Решение № 171 от 09.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова в присъствието на прокурора В. Ив. Ан. като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602873 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл. XXI от НПК.

С присъда от 20.05.2021 г., постановена по НОХД № 12763/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 – ти състав, подсъдимият М. ПЛ. К. е признат за виновен за това, че за периода от неустановена дата в началото на м. февруари 2020 г. до 04.03.2020 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление – с шест деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, се заканил с убийство на Л.Е. Ц. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:

- на неустановена дата в началото на м. февруари 2020 г., в гр. София, се заканил с убийство на Л.Е. Ц., а именно – съборил последната на земята, започнал да я души с ръце и отправил към нея думите „Ще те убия, ще те осакатя, ще ти прережа гърлото, ще те унищожа, ти си обречена“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Л.Е. Ц.;

- на 20.02.2020 г., в гр. София, се заканил с убийство на Л.Е. Ц., а именно – нанесъл удари с крака (ритници) на последната, започнал да я души с ръце и отправил към нея думите „Ще умреш. Сега ще те убия, к*******, ще те закопая, никой няма да може да ти помогне и да те намери“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Л.Е. Ц.;

- на 22.02.2020 г., в гр. София, се заканил с убийство на Л.Е. Ц., а именно – нанесъл побой на последната и отправил към нея думите „Ти си ******. Ще те убия, заслужаваш да видиш какво е адът. Ще ти *******“, и това заканване би могло да възбуди основателен 1 страх от осъществяването му у Л.Е. Ц.;

- на 28.02.2020 г., в гр. София, се заканил с убийство на Л.Е. Ц., а именно – взел в ръцете си кухненски нож, опрял го до шията на последната и отправил към нея думите „Ако се дърпаш, ще те заколя. Ще те убия, ще ти *******“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Л.Е. Ц.;

- на 02.03.2020 г., в гр. София, се заканил с убийство на Л.Е. Ц., а именно – отправил към последната думите „Ще те убия, ******, ти не струваш нищо, и ти си ****** като майка ти. Аз имам хора навсякъде, с пари ще се оправя, след като те убия“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Л.Е. Ц.;

- на 04.03.2020 г., в гр. София, се заканил с убийство на Л.Е. Ц., а именно – нанесъл удари с ръце (шамари) на последната, след което сложил колана си около врата на Ц., започнал да я души с него и отправил към нея думите „Ще те убия, ще ти отрежа главата, ще ти причиня неземна болка, ще страдаш цял живот“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Л.Е. Ц., поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК съдът му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, чието изтърпяване отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от 5 (пет) години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият М. ПЛ. К. е признат за виновен и за това, че на 28.02.2020 г., в гр. София, чрез нанасяне на удар с нож в областта на лявата ръка на Л.Е. Ц., причинил лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана, което увреждане е реализирало медико – биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено при условията на домашно насилие /предшествано от системно – на неустановена дата в началото на м. февруари 2020 г., на 20.02.2020 г., на 22.02.2020 г. и на 28.02.2020 г., упражняване на физическо и психическо насилие спрямо лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство и живее в едно домакинство/, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 54, ал. от 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, чието изтърпяване отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от 3 (три) години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определил на подсъдимия М. ПЛ. К. едно наказание, измежду наложените, а именно наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, чието изтърпяване отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от 5 (пет) години.

С първоинстанционния съдебен акт подсъдимият М. ПЛ. К. е осъден да заплати на Л.Е. Ц. сумата от 2 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 600 лева – възнаграждение за повереник.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, М. ПЛ. К. е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 530,70 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС: 400 лева – деловодни разноски и 80 лева – държавна такса за разглеждане на гражданския иск.

