Решение № 409 от 26.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002101857 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. М. чрез пълномощник адв. П. К. срещу решение № 183 от 14.12.2022г по в.гр.дело № 218/2022г. на Великотърновски апелативен съд, с което след отмяна на решение №63 от 07.03.2022г на Русенски окръжен съд,са отхвърлени исковете на настоящата касаторка срещу ответника БДЖ –„Пътнически превози” ЕООД за ангажиране отговорността му по чл. 74 ЗЖТ за обезщетение на вреди от злополука,настъпила на 30.04.2020г съгласно акт за злополука №1/15.06.2020г с ищцата като пътник във влак (ПВ 40170) потеглил от гара Две могили в посока [населено място] , при изложени в исковата молба обстоятелства.На 30.04.2020г около 10 минути след потеглянето,влакът внезапно спира. Ищцата, в този момент придвижвала се по коридор за да отиде до тоалетната , е паднала.Получила е травматично увраждане счупване на лява бедрена кост и след пристигане в [населено място] е откарана по спешност в УМБАЛ„Канев”,последвало е лечение. Съставен е акт за злополука №1/15.06.2020г Въззивният съд е ревизирал изводите на първата инстанция за основателност на иска ,който е отхвърлил с обжалваното решение след като е приел,че ищцата не е доказала предпоставките на чл.49 ЗЗД ,които следва да се установят от нея ,за да се реализира отговорността по чл. 74 ЗЖТ,а именно не е доказано противоправно и виновно поведение 1 на лице,на което ответникът е възложил работа, в случая изразяващо се във внезапно/екстремно спиране на влака,което е в причинна връзка с настъпването на злополуката - падането и последвалите травматични увреждания при ищцата. Изтъкнато е, че тези факти са правопораждащи.След като изброително,макар не в пълнота е посочено какво са заявили пред съда четирима разпитани свидетели, трима от които ангажирани от ответната защита и изпълнявали към момента на злополуката длъжностите помощник локомотивен машинист, кондуктор на влака и началник на влака,въззивният съд не е кредитирал показанията на доведения от ищцата свидетел К. М., в частта подкрепящи твърденията по иска и е обсъдил същите доколкото подкрепят възраженията на ответника,че пострадалата е паднала по друга причина. Свидетелят е съпруг на ищцата,пътувал заедно с нея.Прието е за недоказано твърдението в исковата молба,че влакът е спрял внезапно,за което останалите свидетели са заявили,че нямат спомен да е имало екстремно спиране по време на пътуването, тези обстоятелства се отразявали в дневник .

Касаторката изтъква оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закон,извадково ценене на показания само на свидетели ,отговорни за инцидента ,при което съдът,при съставен акт, неправилно е отрекъл самото му настъпване.Изтъква се необсъждане на всички доказателства и доводи на страните.Не е обсъдена приета и неоспорена съдебно- медицинска експертиза ,нито доводите на защитата,че заключението изяснява механизма на получените травматичмни увреждания съгласно твърденията на ищцата.В защита по същество се акцентира, че при произшествие и съставен акт неоснователно се търсят основания за изключване на отговорността на ответника в поведението на пострадалата.Съгласно действащи нормативи,ответникът е бил длъжен при наличие на злополука да съхранява скоростомерните ленти на влака, но не ги е съхранил .

В отговор ответникът БДЖ –„Пътнически превози” ЕООД оспорва касационната жалба.Не е установено по безспорен начин ,че падането и последвалото нараняване са причини от внезапно спиране на влака .Възможно е ищцата да се е спънала, показанията на нейния съпруг са в тази насока,колебливи и противоречиви.Коридорите на вагоните са оборудвани с дръжки,за които пътниците да се придържат при движение.Ищцата не е провела нужното пълно и главно доказване на твърдението ,че влакът е спрял внезапно и това е причинило вредите.

С определение №21 от 04.01.2024г настоящият състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди и основе решението си на всички доказателства,отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти ,както и да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства за механизма на произшествието при иск срещу превозвач за обезщетение на вредите от настъпила злополука. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и по въпроса за предпоставките на отговорността по чл.74 ЗЖТ и за проявлението на противоправността,вината и правоизключващите обстоятелства при тази отговорност .

