Решение № 421 от 30.09.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Пловдив, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000346 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260005/23.02.2022 година, постановено по т. дело № 26/2021 година по описа на Окръжен съд – Х., е отхвърлен предявеният от С.

М. М., ЕГН ********** против „Н.б.б.а.з.“, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ЕИК ********, иск за сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от станалото на 18.02.2019 г. ПТП на път *-* в участъка на пътя северно от гр. Х. при км. 301 в посока гр. П., при което е починал Г.Д.И.. Осъдено е „Н.б.б.а.з.“ да заплати по сметка на ОС – Х. ДТ в размер на 1200 лв. Осъдено е „Н.б.б.а.з.“ да заплати на М. Т. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв.

С определение № 260051 от 05.04.2022 година, постановено в производство по чл. 248 от ГПК, е допълнено решение № 260005 от 23.02.2022 година, като е осъдена С. М. М. да заплати на „Н.б.б.а.з.“ сумата от 4668,80 лева направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част 1 от иска.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство С. М. М. чрез процесуалния й представител адвокат М. Т. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 30 000 лева до 90 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Г.Д.И., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 10.02.2021 година, до окончателното изплащане на сумата.

Оплакванията са за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част. Поддържа се, че съдът правилно е определил общият справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата – 100 000 лева. Неправилно обаче бил определен процентът на съпричиняване от страна на пострадалия – 70%, с който било намалено на основание чл. 51,ал. 2 от ЗЗД обезщетението. Според жалбоподателката този процент бил многократно завишен и несъобразен с действителния принос на пострадалия за настъпване на ПТП, установен със събраните доказателства. Съвкупната преценка на доказателствата сочела на принос на пострадалия в размер на 10%. С оглед на това и като се има предвид извършеното в хода на процеса плащане на обезщетение в размер на 30 000 лева, жалбоподателката претендира разликата над тази сума до дължимата такава според нея от 90 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от Сдружение „Н.б.б.а.з.“ с изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че определеният от първоинстанционния съд процент на съпричиняване – 70% е в съответствие с всички събрани доказателства, преценени в тяхната съвкупност, включително с приетата автотехническа експертиза, сочещи на внезапно навлизане на пешеходеца на пътното платно на такова разстояние, при което за водача на товарния автомобил е било невъзможно да предотврати удара. Искането е за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски на ответника съобразно изхода на спора.

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба, подадена от адвокат М. Т. като пълномощник на С. М. М., срещу определение № 260051 от 05.04.2022 година по чл. 248 от ГПК. Твърди се, че това определение е неправилно и 2 незаконосъобразно. Има препращане към мотивите, изложени във въззивната жалба. В самата въззивна жалба не са изложени доводи, касаещи размера на разноските, които са присъдени в тежест на ищцата с определението по чл.

248 от ГПК с оглед отхвърлителната част на решението. Искането е да се отмени обжалваното определение и да се присъди на адвокат М. Т. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК за осъществената безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от Сдружение „Н.б.б.а.з.“ с изразено становище за нейната неоснователност. Искането е да се потвърди определението и да се присъдят на ответника по частната жалба разноски в размер на 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение за отговора по частната жалба.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, а именно от ищцата срещу решението, с което е отхвърлен предявеният от нея иск. При подаване на въззивната жалба е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените от жалбоподателката оплаквания, подробно посочени по-горе, които се свеждат само до процента съпричиняване от страна на пострадалия и свързаното с него намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства е установен

3 следният механизъм на настъпване на ПТП, при което е загинал Г.Д.И. – баща на ищцата С. М. М.:

