Решение № 4771 от 01.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4771 гр. Пловдив, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330102787 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. Д. Д., ЕГН **********, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19.52 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № *** г..

В исковата молба се твърди, че на ** г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № **, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 600 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.05 %, годишен процент на разходите – 49.53 %, на 11 седмични вноски, на равни вноски, всяка в размер на 62.60 лева. Като обезпечение по договора се предвиждало или поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят на определени условия, а в противен случай се дължала неустойка в размер на 172.33 лева, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска.

Твърди, че главницата по договора, била изцяло погасена.

Твърди, че с Решение № 260589/25.02.2021 г., постановено по гр.д. № 3980/2020 г. по описа на ПРС, е признато за установено, че клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № **/** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка, е нищожна.

Ищцата твърди, че в периода от ** г. – 05.09.2019 г. е заплатила на ответника, сумата от 19.52 лева за неустойка по Договора за паричен заем № **/** г.

Ищецът твърди, че заплатената от него сума за неустойка, за периода от ** г. – 05.09.2019 г., били платена при начална липса на основание, поради което моли за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава иска.

Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото. Освен това, навежда доводи за злоупотреба с 1 процесуални права, доколкото се твърди, че претендираната сума е била заплатена, още с депозиране на исковата молба по гр.д. № 3980/2020 г. по описа на ПРС.

Освен това, възразява, че ищцата е материално затруднено лице.

В открито съдебно заседание, проведено на 04.11.2024 г., ищецът А. Д., чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е уважено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал.3 ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се разпорежда – ответното дружество, чрез пълномощника си, който има изрично пълномощно за упражняване на правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, е извършил признанието, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 50 лева за държавна такса.

Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 59) е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. Р. Р., за оказване на помощ и съдействие на близък, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.

Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение. Ето защо, съдът като взе предвид вида и размера на иска (19.52 лева), действащата Наредба № 1/09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 200 лева.

Посочената сума следва да се присъди в полза на пълномощника, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.

Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на иска, макар да е признал изрично иска за основателен. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба.

Ответното дружество е станало причина за завеждане на делото, защото признанието, че дължи процесната сума, заплатена от ищеца, по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № *** г., е след постъпване на исковата молба на 14.02.2024 г.

Нещо повече, въпреки че с Решение № 260589 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д.

2

№ 3980/2020 г. по описа на ПРС, е прогласена нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в чл. 8 от договор за паричен заем № *** г., сключен между страните, като противоречаща на добрите нрави, ответното дружество не представя доказателства, дори и не твърди, че е върнало неоснователно заплатената от ищеца сума по нищожната клауза за неустойка по Договор за паричен заем № *** г., преди постъпване на исковата молба в съда – на 14.02.2024 г.

Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, следните суми: сумата в размер на 19.52 лева /деветнадесет лева и петдесет и две стотинки/ - получена без основание, по клауза за неустойка, по Договор за паричен заем № ** от ** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 14.02.2024 г. до окончателното им погасяване, както и сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на адв. Р. Н. Р., **, сумата от 200 лева /двеста лева/ – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. Д. Д. за производството по настоящото гражданско дело № 2787/2024 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с..

Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгласно чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.9/:

***, с титуляр Р. Р..

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3