По изведения процесуалноправен въпрос, Върховен касационен съд е утвърдил в практиката си ,че обсъждането на всички доказателства по делото в съвкупност и взаимна 2 връзка при изграждане на решаващ извод е задължение на съда. При транспортна злополука /произшествие/ извод за доказана причина се формира съобразно приетите за установени обстоятелства , като съдът съобразява по кои въпроси са необходими специални знания от областта на механиката, кинетиката, физеологията ,медицината и други науки .

Отговорността на превозвача при осъществяването на железопътен транспорт по чл.74 от Закона за железопътния транспорт е за всяко телесно или психическо увреждане на пътник,който се намира в превозното средство, качва се или слиза от него, без оглед на това дали пострадалият е закупил предварително билет. Отговорността в случая е гаранционно обезпечителна ,в обема на следващото се при деликт задължение за обезвреждане на всички вреди и не произтича от превозния договор.Основанията за освобождаване от отговорност са изчерпателно посочени в чл.75 от Закона за железопътния транспорт.Живота и здравето на гражданите, ползващи железниците, не е предмет на договора за превоз и вредоносното засягане на тези ценности е винаги непозволено ( в т. см. Решение № 267/24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 998/2009 г., III г. о., ГК на ВКС)

Водещо при възлагането на тази засилена отговорност е гаранционното задължение на превозните организации в железопътния транспорт за осигуряване безопасност на пътниците и недопускането на неоправдан риск.В железопътния транспорт рискът е мярка относно вероятността за възникване и степента на въздействие на определен влияещ фактор върху безопасността на железопътната система или на част от нея.

За безопасността са от значение характеристиките на железопътната система, отговарящи на обществените изисквания, за отсъствие на риск, свързан с живота на хората, физически наранявания или материални щети.Причина,за която превозвачът отговаря е действие, пропуск,събитие или условие,или комбинация от тях,които са довели до произшествие, инцидент или нарушаване на нормативно определеното функциониране на железопътната система или на част от нея.

Въззивното решение не е съобразено с този отговор на въпроса и касационната жалба е основателна. По делото е установено,че на 30.04.2020 г. щцата Д. М. заедно със съпруга си К. М. пътува с пътнически влак 40170(ПС), с редовно закупен влаков билет, по маршрут от [населено място] могили до [населено място]. Около 06.10 часа при предвижване към тоалетната в коридора на влака, по време на движение на ПС в междугарието Две могили – К., ищцата губи равновесие и пада на пода, като ответникът е оспорвал нейното падане довело до травматични увреждания да е причинено от рязко спиране.След падането ,от което ищцата е изпитала остра болка и е била в невъзможност да се придвижва,с помощта на пътници е преместена на седалка,уведомени са кондукторът и началник влака като последният се обажда на Спешна помощ в крайната гара.В [населено място] пътничката с помощта на брезент е свалена от влака и с линейка е откарана в УМБАЛ „Канев“АД където са извършени редица изследвания,вкл.и ренгенографии, констатирана е фрактура на лява бедрена шийка.Приета е по спешност за оперативно лечение и на 01.05.2020г. и е извършена операция с голям обем и сложност. Счупването при инцидента на 30.04.2020 е наложило възстановяване с поставяне на имплатни.Представен е съставения акт за злополука №01/15.06.2020 г. издаден от „БДЖ-Пътнически превози“ 3

ЕООД-гр.София в който при описание на случая е отбелязано ,че в участъка Две могили – Р. влакът не е задържал екстремно.В отговор на предявения иск ответникът се е позовал на твърденията на своите служители/началник влак, кондуктор и помощник локомотивен машинист/че не е имало внезапно спиране. Не са запазени обаче скоростомерните ленти на локомотива ,съдържащи данни в тази насока ,като ответникът се е позовал на изтекъл срок за съхранението им /чл.10 от Инстукция за скоростомерните ленти /За истинността на твърденията си е ангажирал свидетелстки показания на служителите от съответния ПС.

Според показанията на свидетеля М. С., началник влак, ПС е електрически ,с общи купета.

