Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2836 от 20.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53202/2023
Вид
Решение № 2836
Подписан
20.02.2025
Състав
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2836 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110153202 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Чанове“ ООД, ЕИК 175112046 срещу „ПроДенс“ ЕООД, ЕИК 204513529, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 10 000,00 лева, представляваща неустойка по чл.8.1 от Договор за франчайзинг и представителство на търговското име и марка „Чанове“ от 01.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 28.09.2023г. до окончателното плащане.

Ищецът „Чанове“ ООД твърди, че е притежател на търговската марка „ЧАНОВЕ“ и ноу-хау за изграждане и управление на клуб за български народни танци с посочената марка. Поддържа, че на 01.05.2017г. с ответника „ПроДенс“ ЕООД сключили Договор за франчайзинг и представителство на търговското име и марка „Чанове“, по силата на който франчайзодателят предоставил на франчайзополучателя, срещу заплащане на договорена месечна такса и при спазване на други условия, упоменати в договора, ноу-хау за изграждане и управление на клуб за български народни танци с търговската марка, правото да позлва търговското име и марка, правото да ползва озвучаване на залите, правото да ползва методика за преподаване на български народни танци и хора, както и правото да ползва подбрана музика за изпълняване на български народни танци и хора. Излага съображения, че до края на м.09.2020г. от страна на франчайзополучателя са заплащани всички месечни такси, а след посочената дата управителят на ответното дружество заявил, че няма да изпълнява задълженията си по договора, а ще извършва от свое име и със свои служители конкурента дейност на основание чл.3.3.12 от договора по обучение на 1 любители на български народни танци и хора. Допълва, че в началото на м. октомври 2020г. при посещение на провеждана от ответника репетиция, се установило, че ответникът продължава да използва търговското име и марка „Чанове“, озвучаване на залите, методика за преподаване на български народни танци и хора, подбор на музика за изпълняване на български народни танци и хора, които са предмет на договора за франчайзинг. Твърди, че ответникът създал Танцова къща „Арамии“, с която провеждал репетиции по обучение на любители на български народни танци и хора, използвайки същата методика за преподаване, с подбраната музика за изпълняване на български народни танци и хора, придобити по договора за франчайзинг от 01.05.2017г., с което на практика извършвал нелоялна конкурентна дейност. Ищецът заявява, че на 12.102020г. прекратил договора си с ответника и го поканил да му заплати дължимата неустойка в размер на 10 000 лева за извършените нарушения и осъществена конкурентна дейност. С оглед на изложеното моли ответника да му заплати посочената сума, представляваща неустойка по чл.8.1. от Договор за франчайзинг и представителство на търговското име и марка „Чанове“ от 01.05.2017г., както и законна лихва считано от подаване на исковата молба. Претендира присъждането на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „ПроДенс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на твърдяните от ищеца договорни отношения по посочения договор за франчайзинг от 01.05.2017г. Твърди, че същият е бил със срок на действие 1 г., съответно е изтекъл на 01.05.2018г., съответно възразява, че същият е бил многократно автоматично удължаван. Позовава се на нищожност на клаузата на чл.1.1.3 от договора на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Твърди, че най-късната възможна дата, на която договорът е преустановил действието си е 01.05.2019г. Поддържа, че след прекратяване на договорната връзка, отношенията между страните продължили като неформални такива, при което ответникът използвал търговското име и марка на ищеца за провеждане на занимания по народни танци, за което ищецът му издавал фактури за възнаграждение за франчайзинг на месечна база. Посочва, че последната издадена фактура била за м.09.2020г., която ответното дружество заплатило. В допълнение посочва, че след проведен разговор в началото на м.10.2020г. страните се договорили всеки да продължи самостоятелно, като ответникът регистрирал своя марка Танцова къща „Арамии“. Оспорва провеждането на среща на дата 12.10.2020г., съответно твърденията за прекратяване на договора на посочената дата. Счита, че процесната неустоечна клауза е нищожна, уговорена прекомерно, поради което и накърняваща добрите нрави. При условията на евентуалност, моли за намаляване размера на предвидената в чл.8.1 от договора неустойка на 300 лева. Претендира сторените разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до 2 следните изводи:

По фактически и иска по правни чл.

92

ЗЗД:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да докаже по делото пълно и главно възникването на договорни отношения с ответника с посоченото в исковата молба съдържание, валидно уговорена неустойка за неизпълнение на задължения по договора за извършване на конкурентна дейност, както и настъпването на уговорените предпоставки, пораждащи изискуемост на вземането за неустойка в претендирания размер.

