Определение № 11337 от 23.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11337 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110152840 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД..

Ответникът е предявил насрещeн иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

По делото е предявена искова молба от Д. А. Х. против „К“ ЕАД и „АТ“ ЕООД, с която ищецът твърди, че на 17.08.2025 г. е сключил с „К“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3235421, по силата на който е посочена общо предоставена сума в размер на 4 053, 80 лв., от които реално получената от него сума е била в размер на 3 300 лв., а разликата от 753,80 лв. представлявала застрахователна премия, включена в главницата без индивидуално договаряне. Ищецът поддържа, че договорът за кредит е недействителен поради нарушение на императивни норми на ЗПК, ЗЗП и ЗПФУР, тъй като годишен процент на разходите /ГПР/ от 59,34 % не отразява действителните общи разходи по кредита, понеже в него не било включено възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 17.08.2025 г. с „АТ“ ЕООД, по който било уговорено възнаграждение в размер на 3 197,85 лв. за целия срок на кредита. Ищецът излага, че двата договора са икономически свързани, тъй като „АТ“ ЕООД е еднолична собственост на „К“ ЕАД, двете дружества са на един и същ адрес, а кредиторът е овластен да приема и възнаграждението за поръчителя, поради което разходът за поръчителството е бил известен или най-малкото узнаваем за кредитора и е следвало да бъде включен в ГПР. При тези твърдения са предявени обективно съединени искове: срещу „К“ ЕАД за признаване недействителността на договора за потребителски кредит, срещу „АТ“ ЕООД за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство, евентуално поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, както и осъдителен иск срещу „К“ ЕАД за връщане на сума в размер на 3 227 лв. като недължимо платена по недействителния договор, ведно с разноските. Претендира разноски.

Ответникът „К“ ЕАД оспорва изцяло исковете като неоснователни. Не се спори за съществуването на Договор за потребителски кредит № 3235421/17.08.2025 г., но се твърди, че по него е отпуснат кредит в размер на 4 053, 80 лв., от които 3 300 лв. са усвоени от ищеца, а 753,80 лв. са платени от кредитора директно по сметка на застраховател от името и за сметка на кредитополучателя, поради което тази част от кредита имала характер на стоково финансиране. Ответникът поддържа, че по процесния договор не са постъпвали никакви плащания, а представеното от ищеца плащане в размер на 6 527 лв. касае друг, предходен Договор за потребителски кредит № 3159674/07.04.2025 г. Ответникът оспорва и твърденията за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като сочи, че ГПР и общата дължима сума са ясно посочени в приложение № 1, а допусканията за изчисляването му са уредени в общите условия. Оспорва и тезата, че възнаграждението за поръчителство представлявало 1 общ разход по кредита, като поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за отпускане на кредита, сключва се в отделна среда след подписване на договора за кредит, „К“ ЕАД не е страна по него и към момента на сключването на договора за кредит не знае размера на уговореното възнаграждение между клиента и „АТ“ ЕООД. Евентуално се сочи, че дори да се приеме недействителност на уговорката за възнаграждение по договора за поръчителство, това не водело до недействителност нито на самия договор за поръчителство, нито на договора за кредит. Ответникът оспорва и платежния документ, представен от ищеца, поради липса на дата, и моли за отхвърляне на исковете, присъждане на разноски и приемане на приложените към отговора писмени доказателства, включително счетоводни справки, застрахователни документи и предходен договор за кредит.

Ответникът „АТ“ ЕООД оспорва изцяло предявения срещу него иск за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство от 17.08.2025 г., сключен във връзка с договор за потребителски кредит № 3235421/17.08.2025 г., като неоснователен и недоказан, макар да не спори за сключването както на договора за кредит между ищеца Д. А.

