Решение № 12512 от 25.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12512 гр. С-я, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110147261 по описа за 2023 година

Предявени са от „Т-я С-я“ ЕАД, ЕИК: *** срещу Областна администрация област Ся, ЕГН 831912591, установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да се установи, че К. Е. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С-я, ЖК ХРИСТО СМИРНЕНСКИ, бл.27А, вх.А, ет.4, ап.7, общ. Столична, обл. С-я (столица) и Е. П. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С-я, ЖК ХРИСТО СМИРНЕНСКИ, бл.27А, вх.А, ет.4, ап.7, общ. Столична, обл. С-я (столица) дължат на Т-Я С-Я ЕАД с ЕИК: *** и адрес: гр. С-я, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б, общ. Столична, обл. С-я (столица) следните суми:

За К. Е. С.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 340,02 BGN (триста и четиридесет лева и 02 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 31.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 13.03.2023 г. в размер на 34,12 BGN (тридесет и четири лева и 12 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 29,48 BGN (двадесет и девет лева и 48 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 31.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 13.03.2023 г. в размер на 5,22 BGN (пет лева и 22 стотинки).

За Е. П. С.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 510,03 BGN (петстотин и десет лева и 03 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 31.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 13.03.2023 г. в размер на 51,17 BGN (петдесет и един лева и 17 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 44,22 BGN (четиридесет и четири лева и 22 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 31.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 13.03.2023 г. в размер на 7,82 BGN (седем лева и 82 стотинки), държавна такса в размер на 15,00 BGN (петнадесет лева), юрисконсултско възнаграждение в размер на 30,00 BGN (тридесет лева) Ищцовото дружество „Т-я С-я“ ЕАД твърди се, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ЗЕ, който не е упражнил правата 1 си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което по отношение на него са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия.

Моли се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че последните дължат на ищцовото дружество посочените суми.

ОТВЕТНИЦИТЕ подават отговор в който оспорват вземанията по основание и размер и правят възражение за давност.

По съществото на делото съдът намира следното:

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По делото е установено, че процесният имот е бил топл-циран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17.

1)

Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на 2

Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

2)

Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Видно от представеното по делото писмени доказателства , че ответниците са Съсобственицици в имота, но от 1991 г. Е. С. е и вещен ползвател в имота.

При това положение спорният въпрос по делото е кой е потребител на топлинна енергия и носи отговорност за задълженията към т-я за процесния имот в случая – собственикът или вещният ползвател на процесния имот. Съдът намира, че отговора на този въпрос с оглед доказателствата по делото, е че вещният ползвател единствен носи отговорност за задълженията за доставяне на топлинна енергия, тоест само той е страна по облигационното отношение с т-я, като съображенията на съда са следните: При систематично тълкуване на нормите на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, чл. 153 от ЗЕ и пар.2"а" от ДР на ЗЕ, във връзка и с разпоредбата на чл. 57 от ЗС, потребител на топлинна енергия за битови нужди явява собственикът на процесния топлоснабден имот, освен по изключение в случаите, когато върху имота е учредено вещно право на ползване. При последната хипотеза, потребител на топлинната енергия, който е страна и по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, е титулярът на ограниченото вещно право на ползване по смисъла на чл. 153 и пар.2"а" от ЗЕ, който е задължен да заплаща стойността на доставената за имота топлинна енергия, като разход, съгласно изричното разпореждане на чл. 57 от ЗС. В този смисъл е константната съдебна практика по идентичен въпрос Решение № 5621 от 23.08.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 6508/2017 г., Решение № 18605 от 26.11.2014 по в. гр. д. 5193/2014 на СГС, Решение № 19283 от 18.12.2014 по в. гр. д.

8037/2014 г. на СГС, Решение № 5190 от 27.07.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 739/2018 г., Решение от 04.11.2016 г. по в.гр.дело № 2546 / 2016 г., СГС.

По тази причина изначално искът срещу голия съсобственик К. С. е неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение на икска срещу Е. С., който е в облигационен отношения с ищеца съдът намира следното:

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в 3 сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния имот се отоплява или не са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация.