Определение № 2059 от 25.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2059 гр. София, 25.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002103072 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Д. Р. Е. лично и като майка и законен представител на М. Н. К., от Н. Н. К., от С. Р. В. лично и като майка и законен представител на Н. Г. Е. и от Е. Д. Е., чрез адвокати Й. Д. и М. Д., срещу въззивното решение №547/26.04.2023г. на Софийски апелативен съд по в.г.д.№3337/2022г. в частите, с които е потвърдено решението на Врачански окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е., вследствие на настъпило на 05.05.2021г. ПТП, както следва: за Д. Р. Е., Н. Н. К. и С. Р. В. за сумите от по 70 000лв. за всеки (над присъдените по 80 000лв. до претендираните по 150 000лв.), ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане; за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., за сумата от 80 000лв. (над присъдените 120 0000лв. до претендираните 200 000лв.), ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2021г. до окончателното изплащане; както и за М. Н. К., чрез нейната майка и законен представител Д. Р. Е., и Е. Д. Е. в размер от по 50 000лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с нормата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика, както и поради явната му несправедливост.

Насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез юрисконсулт К. И., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че не са налице сочените 1 от касаторите основания за допускане на касационното обжалване, тъй като решението е постановено в съответствие с формираната практика на ВКС. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като въззивното решение е правилно, обосновано и постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Враца в частите, с които са отхвърлени предявените от Д. Р. Е. лично и като майка и законен представител на М. Н. К., от Н. Н. К., от С. Р. В. лично и като майка и законен представител на Н. Г. Е. и от Е. Д. Е. срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е. от настъпилото на 05.05.2021г. ПТП, както следва: за Д. Р. Е., Н. Н. К. и С. Р. В. за сумите от по 70 000лв. за всеки (над присъдените по 80 000лв. до претендираните по 150 000лв.), ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане; за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., за сумата от 80 000лв.

(над присъдените 120 0000лв. до претендираните 200 000лв.), ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2021г. до окончателното изплащане; както и за М. Н. К., чрез майка си и законен представител Д. Р. Е., и Е. Д. Е. в размер от по 50 000лв. за всяка, ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане.

Решение №547/26.04.2023г. по в.г.д.№3337/2022г. в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са установени и безспорни между страните фактите относно: настъпилото на 05.05.2021г. ПТП, по вина на водача на л.а.

„Опел Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС] , който при движение с висока скорост изгубил управление върху автомобила, излязъл от платното за движение и се преобърнал няколко пъти; настъпилата от произшествието смърт на един от пътниците в лекия автомобил – Г. Е.; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, към датата на ПТП, между собственика на посоченото МПС и дружеството ответник.

Съдът приел за установени и обстоятелствата, че ищците Д. Р. Е. (44г.) и Н. Н. К. (42г.) са били родители на Г. Е.. Към датата на произшествието същият живеел на съпружески начала със С. Р. В. (22г.), бил баща на детето Н. Г. Е. (4г.) и брат на М. Н. К. (6г.) и Е. Д. Е. (27г.).

Въззивният съд посочил, че първият спорен между страните въпрос е за наличие на легитимация на ищците М. Н. К. и Е. Д. Е. (сестри на пострадалия) да получат обезщетение за твърдените болки и страдания от смъртта на брат им, произтичаща от твърденията за съществувала между тях трайна и дълбока емоционална връзка и от търпените 2 неимуществени вреди.

За да даде отговор на същия, съдът посочил, че кръгът на материално легитимираните лица е определен в трайно установената съдебна практика. Според същата, ищците, като сестри на починалото лице, са легитимирани да получат обезщетение от претърпените вреди при наличие на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия основана на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет морални болки и страдания /т.2 ППВС №4/1961 г., ППВС №5/1969 г. т.1 ППВС №4/1961 г. ,ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/. По отношение на критериите за това кога е налице трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, респ. търпени продължителни болки и страдания от неговата смърт, въззивният съд се позовал на съдебната практика за необходимостта освен формалното родство с произтичащата от него близост, между лицата да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма близост от считаната за нормална за съответната родствена връзка, която следва да бъде установена по пътя на главното и пълно доказване и за наличието на която се извършва преценка във всеки конкретен случай.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд приел за установени следните факти: Към настъпване на произшествието М. К. била на 5 години, а Е.

