Решение № 49 от 26.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. П., 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.А.А. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от М.А.А. Гражданско дело № 20251720102921 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Р. Г. С. ЕГН:**********, ***, чрез адв. А. Г. Ц. - адвокат от АК- П. срещу „***" ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя

С искане за признаване за установено по отношение на Р. Г. С. ЕГН:**********, ***, че не дължи на "***" ЕООД с ЕИК: *** 500,00евро представляваща част от сумата в размер на 118 865,00 евро, представлаваща изискуема главница по договор за банков кредит №***г. за която сума е издаден изп. лист от 06.11.2015г. по ч.гр.д. №7927/15г. на Районен съд П., поради погасяването им по давност.

Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД.

Ищците твърдят, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист от 06.11.2015г. по ч.гр.д. №7927/15г. по описа на Районен съд П.., съгласно който ищеца заедно с *** и „***” ООД с ЕИК:***, са осъдени, да заплатят солидарно на „***” ЕАД с ЕИК:*** сумите както следва:118865,00 евро, представляваща изискуема главница по договор за банков кредит №***г.; 16862,45 евро, представляваща изискуема редовна лихва от 15.02.2013г. до 29.05.2015г.; 22144,32 евро, представляваща изискуема наказателна лихва от 15.03.2013г. до 29.10.2015г.; 12475,15 евро, представляваща изискуема лихва съгл. чл.2.3 вр. с чл. 1, б.”в” от анекс №8/21.08.2012г. към договор №13 5027/18.12.2006г. от 17.04.2012г. до 14.08.12г.

1

След снабдяването с процесния изп. лист първоначалния кредитор „***” ЕАД образувал с нарочна молба от молба от 15.02.2016г. е образувал изп. д. №*** по описа за 2016г. на ЧСИ- А.В. с рег.№*** на КЧСИ и район на действие П. ОС.С молбата взискателят е поискал от ЧСИ, да присъедини изп.д. №***/15г. към изп.д. №*** по описа за 2015г. на ЧСИ- А. В..Съдебният изпълнител е образувал изп.д. №***г. и го е присъединил към изп.д. №***г. В последствие, с молба от 19.01.2019г. взискателят „***” ЕАД, е депозирал молба, в която молба сочи договор за цесия от 20.12.2018г. с който договор е прехвърлил процесното вземане на "***" ЕООД с ЕИК: *** и ЧСИ, да счита за оттеглени пълномощията на пр. представители на банката, а постъпващите суми да бъдат превеждани на "***" ЕООД. На 05.02.2019г. "***" ЕООД е депозирал молба пред ЧСИ, по изп. дело ***г. легитимирайки се като нов кредитор на длъжниците по делото, моли да бъде конституиран на мястото на досегашния кредитор „***” ЕАД на осн. горепосочения договор за цесия от 20.12.2018г.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който изразява становище за основателност на претенциите. Признава иска. Прави искане да не бъде осъждано за разноските.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез писмено становище от процесуалния си представител моли да бъде постановено решение при признание на иска, като не бъде осъждан за разноски, тъй като не е дал повод за образуване на делото.

Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл.12, чл. 235 и чл. 237 от ГПК, приема за установено и доказано следното:

Както бе посочено ответника с изрична молба е признал исковите претенции до размера, претендиран от ищеца, като моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца.

Предвид на горното, съдът основавайки решението си на така направеното признание на исковете от ответната страна счита, че същите следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество.

По разноските:

По отношение на дължимостта на направените разноски, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за разноските, съобрази, че към момента на подаване на исковата молба, видно от представеното като доказателство по делото от ответника, заверено копие на съобщение, неоспорено от ищеца, изпълнителното проиводство е било перемирано, намира, че към датата на образуване на настоящето исково 2 производство не е налице висящ изпълнителен процес, в който ответника да претендира заплащането на исковата сума от ищеца. Предвид на това и настоящия съдебен състав приема, че ответника не е дал повод за образуване на настоящето производство. Предвид на което и намира, че в кумулативност са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК и на ищеца не следва да му бъдат присъдени разноски въпреки уважаването на иска.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането на „***" ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя от Р. Г. С. ЕГН:**********, ***, за сумата от 500,00евро представляваща част от сумата в размер на 118 865,00 евро, представлаваща изискуема главница по договор за банков кредит №***г., за която сума е издаден изп. лист от 06.11.2015г. по ч.гр.д. №7927/15г. на Районен съд П. не подлежи на принудително изпълнение поради изтичане на погасителната давност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. окръжен съд.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3