Решение № 2512 от 03.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2512 гр. Варна, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Т. като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110111618 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК с обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД; и 86, ал.1 от ЗЗД от страна на „ВиК-В” ООД срещу ответника В. С. К. за установяване на вземания, предмет на Заповед №*** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №*** г. по описа на ВРС и разпореждане за поправка на ОФГ №*** г., по същото дело.

С исковата молба ищецът претендира да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1118,05 лв., представляваща стойността на припадащата се на ответника 1/6 ид.ч. от главница в общ размер на 6708.32 лева, за служебно начислено количество вода за периода от 01.02.2021 г. до 03.04.2023 г. по партида с абонатен № ****, за обект, находящ се в ***; сумата от 65,86 лева, представляваща стойността на припадащата се на ищеца 1/6 ид.ч. от лихва за забава върху главницата в общ размер на 395.14 лева, за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.05.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът изтъква в исковата молба, че като оператор на В и К услуги предоставя на ответника, в качеството му на потребител, В и К услуги за обект на адрес ***, отчитани по партида с абонатен номер ****0, чийто титуляр е ответникът. Претендираната сума за главница представлявала стойността на служебно определено количество В и К услуги, определени съгласно методиката, регламентирана в чл.39, ал.5, т.1, във вр. с ал.6 от Наредба 1

№4 от 2004 г. на МРРБ, предвид повреждане на индивидуалния водомер в имота. Излага се, че ответникът К. не е изпълнил задължението си по чл.11, ал.5 от посочената Наредба да поддържа в изправност водомера си, като по този начин е възпрепятствал отчитането на ползваните В и К услуги за процесния обект. Посочва се от ищеца, че количеството В и К услуги е изчислявано по 5м3/месечно за всеки обитател при трима живущи в обекта, като за месеците януари, февруари и март 2023г. бил извършен отчет на новопоставения индивидуален водомер в имота. Ответникът бил потребител на В и К услуги в качеството си на съсобственик на имота, заедно с брат си П.С.Г. и майка си П.В.Г., като съсобствеността възникнала в резултат на наследяване от починалия му баща С.К.Г.. Предвид това ответникът бил задължен към ищеца за горепосочените суми, представляващи стойността на припадащата се на ищеца 1/6 ид.ч. от общото задължение на тримата наследници.

Предвид изложените в молбата обстоятелства, ищцовата страна моли за уважаване на предявените искове. Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника и не е изразено становище по делото.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са представени писмени доказателства - Решение № *** г.; копие на страница от вестник „Труд“; разпечатка от страница на Vnews новини Варна; Общи условия за предоставяна на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор; Решение № *** г.; Решение № ***; копие на страница от вестник „Телеграф“; Справка от недобора на частен абонат от 01.02.2021 г. до 30.04.2023 г.; писмо рег. № *** г. от Община Варна –Район „Младост“; копие на данъчна декларация от П.В.Г. от 23.05.1998 г.; удостоверение за наследници изх. *** издадено от Община Варна, назначена е съдебно-счетоводна експертиза, както и е приложено ч.гр.д. №*** г. на ВРС.

От представените доказателства се установява, че ответникът В. С. К. е с регистриран постоянен и настоящ адрес ***. Въпросното жилище е било собственост на родителите на ответника – П.В.Г. и С.К.Г., които са го притежавали в режим на съпружеска имуществена общност. Бракът между съпрузите е бил прекратен с развод. С.К.Г. е починал на 02.04.2021 г. и негови наследници са синовете му П.С.Г. и ответника В. С. К..

Установява се по делото, че до горепосочения обект ищцовата страна е доставяла ВиК услуги, като същите се отчитали по партида с абонатен номер ****. За периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2023 г. в полза на доставчика на услуги не била заплатена стойността на ползваните услуги, която възлизала на сумата от 6708, 32 лв. За всеки от месеците неплатена вода били издавани фактури, като за посочения период са били издадени 25 бр. фактури, описани подробно в заключението на експертизата по делото. Стойността на посочената сума била изчислена въз основа на регламента в Наредба №4 от 2004 г. на МРРБ /чл.39, ал.5, т.1, във вр. с ал.6/, тъй като средството за измерване на доставената вода в обекта на ищеца не било изправно и нямало как да бъде отчетена реалната консумация. Задължението за поддържане в изправност на средството за измерване е на самия абонат, съгласно 2 разпоредбите на горепосочената наредба, поради което консумацията била начислявана по служебен път. В началото на 2023 г. в обекта било поставено изрядно индивидуално средство за измерване и консумацията за месеците януари, февруари и март 2023 г. била отчетена съгласно новопоставеното средство за измерване.

