Решение № 12661 от 26.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12661 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20221110168822 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по иск на К. К. И., ЕГН **********, чрез адв. Б. Т., против СО, БУЛСТАТ ...., с правно основание чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000 лева, представляваща част от пълния размер на неимуществените вреди в размер на 12 000 лева, претърпени от травматично увреждане – счупване на десен палец с лезия на сухожилието на разгъвача на палеца, настъпило на 06.08.2020 г. около 19,10ч. вследствие на падане при движение с велосипед по велосипедна алея на бул. „Гоце Делчев“ на спускане към подлеза на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „България“, посока Южен парк, от страна на автобусна спирка 0290 „Бул. България“, изразяващи се в претърпени болки, страдания, дискомфорт, негативни емоции, неудобство, стрес, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 06.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 636,95 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и закупуване на медикаменти. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ищецът твърди, че на 06.08.2020 г., към 19 ч., се прибирал към вкъщи заедно със своя приятел И.Р.К., като двамата се придвижвали с велосипеди по очертана по велосипедна алея на бул. „Гоце Делчев“ на спускане към подлеза на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „България“, посока Южен парк, от страна на автобусна спирка 0290 „Бул. България“, предната гума на велосипеда на ищеца пропаднала през разместени решетки на шахти за отводняване, намиращи се на влизане в подлеза, загубил контрол над велосипеда и паднал напред. В резултат на падането получил травма в областта на дясната китка, придружена със 1 силна пареща болка, ударил си главата и гръдния кош. Ищецът не можел да свие палеца на дясната си ръка, чувствал се замаян и дезориентиран. Прибрал се вкъщи, но болката се усилила и малко по-късно вечерта, заедно с приятеля си- И.К., отишъл за преглед в Спешен център Пирогов. След преглед на хирург и неврохирург било установено, че палецът на дясната ръка е счупен и била поставена шина за обездвижване. Поради силна болка, оток и невъзможност за движение на дясната ръка и палеца на 13.08.2020 г. ищецът посетил УМБАЛ „Света Анна“. На прегледа ищецът бил диагностициран с „фрактура на фаланги проксималис полицис дек“- травма на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на ниво китка длан, като било необходимо да се проведе 1 оперативно лечение под анестезия.

Операцията била на следващия ден- 14.08.2020г., като се наложило фрактурата да бъде репозиционирана и фиксирана с 3 броя метални игли, а цялата ръка регипсирана. Ищецът останал в болницата в следващите 3 дни и изписан на 17.08.2020г. В продължение на месец ищецът ходил с гипсирана ръка и приемал обезболяващи медикаменти. На 21.09.2020 г. ищецът постъпил отново в УМБАЛ „Света Анна“, където бил подложен на нова операция за премахване на сложените в дясната китка метални игли и останал в болницата в следващите 4 дни. След втората операция последвал продължителен период на възстановяване и приемане на редица обезболяващи медикаменти. Следоперационният период включвал постоянни оплаквания от болки, отичане на наранената китка и ограничени болезнени движения. Ищецът понесъл както имуществени, така и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Той бил активен спортист, като инцидентът довел до влошаване освен на физическото, но и на психическото му състояние. Не можел да изпълнява ежедневните си нужди и занимания, имал нужда от постоянно съдействие и помощ от приятели. Инцидентът повлиял и на обучението на ищеца по стоматология, което изисква прецизност в практическите упражнения. Болките от травмата причиняват проблеми на ищеца и до момента. Инцидентът повлиял и на трудовите правоотношения на ищеца, който работил на две места- като болногледач в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и като охранител в „СТРОНГ ЕС“ ЕООД. Продължително отсъствал от работа за периода на временна неработоспособност за периода от 06.08.2020г. до 15.10.2020 г. Ищецът направил и редица разходи във връзка с лечението[1]обезболяващи, бинтове и т.н. Твърди, че СО носи отговорност за непозволено увреждане, тъй като мястото на произшествието е велоалея, която е публична общинска собственост, и спрямо която общината има задължение да осъществява ремонт и поддържане. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., представляващи част от пълния размер на вредите от 12 000 лв., ведно със законната лихва от 06.08.2020 г., както и сумата от 636,95 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди-разходи за лечение от падането /описани подробно в молба-уточнение от 19.05.2023 г./. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете по размер и основание като неоснователни и недоказани. Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволено увреждане. Възразява, че изложеното в исковата молба не е подкрепено с доказателства. Не било посочено точно място, на което ищецът е паднал. Не можело да бъде направен извод за 2 настъпване на увреждането на посоченото място и съответно за ангажиране на отговорността на СО. В отговора се твърди, че е налице хипотеза на съпричиняване на травмата поради невнимание. Прави се възражение за прекомерност на размера на неимуществените вреди, както и на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.Р.К. и Г.П.Х..

