричат наследствените права на останалите съсобственици. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че едноличното фактическо ползване и грижите за имота са достатъчни за придобиване на чуждите идеални части по давност.

Въззивникът твърди, че решението се основава предимно на показанията на свидетелките Т. В. и Н. К.а И., без да бъдат съпоставени с останалите доказателства, включително удостоверенията за наследници и доказателствата за собственост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба с вх.№ № 4040/29.05.2026 г . , подаден от останалите трима /ответници в първоинстанционното производство/ въззивници - С. С. Г. с ЕГН **********, Н. С. С. с ЕГН ********** и С. С. С. с ЕГН **********. с който се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като изложените в нея факти и обстоятелства не съответстват на действителната фактическа обстановка по делото.

2

Въззиваемите сочат, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ответниците не са депозирали писмен отговор и са загубили възможността да оспорват иска, а в първото открито съдебно заседание част от ответниците са заявили, че искът е основателен. В отговора се излага още, че по делото липсват данни искът да е бил своевременно оспорен от ответника Д. Л., като според въззиваемите направеното от него възражение се е отнасяло единствено до нищожността на представеното завещание, което не обуславя пороци на решението. Отправената молба до съда е - въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а Решение № 127/10.04.2026 г. постановено по гр.д. № 619/2023г. по описа на РС – Провадия, 2 Състав, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемите ищци - В. Ж. Д. с ЕГН ********** и Д. Г. Д. с ЕГН **********.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.

260 и чл. 261 от ГПК.

Във въззивната жалба не са отправени искания за събиране на доказателства.

Производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх.№ 3245/05.05.2026 г., подадена от Д. Я. Л., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. И. Т. И., срещу решение № 127/10.04.2026 г., постановено по гр.д. № 619/2023г. по описа на РС – Провадия, 2 Състав.

ПРИЕМА за разглеждане отговор на въззивна жалба с вх.№ 4040/29.05.2026 г., подаден от останалите трима /ответници в първоинстанционното производство/ въззивници - С. С. Г. с ЕГН **********, Н. С. С. с ЕГН ********** и С. С. С. с ЕГН **********.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2026г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

3

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора В.а: тел. ***, ел. поща: [email protected] . Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4