Процесното ПТП е настъпило на 18.02.2019 година в тъмната част на денонощието, на път *-* северно от град Х. в посока П., по сух, хоризонтален, прав асфалтов участък от платно за двупосочно движение. Г.Д.И. като пешеходец при пресичане на пътното платно е ударен от турски товарен автомобилен състав - влекач марка „В.“, модел ***** с регистрационен номер ******** с прикачено към него полуремарке.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза се установява, че преди удара пешеходецът се е движел по десния /северен/ банкет в посока изток, като се е отклонил надясно и е предприел пресичане на платното за движение на път *-* перпендикулярно на надлъжната му ос от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Товарният автомобил с прикрепеното към него полуремарке се е движел в лентата за движение в посока П., като десните му габарити са били на разстояние 0,70 метра вляво от дясната ограничителна линия на платното за движение. Ударът е настъпил в предната челна част на влекача, в зоната на дясната му половина, на разстояние около 0,70 метра вляво от десния габарит / или на 1,40 метра вляво от дясната ограничителна линия на платното за движение/. Преди произшествието, както и в момента на удара, доколкото той е настъпил преди началото на ефективния спирачен път – преди момента на блокиране на колелата и оставяне на спирачни следи, скоростта на движение на товарния автомобилен състав е била 87,9 километра в час. При тази конкретна пътна обстановка според вещото лице водачът на товарния автомобилен състав не е имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез своевременно аварийно спиране. В момента, в който пешеходецът Г. е променил траекторията си на движение и е предприел пресичане на пътното платно, товарният автомобил е бил на разстояние от 44,22 метра, а опасната зона за спиране при скоростта на движение от 87,9 километра в час е била 132,62 метра. Безспорно е установено, че в момента, в който е предприел пресичане, пешеходецът е можел да бъде видян от шофьора на товарния автомобил, който се е движел на къси светлини, осветяващи пространството пред него на 50 метра, а това от дясната страна на платното за движение – на 75 мера. Според заключението водачът на товарния автомобил би имал възможност да спре преди удара с пешеходеца 4 при скорост на движение 41 километра в час и своевременна реакция за спиране в момента на вероятната промяна на траекторията на движение на пешеходеца, като е прието, че пешеходецът се е движел със скорост 4,2 километра в час, или 1,16 метра в секунда и от промяната на траекторията му до удара е изминало време от 1,81 секунди.

В заключението е посочено, че освен по-високата от технически съобразената с конкретната пътна обстановка скорост на движение на автомобила, причина за настъпване на ПТП е и поведението на пешеходеца, който е предприел пресичане на платното за движение в момент, когато в близост е имало автомобил, като е било възможно той да го възприеме и да го пропусне да мине преди него. От техническа гледна точка пешеходецът е можел да забележи и отчете опасността от приближаващото МПС. В тази връзка е посочено, че в момента, в който пешеходецът е стъпил на платното за движение товарният автомобил се е намирал само на 29,31 метра разстояние от него, не е имало причина пешеходецът да не го възприеме и до удара, който е на 1,40 метра от началото на платното за движение са изминали само 1,2 секунди.

Водачът на товарния автомобилен състав М.А.А. е признат с влязла в сила присъда № 260025/10.06.2021 година по НОХ дело № 602/2020 година по описа на ОС – Х. за виновен в това, че на 18.02.2019 година е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изречение първо от ЗДвП, задължаващи водачите на МПС при избиране на скоростта за движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Д.И.. Влязлата в сила присъда на наказателния съд съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С нея е прието, че в случая противоправното поведение на водача на товарния автомобил, довело до настъпване на ПТП, е движение с несъобразена с конкретните условия скорост, по-конкретно с видимостта при движение на къси светлини. Установената скорост на движение надхвърля значително скоростта от 41 километра в час, която би му позволила да спре и да избегне удара с пресичащия пешеходец при задействане на спирачната система в момента, в който той е променил траекторията си на движение и е предприел 5 пресичане.

От друга страна, по настоящото дело по категоричен начин са установени нарушения на правилата за движение от страна на пострадалия Г.Д.И., изразяващи се в навлизане на платното за движение в опасната зона за спиране на товарния автомобил, в момент, в който той се е намирал само на 29,31 метра. Става дума за нарушения на правилата за движение, установени в чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 114, т. 1 от ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, а тази на чл. 113, ал.1, т. 1 от ЗДвП ги задължава преди да навлязат на платното за движение

, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.

Съобразявайки конкретните обстоятелства, при които е настъпило ПТП и допуснатите от участниците в него / пешеходеца и водача на товарния автомобил/ нарушения на правилата за движение, подробно обсъдени погоре, съдът намира, че приносът на всеки един от тях за настъпване на вредоносния резултат е равен - по 50%. До ПТП, довело до смъртта на Г.И. не би се стигнало както при движение на водача на товарния автомобил със съобразена с пътните условия скорост, така и при непредприемане на пресичане от страна на пешеходеца преди преминаващия товарен автомобил, а след него.

По изложените съображения съдът намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че приносът на пострадалия пешеходец надхвърля този на шофьора на влекача и е 70%.