Решение № 20321 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20321 гр. ******, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110120194 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявени от ******* срещу Б.***** М. М. и Л. М. М., по реда на чл. 422 ГПК искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че дружеството има вземания към всеки от ответниците за топлоснабден имот – ********, находящ се в гр. ******, общ. **********, основани на чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за следните суми:

По отношение на Б. М. М. за следните суми: 1 104.86 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането;

259.06 лв. – обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе г*****ница за периода 01.12.2021 г. – 08.01.2024 г., 6.14 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.10.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането; 1.26 лв. – обезщетение за забавено плащане на г*****ницата за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. –08.01.2024 г., по отношение на които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 2975/2024 г. по описа на СРС, ГО, 171-ви състав.

По отношение на Л. М. М. за следните суми: 1 104.86 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането;

259.05 лв. – обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе г*****ница за периода 01.12.2021 г. – 08.01.2024 г., 6.13 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.10.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането; 1.26 лв. – обезщетение за забавено плащане на г*****ница 6.13 лв. за периода 01.07.2021 г. – 08.01.2024 г., по отношение на които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 2975/2024 г. по описа на СРС, 1

ГО, 171-ви състав.

Ищецът твърди, че ответниците са собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, ж.к. ***********, като за процесния период в същия е доставил топлинна енергия, която те не са заплатили, като по този начин се обогатили неоснователно за сметка на ищеца. С оглед изложеното в исковата молба излага, че ответниците дължат да върнат на ищеца онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от ответниците, с които се изразява становище за неоснователност на исковете по съображение, че процесният магазин няма техническо съоръжение, което да е свързано с топлопреносната мрежа на топлопреносното дружество, тоест имотът не е топлоснабден и в същия не е подавана топлоенергия нито за отопление (включително чрез сградна инсталация), нито за топла вода. Ето защо и ищецът не е имал техническа възможност да доставя топлинна енергия в същия. Твърди се, че процесният имот е търговски обект – магазин и не е сключван договор за доставяне на топлинна енергия за стопански нужди. Оспорват да са били канени да сключат договор с ищеца, а освен това за тях не съществувало законово задължение да сключват такъв договор. Оспорват да са били потребители на ТЕ през процесния период. Считат, че не са обвързани с никакви измервания, начисления, сметки и суми, доколкото не са се намирали в договорно правоотношение с ищеца. Молят съда да отхвърли предявените искове, както и молят за присъждане на разноски за консултации с адвокати във връзка с производството.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „******* не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявените искове:

По предявените установителни искове с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД спорното материално право се обус*****я от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) наличие на обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт, причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание (конкретен юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на възможност за защита с друг иск.

В конкретния случай посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответниците са се обогатили, ползвайки същата, и спестявайки дължимата цена. С оглед направените оспорвания с доклада по делото съдът е указал на ищеца, че носи тежестта да установи в производството, че процесният магазин е бил топлоснабден през периода, както и че в същия е потребявана топлинна енергия, чиято стойност възлиза на претендираната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили задължението си към ищеца.

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи наличието на г*****ни задължения и изпадане на ответниците в забава за плащане на същите.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката.

Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съдът приема, че за да са налице отношения на покупко2 продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да е сключен писмен договор (за разликата от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при които договорът за продажба на топлинна енергия е неформален).

По делото не е спорно между страните, че през процесния период ответниците са били собственици на процесното търговско помещение, че помежду им не е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия, с оглед което и дадената от съда правна квалификация е по чл.59 ЗЗД.

При така очертаните като безспорни между страните обстоятелства, съдът следва да даде отговор на въпроса основателни ли са предявените искове, с оглед събраните в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателства относно ползването на топлинна енергия в процесния обект, в т.ч. и установено ли е по делото от страна на ищеца имотът е да топлоснабден, доколкото възникването на твърдяното от ищеца притезателно право е обусловено от ползване от страна на ответниците на доставената им от ищеца топлинна енергия, за която не са заплатили дължимата цена, с което са причинили обедняване на ищеца, обогатявайки се със спестените разходи.

Между страните не се спори, че **** М.а (майка на ответниците) е починала и ответниците са нейни наследници по закон.

По делото като писмени доказателства са приети документи, както следва: заповед № ******г., на заместник-областния управител на област ******, заповед № ********** г. на кмета на *******, писмо, изх. № ******г., подписано от кмета на район „******“, от съдържанието на които съдът приема за установено, че наследодателят на ответниците е притежавала правото на собственост върху 62,254 % ид.ч. от процесния ********, находящ се в гр. ******, ****с площ 69,66 кв.м., а останалите ид.ч. от правото на собственост са притежавани от **********“.

