Определение № 2592 от 28.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2592 гр. София, 28.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002100861 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №8347/18.09.2023г. на К. Н. С., ЕГН [ЕГН] и И. И.

С., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Т. срещу Решение №114/07.08.2023г. по в.гр. дeло №135/2023 г. по описа на АС – Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявените от тях искове с правно осн. чл. 40 ЗЗД и чл. 124 ГПК са отхвърлени. Касаторите считат, че решението е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е възприел и преценил неправилно показанията на техния свидетел. Твърдят също, че изводите на съда са незаконосъобразни, тъй като не са обсъдени всички своевременно наведени от тях доводи и възражения във връзка с приложението на чл. 40 ЗЗД. Молят обжалваното решение да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло, както и да им се присъдят направените съдебни разноски. В изложението се посочват основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос: 1.“Следва ли при иск по чл. 40 от ЗЗД, съдът да изследва мотивите на упълномощителя и съответно да тълкува упълномощителното изявление, особено в случаите когато е повдигнат спор между страните за тези мотиви, а пълномощникът е зет на упълномощителите и е упълномощен, както да продаде имота, така и да го дари, включително и като договаря сам със себе си?“ се поставя във връзка с твърдението на касаторите, че съдът не е провел тълкуване на пълномощното и съответно не е изяснил мотивите за процесното упълномощаване, поради което неправилно приема, че пълномощното е дадено в рамките на вътрешни отношения между страните Касаторите поставят този въпрос като основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като считат, че необходимостта от изясняване на мотивите на упълномощителите е от значение за правилното прилагане на чл. 40 от ЗЗД в хипотезите на налични вътрешни 1 отношения между упълномощител и пълномощник, въз основа на които да се определи наличието или липсата на увреждане на упълномощителя. Вторият въпрос: 2. „Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба, като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?“ се поставя във връзка с твърдението на касаторите, че въззивният съд е пропуснал да се произнесе по редица от подробно изложените във въззивната жалба възражения и оплаквания, а по някой от тях се е произнесъл само частично, като не ги е разгледал в тяхната пълнота. По този въпрос се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като считат, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение №8 от 19.01.2018г. на ВКС по т.д. №2435/2016г., решение №134 от 30.12.2013г. по т. д. №34/2013г., решение №75 от 20.06.2016г. на ВКС по т. д. №1608/2015г. и др. По следващия въпрос: 3. „Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка на всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства, и следва ли, когато констатира противоречие в показанията на ищцовите и ответните свидетели, да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността на съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти, за които свидетелстват?“ според касаторите въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 8 от 19.01.2018г. по т.д. № 2435/2016г., решение №323 от 27.09.2012г. на ВКС по гр. д. №408/2011г., решение №24 от 28.01.2010г. на ВКС по гр. д.

№4744/2008г., решение №140 от 23.03.2010г. по гр.д. № 4755/2008г. на ВКС и др., което е основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Следващият въпрос също е посочен като основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 4.“Следва ли за прилагането на чл. 40 от ЗЗД да се установи наличието на някакъв умисъл и съответно споразумение за увреждане или е достатъчно да се установи простата недобросъвестност на пълномощника?“, с твърдение, че е налице произнасяне в противоречие със задължителните указания на ВКС, дадени в т. III, Б от Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК. По въпроса:

5. „Какви са критериите за преценка и съответно в кои случаи вътрешните отношения между пълномощника и упълномощителя обосновават наличие на увреждане на упълномощителя и в кои случаи тези вътрешни отношения обосновават и дори презумират такова увреждане?“ касаторите считат, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение №95 от 27.06.2017г. по гр.д. №5523/2015г. и Решение №586 от 1.11.2010г. ВКС по гр. д.

№853/2009г. По следващият въпрос: 6.„Допустимо ли е без представяне на обратно писмо и без наличие на начало на писменото доказателство по смисъла на чл. 165 от ГПК ответникът по иск по чл. 40 от ЗЗД да доказва твърденията си за това, че увреждане на упълномощителя няма, тъй като последният е действал като негов скрит представител /сламен човек/, представляващ пълномощника при придобиването на процесния имот само формално?“ според касаторите съдът се е произнесъл в противоречие с решение №544 от 6.01.2011г. на ВКС по гр. д. №1053/2010г. и решение №206 от 17.07.2012г. на ВКС по гр. д. №824/2011г. като е отказал да съобрази недопустимостта на свидетелските показания, които е събрал за 2 разкриване на твърдените от ответника действителни отношения, което е основание за допускане до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – Т. Г. И. с депозирания писмен отговор оспорва наличието на основанията за допускане до касационно обжалване. Счита, че въззивното решение е обосновано, постановено при анализ на всички представени по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съобразено с материалния закон и съдебната практика по прилагането му. Излага, че част от поставените въпроси не са включени в предмета на спора, съответно не са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението му. Счита също, че въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната от касаторите практика, предвид което не са налице основанията за допускане до касационно обжалване нито на осн. чл. 280, ал.1, т.1, нито по т.3 ГПК. В заключение се моли касационно обжалване на решение №114/07.08.2023г. да не се допуска.

В случай, че такова бъде допуснато, се моли същото да бъде потвърдено изцяло, като му бъдат присъдени разноски.

Ответницата по касационната жалба – Н. И. не е депозирала становище по нея.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно кумулативно съединени искове, предявени от И. и К. С. срещу Н. и Т. И. с правно основание чл. 40 ЗЗД и чл. 124 ГПК за признаване за недействителен на основание чл.40 ЗЗД на договор за продажба, обективиран в нотариален акт №9, том I, рег.№33, дело №9 от 02.02.2021г. на Нотариус с рег. №133, с район на действие БРС, като сключен от ответника Т. И. в качеството му на пълномощник на ищците при условията на договаряне във вреда на представляваните, както и за приемане за установено, че ищците са собственици на недвижимия имот, предмет на оспорения с първия кумулативно предявен иск договор за продажба на недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда- апартамент с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 70,17 кв.м., ведно с изба №22 с площ от 4,73 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в сграда с идентификатор [№], в поземлен имот с идентификатор [№], ведно с прилежащите 25/702 кв.м.ид.ч. от поземления имот. Ищците твърдят, че закупили гореописания апартамент по време на брака си, а именно на 27.03.2013г. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №87, том I, рег. №1019, н.д.№76/27.03.2013г., като на 28.01.2021г. с нотариално заверено пълномощно упълномощили ответника да извърши „по свое усмотрение и преценка разпореждане“ с имота. На 02.02.2021г. ответникът Т. И., в рамките на предоставената му представителна власт, е сключил от името на ищците договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №9, том I, рег. №33, дело №9/02.02.2021г., с който процесният имот бил продаден на двамата ответници на посочената в договора цена от 9900 лв. Ищците твърдят, че е налице хипотезата на чл.40 ЗЗД, тъй като ответникът, като пълномощник, е договарял в тяхна вреда, защото договорената продажна цена е десетки 3 пъти по-ниска от средната пазарна цена на имота към момента на прехвърляне на собствеността. В тази връзка посочват, че дори данъчната оценка на имота - 70 811,70 лв. е доста по-висока от продажната и в този смисъл, ответниците няма как да не са знаели, че договарят в ущърб на представляваните. Излагат, че такава цена на имота не е договаряна във вътрешните отношения между тях-като упълномощители и ответникът- като пълномощник, съотв. такава продажна цена нито е плащана, нито им е отчитана. Твърдят, че е налице договаряне във вреда на представлявания, което опорочава сключената от ответника продажба и е недействителна за тях по смисъла на чл.40 ЗЗД, поради което искат да се признае от съда, че те са собственици на имота.

Ответникът Т. Г. И. е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на исковете. Твърди, че процесният апартамент бил закупен за ответниците, които не разполагали с цялата необходима сума, поради което им се наложило да осигурят остатъка чрез банков кредит. Ищцата И. С.- майка на ответницата, на 27.03.2013г. сключила договор за ипотечен кредит с „МКБ Юнионбанк“ АД за сумата от 45 000 лв. за покупката на процесния недвижим имот, като поръчители били ищецът К. С. и ответницата Н. И.. Още при сключването му, уговорката била ответниците да погасяват кредита, като впоследствие имотът да им бъде прехвърлен. Имотът е закупен за 77 255 лв., която е заплатена по следния начин: 2000 лв. са заплатени от ответника по банков път и представляват капаро по сключен на 19.03.2013г. предварителен договор, като 20.03.2013г. съпругата му превела парите на купувачите; сумата от 15 000лв.- лични спестявания на ответника и дарение от родителите му; сумата от 15 255 лв. -дарение от родителите на ответниците, предназначени за нуждите на младото семейство. Така предоставените средства били преведи от ищцата И. С. с превод от сметката й в „МКБ Юнионбанк“ АД по сметка на продавачите, на 27.03.2013г. Остатъкът от стойността на имота в размер на 45 000лв. бил заплатен на продавачите чрез усвоения от ищцата И. С. банков кредит, който заедно с разходите по него, застраховките, разноските по учредяване на законната ипотека, както и разходите за издаване на необходимите удостоверения за тежести били заплатени изцяло от ответниците с техни средства. Твърди, че ответниците чрез вноски на каса и чрез банкови преводи са захранвали сметката на ответницата Н. И., която след това превеждала сумите по сметката на майка си, която погасявала кредита. Кредитът бил окончателно и предсрочно погасен от ответниците към края на м.ноември 2016г. Ответникът твърди, че от момента на придобиване на имота, той и съпругата му заживели в него до преместването им в [населено място] през 2019г., като предвид уговорката между страните жилището да остане в тяхна собственост, ответниците извършили и редица подобрения в него, вкл.обзавеждане, като разходите възлизат на приблизително 35 000 лв. Не се оспорва, че на 28.01.2021г. ищците упълномощили ответника с процесното пълномощно, в което е посочено да се тълкува разширително в полза на упълномощеното лице и да не е ограничено със срок, но при ясната воля на страните, обоснована чрез всички извършени от тях действия и взаимоотношения, процесният имот да остане в собственост на ответниците. Ответникът оспорва да е налице злоупотреба с представителна власт и договаряне във вреда на представлявания, респ. счита, че не са налице предпоставките на чл.40 ЗЗД. Твърди, че ищците не са увредени от 4 атакувания договор за покупко-продажба, тъй като по-голямата част от цената на имота през 2013г., придобит на името на ищците, е изплатена със средства на ответниците и всички тези обстоятелства са били добре известни на ищците при упълномощаването на ответника и към момента на атакуваната сделка. Счита, че истинските мотиви за предявяване на настоящия иск са продиктувани от влошените лични отношения между двамата ответници.