Решение № 363 от 09.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Варна, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500348 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №

94180/13.12.2023г. от С. Ю. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „П.“ № 56, чрез адв. Г. К., срещу решение № 3774/21.11.2022г. по гр.д. № **********г. на 20-ти състав на ВРС, в частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д.“ № 5, вх. А, ет.5, ап. 37 сумата от 4000,00 лв., представляваща стойността на претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили вследствие на нанесен побой на 21.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.12.2022 г. , на основание чл. 45 от ЗЗД, в частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Д.“ №5, вх. А, ет.5, ап. 37 сумата от 327,53 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 21.03.2022 г. - 07.12.2022 г. и в частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д.“ №5, вх. А, ет.5, ап. 37, разноски в първоинстанционното производство, в размер на 1032.72лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Счита първоинстанционното решение в обжалваните части за незаконосъобразно, необосновано и несправедливо, постановено при неправилно приложение на материалния закон, предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД, в следстдвие на което неправилно е определен размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.

1

Сочи, че записът от 21.03.2022г. от охранителните камери му е бил връчен о.с.з. на 17.07.2023г. след разпита на вещото лице и свидетелите, предвид което не е могэъл да организира добре защитната си теза, за разлика от насрещната страна, която донякъде е успяла. Не следва да цени съдъ показзанията на С. и А., като вътрешно противоречиви.

Освен това с ищеца са колеги и показанията им не са обективни. Не цени обаче показанията на св. Ж., поради разминаване във времената, които сочи и установените във записа. От случилото се все пак е изминал значителен период от време и може да е допуснал някои неточности в показанията си. ВРС неправилно не е възприел изявленията, че е бил изнудван от ищеца да му плати 80.00лв. Необосновани са изводите на съда, че е извършил деянието при особена дързост, че пострадалият е претърпял допълнителни болки, понеже той е състезател по смесени бойни изкуства, че пострадалият е претърпял силни чувства на унижение, обида и стрес, притеснения и страдания.

ВРС е определил твърде завишен размер на обезщетението. Справедливият размер на обезвредата би следвало да е не повече от 1000.00лв. Налице е съпричиняване до размера на 70%, понеже А. го е изнядвал и го е лишил от правото на свободно придвижване.

Моли се да бъде отменено решението на ВРС в обжалваните части, като бъде уважен искът за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 300.00лв. Моли се за произнасяне и по акцесорния иск и разноските. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Н. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д.“ № 5, вх. А, ет.5, ап. 37, чрез адв. А. П. в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Моли се да бъде отхвърлена, а обжалваното решение-потвърдено.Моли и за присъждане на сторените разноски

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба В. Н. А. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д.“, № 5, вх. А, ет. 5, ап. 37, чрез адв. Алб.П. излага че работи и заема длъжността „сътрудник координация“ в „Ц.Б.А“ АД, с място на работа магазин ЦБА в гр. Варна, бул. „В.В.“ № 82. На 21.03.2022г. бил на работа, когато около 13:20 ч. ответникът С. Ю. Н. посетил магазина с друго момче.

Придружаващото го момче подало на Н. артикул „Сникърс“ и той го скрил под якето си, за да не го плати на касата. Всичко това ищецът видял на охранителните камери и се приближил към касите, с цел да осуети кражбата и накара Н. да плати артикула или да бъде върнат в магазина. Той отказал. Наложило се да придружи ищеца до офис помещението, където се намира охранителната техника. В офиса бил и друг служител на ЦБА-Я. С.. С. извадил „Сникърс“-а и му го подал. Той го оставил на бюрото. Започнали разговор по повод кражбета. В помещението влязла колегата му Д.Х. и след това двамата с Я. С. излезли.