На следващо място, по делото са представени договор № ******* г., сключен между етажните собственици от сградата, находяща се на адрес: гр. ******, ж.к. *********** и „******* за монтаж на електронни радиаторни разпределители и за извършване на услугата топлинно счетоводство за разпределение на консумираната и измерена от общия топломер в абонатната станция топлинна енергия, ведно с протокол за проведено на 14.08.2002 г. общо събрание на етажната собственост от същия адрес, на което са взети решения за избор на топлинни разпределители и сключване на договор с третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение. Не се установява от представените в тази връзка документи да е предвидено монтирането на разпределители в процесния ********.

От третото лице помагач на ищеца са представени изравнителни сметки за аб. № *********, инсталация № *********, както и констативен протокол за извършен отчет за ап.

2 и справка за показанията на измервателните уреди за адрес гр. ******, ж.к.******, в съдържанието на които не се открива и не фигурира посочен процесният имот, означен от ищеца като ******** в исковата молба. Посочен е аб. № ****** а в приложените справки адресът е изписан по следния начин: ж.к. *********

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, изготвена въз основа на документи, представени от ищеца и третото лице помагач, настоящата инстанция приема, че за процесния период за имота служебно, при условията на неосигурен достъп, е начислявана топлинна енергия за отопление на имота и за сградна инсталация. Не е начислявана ТЕ подгряване на вода, нито е начислявана такса мощност. Общата сума за процесния период съгласно СТЕ е в размер на лева 3 762.54 лева за отопление на имота, а останалата сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е констатирало, че изравнителната сума за процесния период (т.е. за получаване на ответниците) е в размер на 1 542.99 лева, което означава, че задължението на ответниците за процесния период, изчислено с приспадане на сумата за връщане, се равнява на 2 219.55 лева. През процесния период общият топломер в абонатната станция е преминавал метрологични проверки. Вещото лице е извършило оглед при ищеца на 12.05.2025 г. , във 3 връзка с поставената допълнителна задача, и е констатирало, че в помещенията не се установяват радиатори, захранваща тръбна мрежа, както и преминаващи щрангове или отоплителна тела.

От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза, изготвена въз основа на документи, представени от ищеца и третото лице помагач, съдът приема, че общият размер на задължението за ТЕ в процесния период е 2 734.70 лева, от които 2 301.17 лева – г*****ница, а сумата от 433.53 лева – начислена лихва. Вещото лице е посочило, че липсват данни за начислени суми за такса БГВ и сградна иснаталация.

По възражението на ответниците за неоснователност на иска:

С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че тежестта да установи по делото, че през процесния период е доставил топлинна енергия в процесния търговски обект, че същият е бил топлоснабден и че ответниците са ползватели на същия негова е именно негова. Тежестта за доказване на правнорелевантните за спора факти е правилно разпределена, доколкото за да са се обогатили ответниците за сметка на ищеца, по делото следва да бъдат установени при условията на г*****но доказване всички предпоставки за основателност на така предявените г*****ни искове.

Според съдебния състав, от страна на ищеца, чиято е била тежестта за това в производството, не се установява правнорелевантният факт, че процесният магазин е топлоснабден. В представените от ищеца документи в тази връзка никъде не фигурира процесният ********. Ищецът не е установил, че същият е част от отоплителната инсталация на сградата, че в него са били монтирани три броя радиатори, съответно за тяхната отоплителна мощност, респективно, че не е бил осигурен достъп или са били налице другите предпоставки за начисляване на топлинна енергия по служебен път за имота. От съдържанието на писмените документи се установява, че в процесната етажна собственост съществува ап. 2, но претенцията на ищеца е насочена към****, а в съставените документи, които ищецът твърди да касаят процесното търговско помещение, имотът не е индивидуализиран надлежно по начин, по който съдът да приеме, че в съответствие с действащата нормативна уредба за ищеца е възникнало право да начислява каквато и да е топлинна енергия за този магазин. От друга страна, не са ангажирани доказателства от ищцовата страна и за ползването на имота от ответниците през процесния период, извън тези, свързани с правото и м на собственост върху същия, от които се установява, че по силата на наследствено правоприемство от ******** М.а, ответниците са придобили по 1/2 ид.ч. от 62,254 % ид.ч. от собствеността върху процесния търговски обект, като са станали съсобственици със******.