Х. и „К“ ЕАД, така и на договора за предоставяне на поръчителство между ищеца и „АТ“ ЕООД; излага, че по кредита главницата е 4053,80 лв., срокът е 24 месеца, ГЛП е 47,50 %, ГПР е 59,34 %, а общият размер на плащанията е 6411,28 лв., докато възнаграждението по поръчителството е 3197,85 лв., разсрочено на 24 месечни вноски и дължимо само за периода, през който задължението по кредита е гарантирано, поради което според ответника то представлява възнаграждение за реално предоставяна услуга по гарантиране на чуждо задължение, съобразено с поетия риск; подробно е разяснен и механизмът на сключване на двата договора, като се твърди, че кандидатстването започва в електронната система на „К“ ЕАД, където клиентът избира параметрите на кредита и евентуално обезпечение, след което подписва договора за кредит, а едва след това, ако е избрал обезпечение чрез „АТ“ ЕООД, се прехвърля в отделната електронна среда на последното дружество, където подписва договора за поръчителство с код, изпратен на мобилния му телефон; на тази основа се поддържа, че договорът за поръчителство се сключва след договора за кредит, в независима електронна среда, до която „К“ ЕАД няма достъп, че обезпечението не е задължително условие за получаване на кредита, тъй като кредитополучателят може да кандидатства и за необезпечен кредит, и че поради това възнаграждението за поръчителя не съставлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК и чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, тъй като не е нито задължително за отпускането на кредита, нито известно на кредитора към момента на сключване на договора за кредит; ответникът не възразява да се приемат представените от ищеца писмени доказателства, иска отхвърляне на иска, присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., както и оспорва твърдението, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Първоначалният ответник „К“ ЕАД е предявил при условията на евентуалност насрещен иск срещу Д. А. Х. на основание чл. 211 ГПК, с който твърди, че ако съдът приеме процесния договор за потребителски кредит за нищожен, то на основание чл. 23 ЗПК ответникът по насрещния иск дължи връщане на чистата стойност на кредита. В насрещната искова молба се поддържа, че по договора главницата е в размер на 4 053,80 лв., от които 3 300 лв. са усвоени лично от кредитополучателя, а 753,80 лв. са заплатени от „К“ ЕАД директно на застраховател по нареждане на кредитополучателя, поради което и тази сума съставлява част от усвоената чиста стойност на кредита. Насрещният ищец сочи, че по процесния договор не са извършени никакви плащания, а общото задължение по договора възлизало на 6 411, 28 лв. при 24 погасителни вноски, ГЛП 48,50 % и ГПР 59,34 %. Ето защо, ако първоначалният иск за недействителност бъде уважен, се претендира осъждане на Д. А. Х. да заплати сума в размер на 2 072,69 евро, представляваща чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск – 06.02.2026 г. до окончателното изплащане. Направени са и доказателствени искания по чл. 192 ГПК за изискване от ЗД „ЕЖ“ ЕАД на справка относно получена застрахователна премия по групов договор, както и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза относно размера на главницата и извършените плащания.

2

Ответникът по насрещния иск Д. А. Х. оспорва неговата основателност, като поддържа възраженията си за недействителност на договора за кредит, за неправомерно включване на застрахователната премия в главницата и за невъзможност сумата от 753,80 лв. да се приеме за част от чистата стойност на кредита, както и поддържа, че договорът съдържа неравноправни клаузи и нарушава императивни изисквания на ЗПК. В своя Молба с вх. № 86925/19.03.2026 г. е поискал назначаването на ССчЕ.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждането на делото за открито съдебно заседание с дата 19.05.2026 г. о т 10.00 ч., за която дата и час страните се считат за редовно уведомени с получаване на препис от настоящето определение.

ПРИЕМА представените писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на ССчЕ по задачи в исковата молба и по задачи в насрещния иск на „К“ ЕАД при депозит в размер на 250 евро, от които ищецът следва да заплати в едноседмичен срок от съобщението 150 евро, а ищецът по насрещния иск „К“ ЕАД 100 евро в същия срок.

НАЗНАЧАВА вещо лице Мимоза Вутова Влъчкова. ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице след постъпване доказателства за внесения депозит.

УКАЗВА на на основание чл. 192 ГПК на „ЕЖ“ ЕАД да представи справка за получена застрахователна премия по групов застрахователен Договор Credissimo-003/20, към който е включен Д А. Х. като кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 3234521/17.08.2025 г.

По първоначалните искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и заплащането на сума в размер на 3 227 лв.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорваната клауза от договора е индивидуално уговорена.

Ответникът не сочи доказателства че оспорваната клауза от договора е индивидуално уговорена и че е платил сумата, която твърди в исковата си молба.

По насрещния иск в доказателствена тежест на ищеца „К“ ЕАД е да докаже, сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит; предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на вземанията за главница и договорна лихва.

В доказателствена тежест на ответника Д. Х. е да докаже изпълнение на договорните задължения за плащане.

С оглед на така въведените твърдения и възражения, съдът следва да приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между Д. А. Х. и „К“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 3235421/17.08.2025 г., както и че е сключен договор за предоставяне на поръчителство от същата дата между Д. А. Х. и „АТ“ ЕООД.

Спорни по делото са обстоятелствата: какъв е действителният размер на чисто усвоената главница; дали сумата 753,80 лв. съставлява част от кредита или представлява отделен, незаконосъобразно капитализиран разход; дали възнаграждението за поръчителство в размер 3197,85 лв. е разход, който е следвало да бъде включен в ГПР; дали посоченият в договора ГПР от 59,34 % е формиран законосъобразно и в съответствие с чл. 11 и чл. 19 ЗПК; дали между двата договора е налице такава функционална и икономическа обвързаност, че да 3 обуславя недействителност на договора за кредит и/или на договора за предоставяне на поръчителство; дали ищецът е извършил плащане по процесния договор в размер на 3 227 лв. или 6 527 лв. и ако да – по кой договор е отнесено същото; както и дали при евентуална недействителност на договора за кредит ответникът по първоначалния иск дължи връщане на чистата стойност на кредита в претендирания с насрещния иск размер.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.