Решение № 1 от 03.01.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 03.01.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и втората година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана

Методиева, при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при ОП – Пловдив Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2614 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от Е.Р.В. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Национален Осигурителен институт гр. София. С исковата молба, конкретизирана касателно ответника с молба вх. №18312/18.10.2021 г. и с направено уточнение досежно допусната техническа грешка по съдържанието ѝ в съдебно заседание от 16.11.2021 г., са предявени претенции за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, претърпени от него в резултат на незаконосъобразен административен акт, отменен по административен ред, а именно Разпореждане № **********/ Протокол № Р01003 от 11.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, издадено по отношение на ищцата В., които вреди съставляват сторените в хода на административното обжалване на въпросния административен акт пред Директора на ТП на НОИ Пловдив разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и законната лихва върху претендираната сума на обезщетението, считано от предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане.

Ищцата, редовно призована, се представлява пред съда от упълномощения ѝ процесуален представител адв. П., който поддържа изцяло исковите претенции, като излага становище по същество и моли за присъждане на разноските в производството по представен списък.

Ответникът по иска Национален осигурителен институт - София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт В., е депозирал отговор по исковата молба, в който излага конкретни съображения за нейната допустимост, но неоснователност и недоказаност на иска за обезщетение. Тези съображения се поддържат и в съдебно заседание, както и в представено писмено становище по същество. Неоснователността на исковата претенция е обоснована с твърдяна липса на причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилата вреда, предвид това, че процесното разпореждане е било отменено от Директора на ТП на НОИ Пловдив не поради негова изначална незаконосъобразност, а поради незаконосъобразен акт на орган/длъжностни лица, извън системата на НОИ, а именно НЕЛК и при наличието на нововъзникнали факти и обстоятелства, имащи значение за получаваната от ищцата лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Задължително участващия по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор първоначално оспорва иска по основание и размер, но в хода по същество изразява становище за това, че искът е доказан и по основание, и по размер.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът за обезщетение, ведно с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, ведно с акцесорната претенция за лихва, за които вреди се твърди да са настъпили като резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност – Разпореждане № **********/ Протокол № Р01003 от 11.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. В тази насока и е изпълнено изискването по чл.204, ал.1, вр. с чл.203 от АПК за допустимост на иска, който е предявен след отмяна на административния акт по предвидения за това административен ред.

С оглед характера на исковата претенция, съставляваща по същество искане за обезщетяване на имуществени вреди, равняващи се на направени разноски в хода на административно производство по обжалване на административен акт, проведено по КСО, според съда не е налице и ограничението за приложение на реда по ЗОДОВ, предвидено в чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. В глава осма на КСО, озаглавена „Спорове“, няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски в рамките на предвиденото обжалване на административните актове, издавани по реда на КСО, пред горестоящия административен орган. В случая, административното обжалване е осъществено по реда на чл.117 от КСО, като в съдържанието на решението на компетентния ръководител на ТП на НОИ не е предвидено произнасяне по направените разноски в хода на административното обжалване. В издаденото в конкретния случай Решение на Директор на ТП на НОИ от 24.08.2021 г. не се съдържа разпореждане относно разноските. Според чл.117, ал.5 от КСО решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“. Липсва регламентация на въпроса с направените разноски в хода на задължителното административно обжалване и в разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО, която се отнася до присъждане на разноски в хода на производството пред съда. Налице е поради това и законова празнота и в КСО, и в АПК, относно понесените от страната разноски в това производство. Затова и за страната, направила разноски в хода на оспорването по административен ред, съществува единствено възможността да претендира същите като претърпени вреди по реда на чл.1, ал.1 от

ЗОДОВ, на каквото основание е предявена и разглежданата по настоящото дело искова молба. В насока на тези изводи са и мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС, както и трайната и най-нова практика на ВАС, обективирана напр. в Решение № 8234/2020 г. по адм. дело № 11414/2019 г., или Решение № 7733/2021 г. по адм. дело № 13595/2020 г.

Определящо за квалификацията на иска за вреди именно по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът, от чиято незаконосъобразност се претендират вредите, се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая искът е квалифициран по посочения текст от ЗОДОВ, защото се претендира обезщетение от незаконосъобразно разпореждане на пенсионен орган, произнесъл се в кръга на правомощията му, дадени с КСО, за определяне на лична социална пенсия за инвалидност, който акт именно е бил отменен във фазата на административното му обжалване.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на разпореждането, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищцата е ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Териториалните дирекции не са юридически лица и поради това и доколкото издателят на отмененото разпореждане е част от административната структура на Националния осигурителен институт, който е юридическо лице, съгласно чл.33, ал.2 от КСО и чл.2, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, правилно искът е насочен именно към този ответник.