Предвид обстоятелството, че не била платена стойността на консумираната вода в обекта, ищцовата страна подала заявление на основание чл.410 от ГПК, въз основа на което в РС – Варна е било образувано ч.гр.д. №*** г. По делото съдът е издал заповед за изпълнение №*** г. Към момента на издаване на заповедта С.К.Г. е бил починал, поради което заповедта за изпълнение е издадена спрямо П.В.Г. /бившата съпруга на Г./ и спрямо наследниците на Г. П.С.Г. и ответника В. С. К., като дължимата сума е претендирана от ответника в размер на 1118, 05 лв. – главница за периода от 01.02.2021 г. до 03.04.2023 г.;

65, 88 лв. лихва за забава за период от 01.04.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.05.2023 до окончателното изплащане.

Горепосочените факти се доказват безспорно от представите по делото доказателства, изброени по-горе, които не са оспорени, като стойността, претендирана от ищцовата страна се доказва от заключението по съдебно-счетоводната експертиза. На базата на така установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи: На първо място съдът приема за безспорно установен фактът, че обектът, до който ответната страна е доставяла услуги е бил собственост на П.В.Г. и С.К.Г., като след смъртта на последния неговите наследници – синовете му са придобили неговата част по наследство. П.Г. не е наследник на С.Г., тъй като бракът им е бил прекратен с развод. В качеството си на собственик на имота, в исковия период /който период е след смъртта на С.Г./ ответникът е и потребител на ВиК услуги по смисъла на пар.1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, както и по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Като потребител ответникът е обвързан от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ – Варна, което е регламентирано в чл.8, ал.1 от Наредба №4. Общите условия са публични и обвързващи доставчика на услугите и потребителя.

Предвид това следва да се приеме, че за исковия период ищцовата страна и ответника са в облигационни отношения по неформален договор за предоставяне на ВиК услуги. Безспорно е в случая, че в обекта с абонатни номера 1152712 и 1521032 са били доставяни ВиК услуги, за които ответникът дължи заплащането на цената по силата на чл.33, ал.2 от Общите условия.

Следва да се отбележи, че в случая ищцовата страна претендира от ответника заплащане на услугата, в качеството му на наследник на С.К.Г., тъй като е заявено, че се претендира 1/6 от общата дължима сума. Видно е, обаче че периодът, за който се претендира сумата е след като Г. е починал, поради което ответникът дължи консумираната в обекта вода като ползвател на услугата самият той. Независимо от това съдът счита, че 3 претенциите са основателни и доказани, тъй като е безспорно, че ответникът е задължен към ищцовата страна като потребител. Предвид това съдът и следва да ги уважи в искания от ищцовата страна размер, който размер по делото е доказан безспорно.

При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените от нея разноски, които в заповедното производство са от 4, 17 лв. – държавна такса и 8, 33 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо сумата от 12, 50 лв., а в настоящото производство са 76, 32 лв. – държавна такса; 400 лв. – депозит за изготвянето на експертиза; 15 лв. за удостоверения и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лв., т.е. общо 791, 32 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. С. К., с ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „ВиК-В” ООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Р., следните суми: 1118,05 лв. /хиляда сто и осемнадесет лева и пет стотинки/ - главница в общ размер на 6708.32 лева, за служебно начислено количество вода за периода от 01.02.2021 г. до 03.04.2023 г. по партида с абонатен № ****, за обект, находящ се в ***; сумата от 65,86 лв. /шестдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата в общ размер на 395.14 лева, за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №*** г. по ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА В. С. К., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВиК-В” ООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Р., направените разноски по ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Варна от 12, 50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/.

ОСЪЖДА В. С. К., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВиК-В” ООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Р., направените разноски по настоящото дело от 791, 32 лв. /седемстотин деветдесет и един лева и тридесет и две стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4