Определение № 1458 от 27.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1458 гр. София, 27.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20268002900929 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на наследниците на Д.С. И. – Д. К. Г. и С. Р. Т., и на Г. Т. Й., срещу въззивно решение № 260439 от 01.12.2025 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 3744 по описа на съда за 2019 г. в частта му, с която след частична отмяна на постановеното по делото от Софийски районен съд първоинстанционно решение, по предявен насрещен иск, наследодателката на първите двама касатори и третият такъв, са осъдени да заплатят на „Профи Кредит България“ ЕООД, законната лихва върху сумата 2683.56 лв. – дължим остатък от чистата стойност на кредита, получен въз основа на договор за потребителски кредит № 5006664289/30.05.2014 г., считано от датата на предявяването на насрещния иск - 20.11.2015 г. до окончателното изплащане.

По изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част и твърдения за наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, се иска допускане на касационното му обжалване и отмяната му в обжалваната част, алтернативно – отправяне на преюдициално запитване до СЕС по формулиран въпрос по приложимото към случая право, претендират се разноски.

Противната страна оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не 1 подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

В случая процесната част от предмета на делото, спорът по която е пренесен пред касационната инстанция – дължимостта на законна лихва върху частта от главницата, присъдена от въззивната инстанция по предявен насрещен иск с цена 2700.36 лв., за периода от предявяването на иска до окончателното изплащане, е под законоустановените в чл. 280, ал. 3 от ГПК размери, над които касационно обжалване е допустимо – както по граждански, така и по търговски дела, поради което и подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на наследниците на Д.С. И. – Д.

К. Г. и С. Р. Т., и на Г. Т. Й., срещу въззивно решение № 260439 от 01.12.2025 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 3744 по описа на съда за 2019 г. в обжалваната му част.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба, пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2