Срещу първоинстанционния съдебен акт е подадена въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия – адвокат Ив. Н., САК. В жалбата и допълнение към нея се излагат доводи за неправилност на обжалваната присъда. Поддържа се, че изводите на районния съд са необосновани и противоречат на събрания по делото доказателствен материал. Изтъква се, че е направена неправилна интерпретация на изслушаните свидетелски показания, като конкретно се сочи съдът неправилно да е анализирал показанията на свидетелите Л.Ц., Р.С., Г. Ц. и П.Н.. Оспорва се наличието на визирания в чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК квалифициращ деянието признак – същото да е извършено „в условията на домашно насилие“. Посочва се, че с оглед доказателствата по делото не може да се изгради несъмнен и категоричен извод за доказаност на повдигнатите 2 обвинения и предявения граждански иск. При изложените съображения се моли за отмяна на първоинстанционната присъда в нейната цялост и за признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатите му обвинения, както и за отхвърляне на предявения граждански иск.

В жалбата и допълнението към нея не се правят искания за събиране на нови доказателства.

В срок е депозирано писмено възражение срещу подадената жалба от частния обвинител и граждански ищец Л.Е. Ц., чрез повереника адвокат Ив. С.. Излагат се съображения за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания съдебен акт, поради което се моли за неговото потвърждаване.

В разпоредително заседание от 23.07.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или изслушване на вещо/и лице/а, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства или доказателствени средства.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия М. ПЛ. К. – адв. Ив. Н., прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда, като неправилна и необоснована. На етап съдебни прения защитата заявява съображения, сходни на изложените в жалбата и допълнението към нея. Допълнително се поддържа предубеденост на състава на СРС, като се твърди същият целенасочено да е допуснал нарушение на нормата на чл. 281, ал. 4, вр. 1, т. 2, пр. 1 от НПК, приобщавайки незаконосъобразното показанията на свидетел Е.П., дадени на досъдебно производство.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) оспорва подадената жалба като неоснователна. Излага съображения за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което отправя искане за неговото потвърждаване.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. Ив. С., излага съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда. Прави искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В предоставената му последна дума, подсъдимият М. ПЛ. К. моли съда за постановяване на оправдателна присъда.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, X – ти въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, както и доводите и възраженията, направени в открито съдебно заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, съставът на Софийски районен съд е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК събраните на досъдебно производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и заключенията на способите за доказване – експертизи, а именно: гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия М. ПЛ. К., снети в о.с.з. на 19.11.2020 г. (л. 44 от съдебното производство), както и тези, приобщени от досъдебна фаза по реда на чл. 279, ал. 2 от НПК (л. 46 от досъдебното производство), показанията на свидетел Л.Е. Ц., снети в о.с.з. на 19.11.2020 г. (л. 41 от съдебното производство), както и тези, приобщени от досъдебна фаза по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 3 и л. 6 от досъдебното производство), показанията на свидетел Р.С., 3 снети в о.с.з. на 19.11.2020 г. (л. 44 от съдебното производство), показанията на свидетел Д.Ш., снети в о.с.з. на 26.11.2020 г. (л. 60 от съдебното производство), както и тези, частично приобщени от досъдебна фаза по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 119 от досъдебното производство), показанията на свидетел Г. Ц., снети в о.с.з. на 04.02.2021 г. (л. 93 от съдебното производство), показанията на свидетел П.Н., снети в о.с.з. на 04.02.2021 г. (л. 94 от съдебното производство), както и тези, приобщени от досъдебна фаза по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 20 от досъдебното производство); писмени доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие (л. 13 от досъдебното производство), СМУ с лист за преглед (л.

23 от досъдебното производство), удостоверение от Център за възстановяване, консултиране, психотерапия и психоанализа (л. 91 от съдебното производство), справка за съдимост на подсъдимия М.К. (л. 15 от съдебното производство), както и способи на доказване – заключения на КСППЕ (л. 77 и л. 96 от досъдебното производство) и съдебно медицинска експертиза (л. 67 от досъдебното производство и л. 148 от съдебното производство).

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съдебен състав изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въззивната съдебна инстанция намира фактическата обстановка за правилно изяснена от първоинстанционния съд. Същата се установява по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени средства и експертни заключения. Събраните доказателствени източници са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, след като преди това са съпоставени и с останалата доказателствена маса. Въззивният съдебен състав приема за установени фактите, изложени в мотивите на обжалваната присъда, а именно: