Решение № 6061 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6061 гр. С., 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100500929 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Б. Н. Ц. срещу решение от 11.10.2023 г. по гр.д. №46115/2022 г. на Софийския районен съд, 51 състав, в частта, в която е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ал.1 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация С.” ЕАД сумата от 159,60 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. С., жк. ****, с абонатен №0251915, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.04.2022 г., до окончателното изплащане, и сумата от 40,61 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 05.04.2022 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №20755/2022 г. по описа на СРС, 51 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, и постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа, че по делото не е доказано наличието на облигационни отношения между ищцовото дружество и ответника, както и количеството доставена топлинна енергия.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Бруната” ООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема 1 становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ответника С. Н. Ц. в частта, в която са уважени предявените срещу нея установителни искове за топлинна енергия и лихва за забава върху нея, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил това обстоятелство, а от представените нот. акт за дарение на недвижим имот №173, т.234, н.д. №46152/18.12.1997 г., и удостоверение за наследници, изх. №5613/03.06.2019 г., издадено от СО, район „Красна поляна“, се установява, че през процесния период наследодателят на ответника Нанко Михайлов Цветков е бил вещен ползвател на имота.

Разпоредбите на ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване, е прието ТР №2/2017 г.

2 на ОСГК на ВКС, според което собствениците, респ. бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и. Доколкото върху процесния топлоснабден имот има запазено право на ползване, поради което и собственикът не е пасивно легитимиран да отговоря за задълженията за заплащане на ТЕ за имота през процесния период, а такъв се явява вещният ползвател на имота, т.е. ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявените в рамките на настоящето производство искове за задълженията на наследодателя му при квота от 1/2 част, с оглед разпоредбите на чл.5 ал.1 и чл.60 ал.1 ЗН.

В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на СТЕ, която и настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установява, че процесната сграда е била топлофицирана, като ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

При тези данни следва да се приеме, че между ищеца и наследодателя на ответника е възникнало преди и към процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено от „Бруната“ ООД правилно и съобразно нормативните изисквания. Общата дължима от ответниците сума за топлинна енергия при съобразяване на изравнителните сметки за периода мес.05.2018 г. - мес.04.2019 г. възлиза на 1428,15 лв.

По делото са представени и формуляри за отчет от 26.06.2017 г., 01.07.2018 г., 04.07.2019 г., носещи подписа на абоната-наследодател на ответника, и въз основа на които е изготвено и заключението на СТЕ, което и, както вече бе посочено по-горе, и настоящият въззивен състав кредитира изцяло като обосновано и компетентно изготвено.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №16319 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д.

№46115/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Б. Н. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. С., жк. ****, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Ястребец” №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната” ООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4