С ответника останали сами. Ищецът седал на стол пред вратата. Поискал телефона на родителите му, за да им каже за случилото се. С. отказал. Тогава му казал, че ще се обади в 2 полицията. С. настоявал да го пусне. Казал му, че това ще се реши от полицаите. Тогава ответникът се приближил към него и съвсем неочаквано го изблъскал, при което залитнал от стола и се изправил. Ответникът го ударил няколко пъти с дясната си ръка в лявата челна област на главата, като ищецът протегнал ръце за да го махне от себе си и да се защити, но той го захванал и го повалил на земята, където продължил да му нанася силни удари по главата. След това му приложил удушваща техника изправяйки го назад, а той стоял зад гърба му. В този момент в офис помещението влязъл управителят Я. С. и се намесил, като махнал ответника от ищеца. По-късно дошли и полицаите, които го отвели. Разбрал, че С.

Н. тренира активно смесени бойни изкуства /ММА/, поради което ударите му били много силни и професионални, част от тях попаднали в проблемна за ищеца област – очите, кото има значение за справедливия размер на обезщетението за претърпените от него болки и страдания, стрес и страх да не ослепее, изпитвал и страх да не бъде нападнат отново на работното си място.

Поискал е от съда да постанови решение, с което да С. Ю. Н. да бъде осъден да му плати обезщетение за причинените му болки и страдания включително нарушен сън, безспокойство и стрес в общ размер на 5500,00 лв. ведно със законната лихва от датата на деликта. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. Ю. Н. ЕГН ********** от гр. Варна ,ул.

„П.“, № 56, чрез адв. Г.К., с който е оспорва исковете по основание и размер. Навежда твърдения, че е бил заплашен от ищеца да влезе в помещението на охраната, където е бил изнудван в продължение на около половин час да заплати сумата от 80 лева или ще извика полиция. Когато колегата на ищеца излязъл в обедна почивка, решил, че повече няма да стои затворен и ще си тръгне. Започнал бавно да премества стола на колелца, на който седял ищеца, но той го изблъскал в гърдите, в следствие на което политнал и се ударил в стената зад себе си. Тъй като ищецът не спрял, а тръгнал към него със заплашителни жестове, в своя защита му нанесъл един удар с дясната си ръка в областта на главата. Ударът му не бил с такава сила, защото ищецът залитнал назад, но отново тръгнал към него и в момнт на уплаха го повалил на земята и задържал до идването на неговия колега, когато го пуснал.

Веднага след това ищецът сигнализирал в полицията. Смята ,че поведението му следва да бъде прието за неизбежна отбрана, което изключва деликтната отговорност. В условията на евентуалност смята ,че гореописаните му действия могат да бъдат квалифицирани като „превишаване пределите на неизбежната отбрана“, а поведението на ищеца преценено като съпричиняване в размер на 90%. Липсва и причинно- следствена връзка между травматичното увреждане и твърдените неимуществени вреди, както и че размерът е прекомерен в сравнение със съдебната практика по сходни дела.

Молил е за отхвърляне на предявените искове . Претендирал е присъждане на разноски.

ВОС установи следното от фактическа страна.:

Не се спори между страните по делото и се установява от представения трудов договор 11314/20.03.2018г., че В. Н. А. работи в „ЦБА“ АД, заемайки длъжността 3

„Сътрудник координациая“.

Няма спор и за това, че на 21.03.2022г. С. Ю. Н. е взел от търговския обект в гр.

Варна, бул. „Вл.В.“ № 82 десерт „Сникърс“ и поставяйки го под якето си, се е опитал да го изнесе без да го плати.

С ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.В.“ № 256 от 013/22.01.2020г. на В. Н. А. е определена 98% нетрудоспособност. Водещата диагноза е Фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения. Статус пост васкулитис окули утр. Статус пост аблацио ретине окули декстра ет глаукома секундария окули декстра. Статус пост АLС окули утр. Катаракта инципиенс окули синистра.