По същество исковата претенция се явява основателна.

От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа страна, че в хода на административно производство, започнало по заявление на ищцата В. /съгласно удостоверение за сключен граждански брак/, тогава още с фамилия М., за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност по КСО, във връзка с настъпвалите преосвидетелствания на ищцата от ТЕЛК, респ. НЕЛК, с разпореждания по реда на чл.90а от КСО и с оглед на определяния ѝ процент трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, бил променян периодично и размера на отпуснатата ѝ социална пенсия за инвалидност. Така, съобразно с определения процент ТНР - 90% с ЕР на НЕЛК № 1947/129 от 23.11.2020 г., с Разпореждане № ********** по Протокол №Р01003/11.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив била намалена социалната ѝ пенсия.

Ищцата междувременно обжалвала пред съда въпросното ЕР на НЕЛК, като по жалбата ѝ било образувано адм. дело № 3253/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. По същото по постъпило на 26.01.2021 г. оттегляне на обжалвания акт от страна на НЕЛК, на 18.02.2021 г. било постановено определение за прекратяване на производството поради оттеглянето на оспореното ЕР на НЕЛК и връщане на преписката на НЕЛК за ново произнасяне. Предвид неблагоприятния характер на постановеното спрямо ищцата Разпореждане № ********** по Протокол № Р01003/11.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, същата упълномощила адв. А. *** за представителство пред ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив във връзка с обжалване на разпореждането по административен ред. В тази насока и между ищцата и адв. П. на 26.02.2021 г. бил сключен договор за правна защита и съдействие с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред ръководителя на ТП на НОИ- Пловдив в административно производство, образувано по жалба срещу въпросното разпореждане по Протокол Р01003. По договора, който бил надлежно подписан от двете страни, било уговорено и заплатено при подписването му адвокатско възнаграждение от 300 лева. На 04.03.2021 г. с вх. № 1012-15-120 в ТП на НОИ - Пловдив постъпила депозираната чрез упълномощения адв. П. жалба до ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив от ищцата В. против Разпореждане № ********** по Протокол № Р01003/11.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, като в жалбата като дата на издаване на разпореждането се сочела 12.01.2021 г., предвид отразяването на тази дата в горният ляв ъгъл на същото. Като основание за исканата отмяна на оспореното разпореждане като незаконосъобразно, в жалбата се посочило липсата на фактически основания за неговото издаване поради оттеглянето на ЕР на НЕЛК от 23.11.2020 г., на което се позовавало оспореното разпореждане. С Решение № 1040-15-34/ 18.03.2021 г. на компетентния да се произнесе по жалбата срещу разпореждането Директор на ТП на НОИ - Пловдив, образуваното по жалбата на В. административно производство било спряно до приключване на производството по обжалването на ЕР на ТЕЛК от 14.09.2020 г., по което именно било постановено оттегленото впоследствие ЕР на НЕЛК от 23.11.2021 г., със стабилен административен акт. След приключване на производството пред органите по медицинската експертиза, с решение № 1040-15-121 от 24.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ -Пловдив производството по жалбата на ищцата В. против Разпореждането на Ръководителя на пенсионното осигуряване от 11.01.2021 г. било възобновено. Със свое Решение № 2153-15-296 от 24.08.2021 г., постановено на основание чл.117, ал.3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ- Пловдив, като разгледал жалбата на ищцата В., депозирана чрез пълномощника ѝ адв. П., против Разпореждане № ********** по Протокол №Р01003/11.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, отменил въпросното разпореждане и решил въпроса по същество, като определил друг размер на пенсията пожизнено, съобразявайки се с определения в новопостановено ЕР на НЕЛК от 27.07.2021 г. нов процент ТНР /100% с потребност от чужда помощ/. Решението на Директора на ТП на НОИ не било обжалвано пред административния съд и влязло в сила на 24.09.2021 г.

За да приеме за установена изложената фактическа обстановка, съдът взе предвид събраните по делото писмени доказателства.

На базата на така установеното от фактическа страна, от правна такава, съдът намери следното: