Определение № 5657 от 17.12.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2470/2025
- Вид
- Определение № 5657
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5657 гр. Варна, 17.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100502470 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. Д. И. срещу Решение № 260008/22.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 12270/2018 г. по описа на Варненски районен съд, XVIII състав, с което са отхвърлени исковете й против М. А. Ф. с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи вследствие на извършени от ответницата противоправни действия, изразяващи се в осъществяване на незаконно строителство в собствения на ищцата имот, находящ се в гр. Варна, **********, без нейно съгласие, както следва: 1/ за сумата от 15 147.50 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от възможността да се разпорежда с правото на собственост върху офис А със застроена площ 23.80 кв.м. на партерния етаж; 2/ за сумата от 9150.50 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от възможността да се разпорежда с правото на собственост върху гараж № 3 със застроена площ 21.32кв.м. на партерния етаж, в размер на данъчната оценка на имота; 3/ за сумата от 16 307 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на офис А със застроена площ 23.80 кв.м. на партерния етаж за извършване на търговска дейност чрез фирма ЕТ „Танита-Т. И.“, остойностено като неполучен трудов доход и задължителни осигурителни вноски; 4/ за сумата от 393.35 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, 1 изразяващи се в лишаване от ползване на офис А със застроена площ 23.80 кв.м на партерен етаж, в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г.; 5/ за сумата от 3075.20 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на апартамент № 6 със застроена площ от 103.22 кв.м. на трети жилищен етаж, в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г.; 6/ за сумата от 899.65 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на гараж № 3 със застроена площ 21.32кв.м. на партерния етаж, в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете - 16.03.2018 г. до окончателно изплащане на главницата.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната част от решението на ВРС като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че твърде повърхностно и едностранчиво са обсъдени свидетелските показания и заключенията на СОЕ и СТЕ. Излагат се съображения по съществото на правния спор, базирани на хронологията на събитията и събрания доказателствен материал по делото, довели до възникване задълженията на ответницата да заплати търсените обезщетения.
Релевира се, че моментът на възникване на имуществените вреди е издаването на удостоверението затърпимост по инициатива на ответницата – 04.07.2014 г., като това удостоверение пречи обектите на И. и сградата като цяло да бъдат завършени и свързани към градската инфраструктура. Твърди се, че е безспорно установено по делото, че сградата е незаконна и неузаконима с отменено разрешение за строеж в следствие действията на Ф., което води до претърпяване от ищцата на имуществени вреди. Иска се отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемата М. А. Ф. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който отправя искане решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
С Определение № 5309/25.11.2025 г. по в.гр.д. № 2470/2025 г. по описа на ВОС исковата молба е оставена без движение. На 10.12.2025 г. в 2 предоставения от съда срок И. депозира молба, с която уточнява следното: 1/ за офис А главният иск е този за сумата от 15 147.50 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от възможността да се разпорежда с правото на собственост върху обекта, в евентуалност за сумата от 16 307 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на офис А за извършване на търговска дейност чрез фирма ЕТ „Танита-Т. И.“, остойностено като неполучен трудов доход и задължителни осигурителни вноски за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г. и в евентуалност за сумата от 393.35 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на офис А в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г.; 2/ за гараж 3 главният иск е този за сумата от 9150.50 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от възможността да се разпорежда с правото на собственост върху гараж № 3 размер на данъчната оценка на имота и в евентуалност за сумата от 899.65 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на гараж № 3 в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.
260 и чл. 261 от ГПК.
В жалбата и отговора на същата не е обективирано искане за събиране на нови доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито 3 съдебно заседание на 27.01.2026 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ***., тел. ***; служител за контакти Нора Великова.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4