Не се спори между страните, а и се установява от представения като писмено доказателство по делото договор за франчайзинг, сключен на 01.05.2017г., че "Чанове" ООД, в качеството си на франчайзодател, се е съгласил да предостави на франчайзополучателя - "ПроДенс" ЕООД ноу – хау за изграждане и управление на клуб по народни танци с търговското име и марка „Чанове”, включващо: търговското име и марка „Чанове”, методиката за преподаване на български народни танци и хора, подбор на музика за изпълняване на български народни танци и хора. В допълнение към горното е предоставено на франчайзополучателя и правото да управлява за своя сметка зала на адрес: гр. София, бул. „Александър Малинов” 51, ТЦ „МетроСити” под търговското име и марка „Чанове”, като прилага административните и търговски методи на дейност и стандартите за качеството на услугите, определение от франчайзодателя. Съгласно чл.2.1. от договора франчайзополучателят се е задължил да заплаща на франчайзодателя за предоставените му права, месечна такса в размер на 200 лева, дължима до пето число на всеки следващ месец от подписването на договора. В клаузата на чл.3.3.12. от договора е предвидено, че за периода на действие на същия, както и за срок от две години след прекратяване на облигационната връзка, франчайзополучателят няма право да извършва конкурентна дейност нито лично, със свои служители, чрез подизпълнители, с юридически лица, в които има участие, с подставени лица, да представлява други търговски марки или юридически лица, извършващи конкурентна дейност, както и да извършва такава дейност от свое име, или по друг начин. Посочено е, че франчайзополучателят няма право да извършва конкурентни действия като дистрибутор, комисионер, франчайзпартньор, търговски агент, служител или консултант на трети лица, които предоставят продукти и услуги, конкурентни на тези на франчайзодателя. В чл. 8.1. от договора е предвидено, че при неизпълнение на франчайзополучателя или на свързани с него лица на задълженията по същия, франчайзодателят има право да прекрати незабавно действието на договора, като франчайзополучателят дължи неустойка в размер на 10 000 лева. Договорното правоотношение е възникнало при възприет от страните срок с продължителност уредена в текста на чл. 6, а именно за срок от една година, считано от момента на 3 подписване на договора, за което обстоятелство страните нямат разногласия, че се е осъществило на 01.05.2017г. Предвидена е и възможност за автоматично подновяване на договора при липса на възражение от страните

/чл.1.1.3/.

В българското законодателство липсва легална дефиниция за понятието франчайзинг. ЗКПО, в §1, т. 10, определя франчайзинга като съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноухау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги, която дефиниция въпроизвежда тази по Регламент /ЕС/ № 4087 от 30.11.1988 г. относно прилагането на чл. 85, ал. 3 от Договора на ЕО по отношение на категории франчайз, в сила до 1999 г.

Източници на дефиниции и тълкувания с международен характер, както от правна гледна точка, така и от гледна точка на практиката и реалното приложение на института, се съдържат и в Регламент /ЕС/ № 330/2010 на Комисията от 20.04.2010 г. за прилагането на член 101, параграф 3 от ДФЕС относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики. В най-общ смисъл, франчайзингът се определя като система на разпространение, чрез която се продават стоки и/или услуги и/или технологии на пазара, основаваща се на тясно и постоянно сътрудничество между правно и финансово независими предприемачи: франчайзодателя от едната страна и неговите франчайзополучатели, от друга. Франчайзодателят дава на своите франчайзополучатели правото и същевременно им възлага задължението, да ръководят предприятията си съгласно неговата концепция. Това право оправомощава и задължава франчайзополучателя да използва при условията на постоянна техническа и стопанско- икономическа поддръжка от страна на франчайзодателя, името на системата и/или стоковите обозначения и/или марката за услугите и/или други обекти на индустриална собственост както и ноу-хау, икономическите и техническите методи и търговската система на франчайзодателя, като прави това в рамките и за срока, установени в сключения между страните за тази цел в писмена форма договор, срещу пряко или косвено заплащане.

За определяне естеството на правоотношенията между страните обаче следва да се изходи и от съществуващите видове франчайзинг, които според използвания метод биват дистрибуционен франчайз и бизнес формат франчайзинг. При бизнес формат франчайзинга, франчайзополучателят не само дистрибутира продукта, произвеждан от франчайзодателя, нито само възпроизвежда на практика дейността на франчайзодателя /както е при франчайзинга на целия бизнес/, но и прилага цялата му бизнес концепция, означавана в търговската практика като бизнес формат. Наличието на съглашение за 4 бизнес формат франчайзинг означава задълбочена икономическата обвързаност между страните и води до създаване на франчайз система. Съществените елементи на франчайза като бизнес формат са подписване на договор за използване на търговското име и търговската марка на определена територия, предоставяне на цялата концепция за бизнеса и опита на франчайзодателя и обезпечаване от страна на франчайзодателя на комплекс от услуги, за да съдейства за успеха на франчайзополучателя като цяло /реклама, финансиране и организиране на предприятието на франчайзополучателя, маркетингови проучвания, дизайн на помещението/. Практически, при наличие на подобно франчайз съглашение регионалният франчайзополучател мултиплицира в рамките на региона бизнеса на франчайзодателя като изгражда собствени единици за развиване на дейността.

В рамките на горните постановки и изхождайки от съдържанието на сключеното между страните по делото съглашение от 01.05.2017г., настоящият състав намира, че същото има характеристиките на такова за бизнес формат франчайзинг и съставлява както договор, така и търговска операция.

На първо място, с оглед наведените твърдения и оспорвания, съдът намира, че следва да бъде разгледан въпроса за това до кой момент е съществувала договорната връзка между страните, по силата на сключеното франчайз споразумение.

За изясняване на релевантните за спора обстоятелства са събрани писмени доказателства, както и са изслушани свидетелски показания. От разпита на свидетелката С. Ц., бивша съпруга на управителя на ответното дружество – Мариян Курдов се установява, че последният работел на трудов договор като хореограф при ищеца до деня предхождащ сключването на процесния договор 30.04.2017г. Посочва, че е запозната с договора за франчайзинг и съхранява екземпляр от същия, както и че той бил сключен за период от 2 години – до месец май 2019г., след което страните продължили да работят неформално като се уговаряли всеки месец какви репетиции ще бъдат провеждани. Пояснява, че докато Курдов изпълнявал длъжността хореограф, така и след това в качеството си на франчайз партньор на ищеца, репетициите по народни танци се провеждали в залата в „Младост” на ул.