Свидетелят К. разказва, че присъствал на инцидента, като двамата с ищеца се придвижвали с велосипеди по велоалея в посока Южен парк, и при спускане към подлеза на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „България“ К. паднал, а колелото се счупило.

Посочил е, че се е наложило да приложи сила, за да извади колелото от мястото, където е било заклещено, а именно – между решетки на отводнителни шахти, които са били разместени, така че се е образувал улей, в който е заседнала гумата на колелото. Инцидентът станал в светлата част на денонощието, като липсвали предупредителни знаци и табели за препятствие на конкретното място. Ищецът изпитвал болки в ръката, поради което посетил УМАЛСМ „Пирогов“, където установили, че била счупена костица на палеца на дясната му ръка. Наложило се да бъде опериран, като ръката му била шинирана около месец, след което посещавал физиотерапия в Александровска болница.

Свидетелят Х. разказва, че велосипедът, с който е станал инцидента е бил негов и напълно изправен до падането. След падането на ищеца с него установил, че велосипедът е с огъната вилка, като лично посетил мястото на инцидента заедно с ищеца и видял разместените решетки на отводнителни шахти, между които се е заклещила гумата на колелото. Двамата с ищеца живеели заедно в този период, поради което е бил свидетел на ежедневните затруднения, които е изпитвал ищеца след инцидента с оглед травмата си, не можел да се обслужва сам, не можел да участва в домакинството, имал нужда от помощ при повечето ежедневни дейности. Не могъл да се яви на изпит в университета, където се обучавал, защото дясната му ръка била имобилизирана и не можел да пише. Спрял да спортува, защото се страхувал от нов инцидент. Посещавал физиотерапия с цел възстановяване след травмата, като и към настоящия момент усещал затруднения при движение на ръката. С оглед професията му – зъболекар, за него е от съществена важност да може да извършва пълен обем движения с ръцете си.

Съдът, като подложи на обстоен критичен анализ показанията на свидетелите, намира, че същите следва да бъдат кредитирани като непротиворечиви, кореспондиращи си и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от значение за предмета на 3 доказване по делото е съобразена от вещото лице при изготвяне на изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза. От същото се установява, че ищеца е получил следното травматично увреждане: счупване на основната фаланга на десния палец с лезия на сухожилието на разгъвача на палеца, като механизмът на получаване на травмата е индиректен – падане върху длан с разперен палец, което отговаря на описаното в исковата молба. Ищецът е бил лекуван оперативно, като са поставени три кишнерови игли, които са извадени след около месец и една седмица при втора операция.

Вещото лице посочва, че възстановителния период е бил най-малко 8-10 седмици, като са представени болнични за общо 70 дни. Ищецът при получаване на увреждането и сваляне на иглите е търпял силни болки и страдания. Към момента на изготвяне на експертизата счупването е зараснало, като се установява линеен ръбец /белег/ с размер 2,5 см и 0,8-1 см отвън в сухожилието. Ищецът все още изпитва дискомфорт при физическо усилие и смяна на времето. Освен оперативното лечение, е проведено и медикаментозно лечение с посочените медикаменти, за които са представени и разходо-оправдателни документи. Също така е провеждана и физиотерапия за възстановяване движението на засегнатата ръка.

Вещото лице е констатирало, че проведеното лечение е адекватно на получената травма, като без него се очаква инвалидизация. Заключението е изготвено компетентно, обосновано е и се възприема от съда.

Представена е фактура и касов бон към нея от 17.08.2020г., издадени от МБАЛ „Св.

Анна“ – София АД, за сумата от 480 лева с ДДС за медицинско изделие. Приложени по делото са и касови бонове от 15.08.2020г. за 32,04 лева, 17.08.2020г. за сумата от 13,30 лева, 17.08.2020г. за сумата от 16,52 лева, фактура от 06.09.2020г. за сумата от 9,80 лева, касов бон от 28.08.2020г. за сумата от 15,29 лева – всички за медикаменти, които вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза, е констатирало, че са били необходими при медикаментозното лечение на травмата на ищеца, същите са посочени като терапия в амбулаторните листове и епикризи по делото, както и в представената рецепта. Приложен е касов бон за амбулаторен преглед и издаване на болничен лист от 13.08.2020г. за сумата от 60 лева, както и фактура за издаване на копие от рентгенова снимка на стойност 10 лева от дата 28.08.2020г. От представените писмени доказателства се установява действително направените разходи от ищеца за лечението му, а от приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че същите действително са били необходими за лечението му и са в пряка връзка с причинената травма.

Други относими и допустими доказателства по делото не са събрани.

При така установените факти от значение за спора съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл.49 във вр. чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен 4 фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.