Решение № 873 от 09.12.2020, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. Сливен , 09.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Таня Т. Иванова

Минчо С. Минев като разгледа докладваното от Минчо С. Минев Гражданско дело № 20202230102578 по описа за 2020 година

В исковата молба се твърди, че със заповед от 24.07.2020г. и на основание чл.325 ал.1, т.1 от Кодекса на труда /КТ/ е било прекратено трудовото правоотношение на Н. Х. А. с Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост- селище „Качулка“, с.Бяла, Сливенска обл. Също, че й е начислено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, но й било отказано плащане по чл.222 ал.3 от същия нормативен акт. Жената обаче счита, че има право на такова и поради това предявява иск съда с решението си да осъди ответника да й го заплати, в размер на 6 брутни трудови възнаграждения или общо 3 660лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране исковата молба пред съда.

Ищцата претендира сторените от нея разноски по делото.

На ДПЛУИ „Качулка“ бе връчен препис от исковата и в срок е депозиран- чрез директора му, писмен отговор. В същия се твърди, че обезщетението е изплатено на А., при това в срок, като е съобразен и спазен срока по чл.228 ал.3 от КТ. По тази причина директора на дома излага виждането си, че ищцата не може да има претенции за допусната от него забава, съотв. и няма вземане за обезщетение за същата-под формата на лихви.

В проведените по делото заседания ответника се представлява от процесуалния му представител по закон, като се поддържа вече коментираната позиция, заета в писмения отговор. В заседанието, в което бяха приключени устните състезания, ищцата бе представлявана по пълномощие от адвокат, който се съгласи със заявената от съда позиция, че предвид извършеното от ответника в полза на ищцата плащане, иска се явява неоснователен. Поддържа обаче искането си за присъждане на разноски.

1

Съдът, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Не са спорни по делото обстоятелствата и поради това съда счита, че те са безпротиворечиво установени, още повече, че са видни и от ангажирани писмени доказателствени средства- трудов договор № 27/ 01.08.2007г. и заповед № 10/24.07.2020г., че считано от тази дата Н. Х. А. е постъпила на работа в ДВЛУИ“Качулка“ като хигиенист.

Трудовото правоотношение е прекратено с цитираната заповед на директора на дома, считано от 01.08.2020г., по подадено от жената заявление от 17.07.2020г., на основание чл.325 ал.1, т.1 от КТ- по взаимното съгласие на страните. С нея е разпоредено на А. да се изплати обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск от 18 дни, както и да не й се изплаща обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ.

Също така, не е спорно обстоятелството, че основното трудово възнаграждение на ищцата е било 610лв.

От представен от ответната страна документ- заповед № 53/ 28.08.2020г. съда установи, че с нея директора на дома е разпоредил на А. да бъде изплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. То е сторено чрез банков превод, на същата дата, когато сумата за това- 4 538.30лв., е наредена по сметка на ищцата в ПИБ- в тази връзка са писмо изх.№ 1-258/ 23.11.2020г. на Общинска банка, филиал Сливен и платежно нареждане, представляващо лист № 32 от материалите по делото. В съдебно заседание ищцата призна- чрез пълномощника си, че е получила сумата. Ето защо това плащане съда счита за категорично доказан факт.

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.222 ал.3 от КТ, с който е предвидено задължение за работодателя да заплати, на работника или служителя си, обезщетение, при прекратяване на трудовото правоотношение с последния, при положение, че то е по причина на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пък без значение на основанието- ако прекратяването е извършено след като работника вече е придобил право на пенсия. Обезщетението е от 2 БТВ, а ако работника/служителя е работил при същия работодател в продължение на последните поне 10 години, е в размер на 6 БТВ.

Както съда вече обяви на страните, предвид процесуалното поведение и на двете се налага извода, че ответника признава наличието на тези предпоставки. Макар в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е не го е направил, по-късно- в хода на делото, е разпоредил да бъде изплатено на Н. Х. обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ и фактически го е извършил- с превод по банков път на 4 538.40лв., които по негово изявление-писмения отговор, представляват сбора на 6 месечни брутни трудови 2 възнаграждения на жената /макар с исковата си молба тя да претендира само 3 660лв./. По тази причина иска трябва да бъде отхвърлен като неоснователен-вземането на ищцата е удовлетворено и ако иска бъде уважен, ще означава тя да получи плащане два пъти, което е недопустимо. Така на практика според остана само въпроса дължат ли се от ответника направените от ищцата разноски по делото, т.е. приложима ли е разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК или пък трябва да се приложи текста на ал.2 от чл.78.

За да избегне отговорността си по първата от тези две разпоредби, както в отговора си, така и в хода на делото ответника се позовава на чл.228 ал.3 от КТ, който предвижда, че обезщетения по трудово правоотношения, предвидени в предходните на тази разпоредби от КТ и дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се заплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. Едва след изтичането на този срок работодателя дължи законна лихва върху сумата за обезщетението. А това ще рече и че изпада в забава, а също и че става/дава повод за съдебно предявяване на вземането. В случая трудовото правоотношение на Н. Х. с ДВЛУИ „Качулка“ е прекратено през м.07.2020г.- на 24.07., въз основа на нейно искане от 17.07.

Следвайки текста на чл.228 ал.3 от КТ е ясно, че полагащото се на жената обезщетение е трябвало да се заплати от ответника най-късно на 31.08.2020г., тъй като месец август е следващия месец юли месец, както и защото м.август винаги има тридесет и един дни.

Безпротиворечиво се установи по делото, че сумата за обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ ДВЛУИ „Качулка“ е превело на ищцата на 28.08.2020г. Т.е., в законовия срок. Това означава, че ответника не е изпадал в забава /тя би настъпила, считано от 01.09.2020г./.

Поради това и не дължи на ищцата лихва като обезщетение за вредите от забава в плащането на паричното й вземане за обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ, каквато претенция има тя. Плащането и осъществяването му в срока по чл.228 ал.3 от КТ означава също, че ответника не е давал повод ищцата да завежда иска пред съда. Просто тя е избързала малко. От друга страна, процесуалното поведение на ответника – отговора му на исковата молба и извършеното в хода на делото плащане, категорично означават признание на иска. При съчетаното действие на признанието и липсата на „принос“ на ответника за завеждане на делото, се стига до логичния извод, че по въпроса за разноските приложение трябва да намери ал.2, а не ал.1 на чл.78 от ГПК. Поради това съда ще отхвърли и искането на А. да й бъдат присъдени сторените от нея разноски по делото.

Тъй като иска по чл.222 ал.3 от КТ представлява трудов спор- по смисъла на чл.357 от КТ, то и от ищцата съда не събра държавна такса за образуване на делото /чл.359 от КТ и чл.83 ал.1, т.1 от ГПК/. Същата обаче и не може да се възложи върху ответника- с оглед изхода на делото.

Воден от изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено от ответника плащане в хода на делото, предявения от Н. Х. А. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Т. Д. от АК-Сливен иск с правно основание чл.222 ал.3 от КТ, да бъде осъден Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост- селище „Качулка“, с.Бяла, община Сливен, с директор З. С. да й заплати обезщетение в размер на 3 660лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска пред съда до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Н. Х. А. с ЕГН: ********** да бъде осъден Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост- селище „Качулка“, с.Бяла, община Сливен да й заплати сторените от нея разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин- пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в двуседмичен срок, който и за двете страни тече от датата на обявяването му09.12.2020г.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4