Решение № 5184 от 26.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5184 гр. Пловдив, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330111452 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба и уточняваща молба от 18.09.2023г. и от 29.09.2023г. от В. В. А. против Д.

Д. Г., С. Г. Г. и Д. Г. Г. се твърди, че ищецът се познавал с ответника Д. от 2017г., излизали заедно – посещавали кафенета, ходили по разходки, разговаряли. При срещите на ищеца правило впечатление, че ответникът се дължи арогантно, невъздържано, агресивно, смеел се шумно, говорил на висок тон. Това негово поведение не правило добро впечатление, поради което ищецът започнал да избягва контактите с него, тъй като разбрал, че не е подходяща среда за него. През лятото на 2018г. прекратил срещите с ответника. На ***г. около 19 часа Д. Г. срещнал ищеца в центъра на *** – до *** и внезапно, без причина му нанесъл няколко удара с юмрук в лицето. Ищецът се изплашил и побягнал. От лицето му течала кръв, изпитвал болка, силен страх. Тичал, но в подлеза на *** за втори път бил срещнат от ответника, който му нанесъл удари по корема, ритал го по краката, докато го повалил на земята. След като паднал, ответникът продължил да го рита по тялото и главата. С нищо ищецът не бил предизвикал това поведение. Докато го ритал и удрял повтарял, че и той, и семейството му ще изгорят. Спрял да го удря и рита и побягнал, когато хора влезли в подлеза.

На ***г. около 19ч. до *** в *** ответникът пресрещнал ищеца и му казал, че иска да му се извини. Попитал го дали е подал жалба за побоя. Ищецът отговорил, че не е, след което Д. Г. повторно му нанесъл побой – множество удари и ритници. Ударите били нанасяни с някакъв вид ръкавица с метални елементи за силови спортове. Изпитвал силна болка в областта на 1 лицето. Побягнал, за да се спаси, а ответникът го преследвал. Бил притеснен и изплашен.

Тичал с последни сили покрай Понеделник пазар и като стигнал до *** от ъгъла изскочил ответникът и му нанесъл удар с коляно в носа. Паднал на земята, отново бил ритан и удрян по цялото тяло. Викал силно, че покрай ищеца ще изгорят и техните. Ищецът започнал да вика за помощ, при което ответникът избягал. С последни сили се прибрал вкъщи, като разказал за случката на родителите си, които са лекари по професия. Те му оказали помощ и настояли да му бъдат направени изследвания. Родителите му го завели в ***, където бил прегледан от УНГ специалист, който поискал рентгенова снимка, на която лекар-рентгенолог установил счупване на носни кости. След това му било издадено СМУ, видно от което на ищеца било причинено видима деформация на външен нос, разкъсана лигавица по двата носни хода, крепитации при палпация на носни кости, с диагноза – счупване на носни кости.

Това довело до затрудняване на носно дишане. Постепенно болките отшумели, но затрудненията с дишането останали.

На 16.01.2019г. ответникът застанал на улицата пред дома на ищеца и започнал да крещи да излиза, че щял да го размаже. Наложило се родителите на ищеца, които били вкъщи, да повикат полиция, която отвела ответника.

С решение от 14.09.2022г. по а.н.д. № 2004/2002г. на ПРС ответникът бил признат за виновен за това, че в периода от ***г. до ***г. в гр.*** в условията на продължавано престъпление като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, му е причинил леки телесни повреди – на дати ***г., ***г., като на втората дата лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости и разкъсване на лигавицата на двата носни хода, причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, като деянията са извършени по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр . с чл.63, ал.1, т.4 НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК, вр. с чл.78а, ал.1 и ал.6 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание обществено порицание, което да се обяви пред съответния колектив на ***.

Твърди се, че ответникът нанесъл на ищеца многобройни различни по характер интензивни и тежки неимуществени вреди, като при двата побоя ищецът изпитвал силни болки, особено силни след побоя на ***г. До ден днешен не можел да диша нормално, това затруднявало съня му, изпитвал силно безпокойство, страхувал се, че ответникът може да го потърси отново. Тревожил се и за родителите си, които изключително тежко понесли събитията и били съкрушени. Тежко преживял ищеца и крясъците, обидите, заплахите пред дома си на 16.01.2019г. До побоя на ***г. ищецът тренирал активно, а след тази дата бил принуден да спре, поради затрудненията в дишането. Според медицинските консултации увреждането на дишането било трайно и пожизнено, не подлежало на лечение. Твърди се, че хулиганското поведение на ответника е в резултат на липсата на упражнявано върху него възпитателно въздействие от страна на неговите родители – Д. Г. и С. Г.. Те не били осъществявали дължимия надзор, контрол, възпитание на първия ответник. Посочено е, че неимуществените вреди са в общ размер от 11 000 лв., от които 3500 лв. за деликта на ***г. и 2

7500 лв. за деликта на ***г., сумата от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – причинено затруднение в дишането за периода от ***г. до 15.07.2023г., вкл. и за преустановяване на спортната дейност на ищеца. Неимуществените вреди за причинените обиди на дата 16.01.2019г. били в размер на 3500 лв., както и 3500 лв. – за притеснение, страх, безпокойство, за периода от 16.01.2019г. до 15.07.2023г. Уточнено е, че за деликта на ***г. се претендират 1000 лв., за този на ***г. – 1000 лв., за деянието на 16.01.2019г. – 1500 лв. Направено е искане за солидарното осъждане на ответниците за заплащане на посочените суми, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на съответното увреждане до окончателното им изплащане.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, според който исковете спрямо С. Г. и Д. Г. са недопустими, тъй като към момента на предявяване на исковата претенция Д. Г. е навършил пълнолетие и притежава процесуална правосубектност.

