Протоколно определение № 4008 от 10.07.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 4008 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Щерева

Членове:

Стоян Михов

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Даниела Т. Славенова и прокурора И. В. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20261100604555 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:31 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМАТА Р. Г. Б. – явява се лично.

Не се явява упълномощеният й защитник АДВ.К.М. – САК, който е уведомен.

СЪДЪТ ЗАПИТА страните дали са съгласни да се прави звукозапис по време на заседанието за нуждите на изготвяне на протокола.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Не възразяваме да се направи звукозапис.

СЪДЪТ РАЗПОРЕДИ извършването на звукозапис за нуждите на изготвяне на протокола.

ОБВИНЯЕМАТА Р. Б.: Моят адвокат ми каза, че няма да може да се яви в днешното заседание, но аз не държа на неговото участие и моля да дадете ход на делото без адвокат.

ПРОКУРОРЪТ: Не следва да бъда даван ход на делото, независимо от становището на обвиняемото лице.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

След проведеното тайно съвещание съдебният състав намери, че няма 1 процесуална пречка за даване ход на делото въпреки обстоятелството, че неговият предмет е свързан с оспорване на задържане за 72 часа като принудителна процесуална мярка. Въпреки обстоятелството, че е поправило в тези производства защитата на обвиняемите лица е задължителна, в настоящата хипотеза обвиняемата не е задържана. Предвижването й и всички други възможности да се защитава и да организира адекватно процесуалното си поведение са напълно възможни и, доколкото законодателната идея под включването на задължителна защита в хипотезите на производство по чл. 64 НПК и сходни, е свързана с именно с обезпечаване на възможността на обвиняемото лице да си гарантира максимално ефективна защита. В случая от обективна страна няма пречка за г-жа Б. да се организира, тъй като тя не е задържана, а от субективната й преценка също личи, че не смята да има нужда от адвокат. Поради това съдебният състав прецени, че няма пречка да разгледа жалбата срещу произнасянето на СРС и без участието на защитник. Ето защо ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Обвиняемата Р. Б. е със снета самоличност пред първата съдебната инстанция.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правото на обвиняемата за отвод.

ОБВИНЯЕМАТА: Разбирам правата си. Нямам искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искане за отводи.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните постъпилите материали по досъдебно производство № 439/2026 г. по описа на 6 РУ-СДВР, пр.пр. № 3676/2026 г. по описа на СРП.

ПРОКУРОРЪТ: Не съм имал възможност да се запозная с материалите.

ОБВИНЯЕМАТА: Аз съм запозната по другите производства.

СЪДЪТ даде възможност на прокурора да се запознае.

След кратко прекъсване на действията по съдебното заседание прокурорът заяви, че се е запознал с необходимите материали по делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат тези материали.

ОБВИНЯЕМАТА Р. Б.: Да се приемат.

Съдът ДОКЛАДВА постъпилата частна жалба от адв. К.М. срещу определението на СРС от 17.06.2026 г. по НЧД № 8879/2026 г., с което е отхвърлена жалбата на адв. М. срещу постановление за задържане за 72 часа на Р. Г. Б..

2

ОБВИНЯЕМАТА Р. Б.: Поддържам жалбата. Смятам и моля съда да се отмени това 72 часово задържане. Няма да соча нови доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата. Няма да соча нови доказателства.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ВЪЗЗИВНОТО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ.

ПРОЧИТА и ПРИЕМА докладваното по-горе досъдебно производство № 439/2026 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№ 3676/2026 г.

ПРИКЛЮЧВА въззивното съдебно следствие.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Моля, да отхвърлите жалбата като неоснователна и да потвърдите като правилна и законосъобразна определението на СРС, 9 състав от 17.06.2026 г. Само като допълнение искам да добавя, че доколкото ми е известно института на обжалване на 72 часовото задържане за осигуряване на явяването на обвиняемото лице пред съответния първоинстанционен съд с оглед производството по реда на чл.64 НПК мисля, че още не е влязло в сила.

ОБВИНЯЕМАТА Р. Б.: Моля, да се отмени 72 часовото задържане.

Смятам го за абсолютно ненужно, явявала съм се навсякъде когато трябва.

Имам непълнолетни деца, имам счупен гръбнак, който претърпява тежки операции и смятам, че абсолютно ненужно.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА.

ОБВИНЯЕМАТА Р. Б.: Моля, за отмяна на определението.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

След проведено тайно съвещание съдебният състав, съобразявайки възражението на страните и събраните в рамките на производството материали намери за установено следното: производството е по реда на чл.5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като предмет на оспорване е определението на СРС, НО, 9 състав, с което е оставено без уважение искането за отмяна на постановлението на прокурор при СРС, постановил задържане за срок до 72 часа за довеждане пред съда на обвиняемата Р. Г. Б..

