Решение № 5508 от 30.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9938/2022
- Вид
- Решение № 5508
- Подписан
- 30.10.2023
- В сила
- 30.10.2023
- Състав
- Силвана Гълъбова, Цветина Костадинова, Георги Стоянов Чехларов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 5508 гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Цветина Костадинова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100509938 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК
Образувано е по въззивна жалба на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу Решение № 20004222 по гр.д. № 2374/2021 по описа на СРС, I ГО, 49-и състав, с което е признато за установено по предявените от А. Г. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 439 от ГПК, че същата не дължи на жалбоподателя сумата от 1000 лева-главница, ведно със законната лихва от 21.11.2008г. до окончателното изплащане; 180,49 лева- договорна лихва за периода от 21.02.2008г. до 21.11.2008г., сумата от 25 лева – държавна такса и сумата от 60 лева- юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист, издаден по гр.дело №37869/2008 по описа на СРС, 31 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20098440400105 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. №844 в КЧСИ.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че към 04.02.2015г. все още е действало Постановление на Пленума на ВС № 3 от 18.11.1980г.
/“ППВС № 3 от 18.11.1980г.„/. Обосновава се, че приетото впоследствие 1
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС /“ТР № 2 от 26.06.2015 г.“/, което дава различно разрешение на правния въпрос относно теченето на давността по време на изпълнителния процес, има действие след постановяването му. Подчертава се, че „перемпцията“ няма пряко отношение към спирането и прекъсването на давността. Въз основа на изложеното се отправя молба към съда да отмени първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. Г. Г., с който се отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, съответно подадената въззивна жалба- оставена без уважение. Поддържа се, че доколкото с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. е отменено ППВС № 3 от 18.11.1980г. процесните вземания са погасени по давност на 04.03.2019 г.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.12.2008г. СРС, 31-и състав, е издал въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 15.12.2008г. изпълнителен лист по гр.дело № 37869/2008, с който е осъдил А. Г. Г. да заплати на кредитора „П.И.Б.“ АД сумата от 1000 лева – главница, сумата от 180,49 лева- просрочена договорна лихва за периода от 21.02.2008г. до 21.11.2008г., ведно със законната лихва от 21.11.2008г. до окончателното плащане, 25 лева – държавна такса и 60 лева –юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист на 13.02.2009г. „П.И.Б.“ АД е подала молба до ЧСИ С.Я. за образуване на изпълнително дело, като в нея е поискано предприемането на конкретни действия по изпълнението, а именноналагане на запор и възбрана.
По повод на молбата е образувано процесното изпълнително дело № 20098440400105 по описа на ЧСИ С.Я., вписан в КЧСИ под № 844.
Със запорно съобщение от 11.02.2009г. ЧСИ С.Я. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата в „Професионален учебен център А.**“ ЕООД, а със запорно съобщение от 14.02.2009г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение в „345” ООД.
2
Със запорно съобщение от 17.02.2009г. ЧСИ С.Я. е наложил запор и върху банковите сметки на длъжницата, действаща като ЕТ „М.-Д.Т.- А. Г.“ в „Банка ДСК“ ЕАД.
Със запорно съобщение от 14.09.2011г. ЧСИ С.Я. е наложил нов запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата в „Професионален учебен център А.**“ ЕООД“.
Със запорно съобщение от 21.11.2012г. ЧСИ С.Я. е наложил запор върху дружествените дялове, притежавани от длъжницата в „А.Д.К.“ ЕООД.
Със запорно съобщение от 30.11.2016г. ЧСИ С.Я. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата в Столична община-район „Надежда“.
На 07.12.2016г. в деловодството на ЧСИ С.Я. е постъпила молба от „Е.М.“ ЕООД, с която дружеството е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело на основание сключен на 14.11.2016 г. между него и „П.И.Б.“ АД договор за цесия. Със същата молба дружеството е овластило съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
С разпореждане от 10.01.2017г. „Е.М.“ ЕООД е конституирано като взискател по изпълнителното дело.
С молба от 17.09.2018г. дружеството- взискател е поискало налагането на запор върху банковите сметки на длъжницата.