Е. на 26 години. Съдът кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Б. Б. К. и А. Н. К., като приел, че същите не са посочили никакви конкретни данни относно характера и съдържанието на връзката на тези ищци с починалия им брат; за начина, по който са приели неговата смърт и за изживените от тях страдания. Отбелязал, че единствените доказателства за отношенията им се съдържали в заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, което било изготвено по данни събрани от ищцата Д. Е. (тяхна майка). Съдът посочил, че към датата на произшествието починалият живеел с родителите и сестра си М., с жена си С. и своя син Нвелин, в едно домакинство, а сестра му Е. напуснала дома на родителите им когато била на 18 години, за да живее в [населено място], след това работила в Испания, а понастоящем живеела в [населено място].

Съдът установил, че починалият Г. се грижил както за сина си Н., така и за малката си сестра М., поради което между тях имало изградена силна връзка. Имал емоционална привързаност и с другата си сестра – Е.. Съдът определил тези връзки като обичайни и традиционни за българското общество, изпълнени с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Приел, че събраните по делото доказателства не установяват конкретни житейски обстоятелства, от които да се направи извод, че връзката между брат и сестри е била „особено близка“ и различна от нормалната за този тип отношения на родство. Съдът отчел, че сестрите на починалия са изживели негативно внезапната загуба на брат си, но по делото не е установено да са преживели болки и страдания надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за родствената им връзка. По изложените съображения намерил предявените от М. Н. К. и Е. Д. Е. искове за неоснователни.

Въззивният съд посочил, че вторият спорен въпрос по делото е за размера на присъдените 3 обезщетения в полза на Д. Р. Е. и Н. Н. К. (родители на починалия), С. Р. В. (живяла на семейни начала с починалия) и Н. Г. Е. (син на Г. Е.)

За да даде отговор на същия, съдът посочил, че показанията на разпитаните по делото свидетели (А. К. и Б. К.) са лаконични и повърхностни. Същите не съдържат данни за особена връзка на починалия и ищците, която поради определени житейски обстоятелства да се различава от нормалната. Свидетелите ползвали квалификации за семейството на починалия като „добро“, в което „не е имало проблеми и всичко било наред“; „грижовни родители“; много добри отношения между починалия и жената, с която живеел на семейни начала, както и по отношение начина, по който са преживели неговата смърт, като „много тежко“ и „много лошо“. Съдът отбелязал, че свидетелите не са заявили факти относно съдържанието на тези отношения и грижа, тяхното проявление, интензитет и адекватност.

По отношение заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебнопсихологична експертиза съдът отбелязал, че същата е работила предимно с данни и информация дадени от самите ищци, което намалявало достоверността на заключението, като същото не сочело на особено здрави семейни връзки, голяма сплотеност и привързаност. В тази връзка отбелязал обстоятелството, че Н. К. не е припознал Г. като свой син, дори да са живели в общ дом и да са си помагали.

Въззвният съд посочил, че съобразените от първостепенния съд критерии при определяне на обезщетенията: възраст на пострадалия и обезщетяваните лица; отношенията между тях; годината на настъпване на произшествието, социално-икономическите условия и застрахователните лимити; преждевременността на настъпилата смърт; промяната в емоционалното състояние на ищците резултат от внезапната загуба на близък човек обуславят размера на присъдените обезщетения от по 80 000лв. за родителите и жената живяла с починалия Г. Е. и в размер на 120 000лв. за неговото малолетно дете. Изложил още, че при определяне размера на обезщетението на малолетното дете на пострадалия, е съобразил неговата възраст и внезапната загуба на един от родителите му, като същият е достатъчен за възмездяване на претърпените вреди.

Касаторите обосновават допускане на обжалването по следните правни въпроси: 1/ В случаите, с които на дете се определя обезщетение за неимуществени вреди, търпени вледствие смъртта на родител, следва ли съдът да определи по-високо обезщетение, поради обстоятелството, че в съвсем малка възраст ищецът е лишен от грижите и обичта на загиналия родител и от възможността да изгради с него качествена духовна и емоционална връзка? Следва ли, при определяне размера на обезщетението, решаващият делото съдебен състав да отчете, че ищецът още в детска възраст остава само с един жив родител? Твърдят, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС в решение №227/09.02.2017г. по т.д.№53676/2015г. на І г.о.; решение №309/30.01.2019г. по т.д.

№2843/2017г. на ІІ т.о.; 2/ Необходимо ли е отглеждащият едно дете (негов биологичен родител) да е припознал същото, за да възникне за родителя право да получи обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на отглежданото дете (биологично, но непризнато), настъпила вследствие на непозволено увреждане?

Неприпознаването/неосиновяването предпоставка ли е за присъждане на обезщетение в по4 нисък размер? Навеждат довод за противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №60/08.08.2022г. по т.д.№616/2021г. на ІІ т.о.; решение №50104/23.02.2023г. по т.д.