3

Настоящата съдебна инстанция счита, че частната жалба на защитника на обвиняемото лице срещу първоинстанционното определение е допустима и намира своето основание именно в разпоредбата на чл. 5 КЗПЧОС, която като наднационален акт, имплементиран по реда на международните договори, намира приложение в националния правов ред като приоритетен акт пред националното законодателство и допуска незабавно разглеждане от страна на съда в рамките на състезателно производство случаите, в които спрямо едно лице е наложено задържане или мярка, свързана с такова задържане, като правилността на акта на първоинстанционния съд, който се е произнесъл по жалбата, следва да бъде преценена от въззивната съдебна инстанция. Горното уточнение настоящият съдебен състав прави във връзка с възражението по същество на представителя на държавното обвинение за допустимостта на тази жалба с оглед обстоятелството, че предвидения специален ред в НПК, за оспорване на първоинстанционния съдебен акт, както и обстоятелството, че същият следва да бъде извършено в закрито съдебно заседание все още не е влязъл в законна сила и по този начин все още не е приложим.

На следващо място съдът намира за необходимо да изрази своето принципно становище за пределите на проверката, която съдът дължи при разглеждане законността на постановлението на прокурора за задържане на обвиняемото лице за срок до 72 часа в хипотезата, когато все още не е приключило същинското производство във връзка с решаване на въпросите за мярката за неотклонение по реда на чл.64 НПК и тогава когато такова производство е било проведено и е налице влязъл в сила съдебен акт, с който компетентният съд се е произнесъл досежно мярката за неотклонение, която трябва да се изпълнява по отношение на обвиняемото лице. Това разграничение е необходимост с оглед обстоятелството, че постановлението за задържане за срок до 72 часа на прокурора има прелиминарна и обслужваща същинското производство по реда на чл. 64, ал.1 НПК функция.

В хипотезата, когато същинското производство по реда на чл.64, ал.1 НПК е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с което съдът се е произнесъл по отношение на мярката за неотклонение, което следва да се изпълнява по отношение на обвиняемото лице, неговата преценка обхваща предпоставките за мярката за неотклонение, която следва да се изпълнява не само към момента на произнасянето, но и към момента на постановяване на задържането за срок до 72 часа. В този смисъл съдът, разглеждащ законността на постановлението за задържане за срок до 72 часа не следва да пререшава въпросите, които вече са били решени с влезлия в сила съдебен акт.

Пререшаване на въпроси във връзката с мярката за неотклонение са допустими в рамките на производството по реда на чл.65 НПК при наличието на нови фактически положения, но не и в хипотезата на производството по реда на чл.64 НПК. Тези съображения са необходими да бъдат изложени доколкото от материалите по делото се установява, че същинското производство по реда на чл.64 НПК, проведено спрямо обвиняемата Р. Г. Б. е приключило с влязъл в сила съдебен акт на СГС, НО, 14 въззивен състав, 4 постановен на 25.06. 2026 г, т.е. преди произнасянето на този съдебен състав досежно постановлението за задържане за срок до 72 часа, постановено, за да обслужи именно приключилото вече наказателно производство досежно мярката за неотклонение.

Съобразявайки произнасянето на СГС по цитираното вече протоколно определение се констатира, че по отношение на обвиняемото лице не са били налице законовите изисквания за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, тъй като е констатирано наличието на обосновано подозрение за вероятна съпричастност на обвиняемата към твърдяно престъпление, но не са констатирани рискове от укрИ.е или от извършване на престъпление, обосноваващи изпълнение на МНО „задържане под стража“. Следователно СГС е посочил, че мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемото лице се явява незаконна. И в този смисъл, след като би било налице незаконно задържане на обвиняемата с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в производството по реда на чл.64 НПК, то същите предпоставки са били налице и към момента на издаване на постановлението на прокурора при СРП, с което спрямо обвиняемата е било взето задържане за срок до 72 часа, т.е. постановлението на прокурора е било издадено без наличието на законоустановените предпоставки за това. Същото води след себе си отмяна на това постановление и определението на първоинстанционния съд, с което жалбата срещу постановлението на прокурор при СРП за задържане на обвиняемата за срок до 72 часа е оставена без уважение.

Воден от гореизложените съображения СГС, на осн.чл.64, ал. 9 НПК ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Протоколно определение на СРС, НО, 9 състав, от 17.06.2026 г. по НЧД № 8879/2026 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Постановление от 11.06.2026 на прокурор при СРП, с което е постановено „задържане за срок до 72 часа“ на Р. Г. Б. с ЕГН **********, обвиняема по досъдебно производство № 439/2026 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№ 3676/2026 г. по описа на СРП, считано от момента на предявяване на постановлението за привличане на обвиняем.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.