Със запорно съобщение от 11.10.2018г. ЧСИ С.Я. е наложил запор и върху банковите сметки на длъжницата в „П.И.Б.“ АД.
С молба от 29.01.2019г. дружеството- взискател е поискало налагането на запор върху банковите сметки на длъжницата в „П.И.Б.“ АД.
С молба от 03.11.2020г. дружеството- взискател е поискало налагането на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжницата.
Със запорно съобщение от 11.12.2020г. ЧСИ С.Я. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата в „Б.С.“ ЕООД.
С молба от 09.03.2021г. дружеството- взискател е поискало налагането на запор върху банковите сметки на длъжницата в „Т.-Д.З.Б.“- клон София.
Във връзка с наложените обезпечителни мерки по изпълнителното дело са постъпвали суми.
3
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. След извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Във връзка с оплакванията относно неговата правилност, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба за длъжника в изпълнителния процес съществува възможност да оспори вземането на кредитора си по исков ред, при условие че основе претенцията си на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съответното изпълнително основание.
В процесния случай ищецът в първоинстанционното производство е оспорил съществуването на вземанията на кредитора си, като се е позовал на изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД установеното със съдебно решение вземане се ползва с петгодишна давност. Посочената разпоредба се прилага и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила 4 решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл са решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., определение № 60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др. Предвид изложеното следва да се приеме, че доколкото процесните вземания са установени със Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 15.12.2008г., то спрямо тях от този момент е започнала да тече петгодишна давност.
От представените по делото документи се установява, че по отношение на вземанията е образувано изпълнително дело на 13.02.2009 г. Въпросът относно спирането и прекъсването на давността по време на изпълнителния процес е предмет на няколко тълкувателни актове. Съгласно ППВС № 3 от 18.11.1980г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С приетото впоследствие ТР № 2 от 26.06.2015г. разрешението, дадено с посоченото ППВС е обявено за загубило действие, като в т. 10 от тълкувателното решение е посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни деиствия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително деиствие. С оглед различните разрешения на тълкувателните актове и тяхното действие във времето е прието Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. / ТР № 3 от 28.03.2023г. /, съгласно което приетото в ППВС № 3 от 18.11.1980г. тълкуване, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес, запазва действието си по отношение на вземания по изпълнителни дела, образувани до датата на приемане на ТР № 2 от 26.06.2015г. В мотивите на ТР № 3 от 28.03.2023г. изрично е посочено, че „установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент.“
5
Прилагайки горепосочените постановки към процесния случай, съдът намира, че доколкото изпълнителното производство е инициирано по време на действието на ППВС № 3 от 18.11.1980г., след образуването му не е текла давност до 25.06.2015г. На 26.06.2015г. е постановено ТР № 2 от 26.06.2015г., като от този момент е започнала да тече наново погасителната давност за вземанията, която се е прекъсвала с предприемането на всяко деиствие по принудително им изпълнение. Следва да се отбележи, че не всички действия, осъществявани от съдебния изпълнител са годни да прекъснат давността, а такива се единствено тези, с които се предприема действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител въз основа на оправомощаването му по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ), като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
Видно от приложените по делото документи, от издаването на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК до образуването на изпълнителното производство е изтекъл срок от един месец и двадесет и осем дни, след което въз основа на ППВС № 3 от 18.11.1980г. давността е спряла да тече. Същата е започнала да тече наново с приемането на ТР № 2 от 26.06.2015г., като след този момент са предприемани редица действия по изпълнение, първото от които е запорното съобщение от 30.11.2016г., с което ЧСИ С.Я. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата в Столична община- район „Надежда“. С оглед на приетото в ТР № 2 от 26.06.2015г. следва да се приеме, че от този момент давността е била прекъсната, като същата е била последователно прекъсвана и със следващите предприети от ЧСИ С.Я. изпълнителни действия, последното от които е наложеният със съобщение от 11.12.2020г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата в „Б.С.“ ЕООД. Доколкото исковата молба пред първоинстанционния съд е подадена на 15.01.2021г., то към този момент давността не е изтекла.
Разпечатката съдържа 46 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0766ec2c-0d87-4830-b0b6-364e90cc0f11