От представеното медицинско удостоверение № 214/ 22.03.2022 г., изд. от Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД се установяват следните обективни находки по тялото на освидетелствания В. Н. А.: червеникаво, петнисто кръвонасядане с размери 3/4см. в лявата челна област на главата, а подлежащо оток с диаметър 4 см.; червеникаво кръвонасядане с размери 5/1,5см. в лявата слепоочна област по окосмената част на главата и по лявата скула; червеникаво кръвонасядане с размери 9/2см. по задната повърхност на десния лакът и долната повърхност на лявата предмишница в горна трета.

Посочено е, че се касае за травматичен оток и кръвонасядания по главата, кръвонасядане по десния горен крайник, които травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин и в своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание.

Съгласно Медицинско направление № 4397/02.11.2022г. , изд. от АИППМПД д-р О.И., на ищеца В. Н. А. е поставена диагноза „Вторична глаукома с код по МКБ Н40.5 и придружаващи заболявания Есенциална хипертония, с код по МКБ – I10 и чиста хиперхолестеролемия, с код по МКБ - E78.0.

Съобразно амбулаторен лист от 02.11.2022г., изд. от лекар по очни болести, съобразно отразения код на специалността му по Приложение № 2 към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 г. – 2025 г., ищецът В. Н. А. е диагностициран с основна диагноза – вторична глаукома, дължаща се на други болести на окото, а като придружаващо заболяване е посочено травматична катаракта, по снетата анамнеза, съдържаща данни за травма на лявото око м.март 2022г. и намалено зрение.

Пред ВРС е изслушано заключението по допуснатата СМЕ, дадено компетентно и безпристрастно, която съдът цени като неоспорена от страните. СМЕ е изготвена от вещото лице д-р Д. Б.-специалист по очни болести, който е поддържал, че диагнозата „катаракта“ за лявото око на ищеца за първи път е описана в ТЕЛК решението от 2020 г. Излага, че и двете очи са прекарали „васкулит“ на ретината, а лявото е третирано с агресивна лазерна терапия с давност 5 години назад, което в комбинация с поставяните кортикостероидни капки може и най-вероятно е довело до поставянето на диагноза „инципиент на катаракта“ през 2020 г.която обаче по класификация не спада към раздел травматична. Ударите, които е понесъл ищеца на лявото око могат да имат връзка с намаленото зрение впоследствие, но в случая 4 липсва връзка предвид данните за „катаракта“ от 2020 г.

Пред ВРС като доказателства по делото са приети и приложени видеозаписи на електронен носител-компактдиск от 21.03.2022 г. от охранителните камери в търговския обект-Магазин на ЦБА АД, в гр. Варна, бул. „Вл.В.“, № 82, представляващи електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Вижда се вътрешността на помещение с размери 2.5м. х 2.5м. В помещението е седнал мъж с гръб към камерата. В помещението влизат ответникът, придружен от ищеца.

Ответникът вади от якето си артикул, който подава на ищеца. Води се разговор между двамата. Ответникът говори по телефона си. Разоворът свършва на 1.39м. от записа. На 4.02м. от видеозаписа влиза жена в помешението и заедно с лицето, което е констатирано първоначално в помещението излизат. Ищецът със стол препречва пътя на ищеца за излизане. На 5.28м. от записа ответникът се приближава към ищеца, който седи на стол и се опитва да отвори вратаа, която ищецът препречва със стола, избутва го. В този момчент ищецът става от стола и хваща ответника за якето, който с две ръце го изблъсква, хваща с лявата си ръка лицето на ищеца, в областта на лицето и врата, а с дясната ръка нанася удар в лицето му с юмрук, после още един, след което ищецът изблъсква ответника към стената и двамата се сборичкват, като ответникът поваля ищеца на земята и го притиска с тялото си. В този момент не се вижда какво точно се случва, защото двамата са извън обхвата на камерите, но е видно, че ищецът е притиснат към земято от ответника. Ответникът със задушаващ захват с дясната ръка изправя ищеца, който се опитва да се освабади. В този момент в помещението влиза мъж, който освобождава ищеца, а ответникът е до стената.