За падането на ищцата е бил информиран от кондукторката , отишъл е при пострадалата, тя обяснила че е паднала и си е ударила крака ,за което,като видял състоянието й, телефонирал в Спешна помощ.В тази секция нямало други пътници,не е имало чанти и др. предмети по пътеката.Във влака е имало скоростомер ,които се съхранявал в определени срокове.Екстремни спирания задължително се отбелязват и в дневник ,в случая не е имало такива за отбелязване. Пострадалата пътувала с мъжа си,който също се оплакал и по негово/на свидетеля/ възприятие той изглеждал „ по- зле” от нея .В участъка има спирки,при захождане влакът намалява скоростта постепенно, така било и в случая , теренът в участъка не бил равен,което също налага коригиране на скоростта , но това е от компетентност на машиниста ,както и това дали се налага по-голямо спирачно усилие.

Тогава, ако човек е изправен,би могъл да загуби равновесие ,затова вагоните са оборудвани с дръжки за пътниците.Помощник машиниста на ПС , изслушан по делото като свидетел си спомня инцидент с паднала възрастна жена във влака за който бил осведомен , не си спомня да е имало рязко спиране извън гарите, например поради препятствие .Неговата работа била да следи за сигналите и безопасността на пътя.Разяснява ,че внезапно/екстремно /спиране има ,ако е свързано с внезапна пречка , препятствие, иначе с по-голямо спирачно усилие влакът спира по-бързо, но не екстремно.Теренът е бил на места стръмен, при спускане се ползва спирачка. Машинистът избира скоростта,която не следва да е над допустимата.Третият изслушан свидетел на ответника е кондуктора на ПС Н. И.,която също не е присъствала на инцидента и която също не помни да е имало разко увеличаване на скоростта,или по-рязко спиране. Съпругът на ищцата К. М. свидетелства по делото ,че са били седнали на обща пейка във вагона пострадалата е станала за да отиде до тоалетна, не е видял самото й падане, спънала ли се е ,или „какво беше” ,седял е на пейката,но влакът спял изведнъж. Случилото им се определя като катастрофа. Вагонът в който пътували бил с общи седалки, коридорът е по средата.Съпругата му паднала в коридора, където нямало никакви предмети ,пътеката била суха. Влакът рязко спрял, тя била права и паднала, той също паднал,макар да бил седнал,също получил нараняване , от като му била спукана устната.

При така събраните доказателства,изводът на въззивния съд за неустановяване на правопораждащите факти по основанието на иска е незаконосъобразен и необоснован.Системата за управление на безопасността налага комплексни мерки , които да осигурят превенция и контрол на всички рискове при транспорт на пътниците , включително и осигуряване на безопасно и предвидимо движение на подвижния

4 железопътен състав. Ответникът БДЖ „Пътнически превози” е длъжен да спазва изикванията на чл. 22 т.6 ,във вр. чл.23 от Наредба №59 от 2006г.за управление на безопасността в железопътния транспорт ,като провежда процедури за разследване на железопътни произшествия и инциденти, които гарантират, че произшествията,инцидентите, ситуациите, близки до инциденти и други опасни събития,се докладват, разследват и анализират в съответствие с действащата нормативна уредба и се вземат необходимите мерки.С Наредба №58 от 2006г и издадени въз основа на същата инстукции са определени основни технически и функционални изисквания към подвижния железопътен състав (ПС) и правила за разследване на произшествия и инциденти . Ответникът има общо задължение да документира техническото състояние на съоръженията и устройствата в тази връзка .Съгласно чл. 179 от наредбата (Изм. и доп. – ДВ,бр. 102/2020г. ,в сила от 1.12.2020г.) всички локомотиви, мотриси и мотрисни влакове се съоръжават със скоростомер за показване и регистриране на скоростта. Ответникът не е установил да е провел дължимото разследване въз основа на задължителни влакови документи и данни. При установено произшествие и съставен акт не ги е запазил,същевременно не е установил изпълнение на качествени и количествени критерии за поддържане ниво на безопасност при движение на подвижния състав /пътнически влак/,процедури за постигането на тези цели,методи за идентифициране на рискове, оценка на риска и въвеждане на адекватни мерки (чл.22 т.4 ,5 от наредбата ,изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2019г.) Не е установил,че като предприятие е изградил система за управление на безопасността,контролира рисковете и осигурява на пътниците безопасно транспортни услуги по мрежата в процесния участък.