Недопустима била исковата претенция по пункт 3, тъй като отново се претендирали неимуществени вреди от двата деликта, които подробно били описани в претенцията по пункт 1. Ако се приеме, че са допустими, изразено е становище за тяхната неоснователност и недоказаност. Посочено е, че решението по НАХД № 2004/2022г. има характер на постановена присъда по чл.300 ГПК. Задължителната сила на решението на наказателния съд имало единствено по отношение на деянията на дати ***г. и ***г. Не била налице пряка причинна връзка между вредите, които ищецът твърди, че са настъпили и поведението на ответника Д.. С поведението си В. е допринесъл за ескалиране на конфликта, случил се на дата ***г. и настъпването на вредата, тъй като бил провокирал ответника, държал се оскърбително – обиждал ответника и го псувал на майка, като в този случай били налице основанията на чл.51, ал.2 ЗЗД. Претенциите за обезщетение били прекомерно завишени. За деянието на 16.01.2019г. не били представени никакви доказателства за извършено противоправно деяние от Д. Г., ответникът отишъл пред дома на ищеца, за да си върне дадени в заем пари, като не отговаряло на истината, че е крещял, викал и обиждал.

Неоснователни били и твърденията за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в затруднение на носното дишане, вследствие инцидента на ***г. Не била налице пряка връзка между деянието и вредите. Оспорва се т.нар. допълнение към СМУ, тъй като било издадена на 08.03.2021г., след около 3 години от извършване на двата деликта, за които имало влязла в сила присъда на наказателен съд, в който период можело да са се случили други инциденти, от които ищецът да е претърпял вреди. Позовават се ответниците на комплексна съдебномедицинска и патофизиологична експертиза по досъдебното производство. Налице били и обстоятелства по чл.48, ал.3 ЗЗД, които изключвали отговорността на родителите на ответника, тъй като не били в съС.ие да предотвратят настъпването на вредите от деянията.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено решение № 1776 от 14.09.2022г., постановено по административно наказателно дело № 2004 по описа на ПРС за 2022г., по силата на което е признат 3 обвиняемият Д. Д. Г., роден на *** година ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, ученик, с адрес за призоваване: ***, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от *** г. до *** г. ***, в условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е причинил другиму – В. В. А. от гр. ***, леки телесни повреди, както следва:

- На *** г., в гр. ***, е причинил на В. В. А. от гр. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток, кръвонасядане на меките тъкани на лицето и кръвотечение от носа, причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК;

- На *** г. в гр. ***, е причинил на В. В. А. от гр. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости и разкъсване на лигавицата на двата носни хода, причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като деянията са извършени по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл. 78А, ал.1 и ал.6 от НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се обяви пред съответния колектив на училището *** – гр.***.

Представени са по делото съдебномедицинско удостоверение № 37/2019г. от дата 09.01.2019г. на В. В. А., издадено от ***, както и допълнение към него от 08.03.2021г., както и фиш за функционално изследване на дишането на В. А. от дата 04.03.2021г.

Изискано и приложено е административно наказателно дело № 2004 по описа на ПРС за 2022г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Д.-А.а, както и св.В. А., родители на ищеца, както и на св.С..

По делото е прието Експертно становище от д-р С. С. М. по допуснатата съдебномедицинска експертиза.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

За уважаване на исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД, по делото следва по несъмнен начин да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки - деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. По административно наказателно дело № 2004 по описа на ПРС за 2022г. е постановено решение по чл.78а НК, като съдебната практика последователно приема, че влязлото в сила решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, при съобразяване разпоредбата на чл.300 ГПК. Следователно, съдът е обвързан да приеме за установено, че на *** г., в гр. ***, Д. Д. Г. е причинил на В. В. А. от гр. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток, кръвонасядане на меките тъкани на лицето и кръвотечение от носа, причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК;

- На *** г. в гр. ***, е причинил на В. В. А. от гр. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в 4 счупване на носни кости и разкъсване на лигавицата на двата носни хода, причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Твърдяното като извършено от ответника деяние на третата посочена в исковата молба дата – 16.01.2019г., не е предмет на разглеждане по цитираното наказателно дело, поради което установяването предпоставките по чл.45 ЗЗД следва да се извърши на база събрания в настоящето производство доказателствен материал. Според показанията на св.Д.-А.а на посочената дата синът й изтичал към стаята на родителите си, бил уплашен и казал, че Д. е долу и хвърля пиратки и камъни по къщата. Къщата се намирала на *** точно срещу Метрополията. Загасили лампите и свидетелката видяла силуетите на две момчета, едното само крещяло, като синът на свидетелката казал, че това е Д.. Последният казал: „В.е, слез долу, лайно такова, слез да те размажа, ела да те довърша“. След което свидетелката двукратно позвънила в полицията и пристигнали двама полицаи, които хванали момчетата и ги отвели. Показанията на св.Д.-А.а кореспондират с тези на бащата на ищеца – св.А., поради което съдът приема, че на посочената дата от страна на ответника Д. Г. са извършени описаните в исковата молба действия и употребени посочените думи и изрази. Деянието е противоправно, а съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.