Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 130 от 19.08.2024, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Административно наказателно дело 199/2024
Вид
Решение № 130
Подписан
19.08.2024
В сила
19.09.2024
Състав
Росица Генадиева Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104а · Закон за движението по пътищата
  • чл.104А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т. 25 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Елин Пелин, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Т.а при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Т.а Административно наказателно дело № 20241820200199 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от П. Н. П., ЕГН ********** от с........, ул. „.....“ № 10, Община Димитровград, Област Хасково срещу Наказателно постановление № 24-0262-000171/13.05.2024 г. на Началник група в ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което:

1/ На основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104А, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева

2/ На основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева.

На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 18 контролни точки.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно, тъй като вменените нарушения не са извършени от жалбоподателя. Моли се наказателното постановление да бъде отменено.

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

1

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание не се явява. С писмена молба поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган – началник група към ОД МВР София РУ Елин Пелин, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от обжалваното Наказателно постановление № 24-0262000171/13.05.2024 г. на Началник група в ОДМВР София, РУ Елин Пелин, същото е издадено въз основа на АУАН № GA 999638 от 22.04.2024 г. срещу П. Н. П., с което: т.1 На основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104А, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева и т.2 На основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 18 контролни точки, за това че: „На 22.04.2024 г. в 10,50 часа в с.Елин Пелин /гара Елин П на ул. Керамик като водач на товарен автомобил МАН ТГА 18.480, Х5519 КН, България при обстоятелства: В село гара Елин Пелин по ул.Керамик с посока на движение към с.Нови хан управлява товарен автомобил Влекач Ман НТА 18.480 с регистрационен номер ..... собственост на фирма Георг Транс ЕООД с булстат номер ....... като 1. Водача използва мобилен телефон по време на управление на автомобила без да използва устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. 2. Водача не е поставил обезопасителен колан по време на движение с какъвто е оборудвано фабрично МПС то. При констатиране на нарушенията водача е сам в автомобила. Е извършил т.1 На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му; 2. Водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

Видно от АУАН № GA 999638 от 22.04.2024 г. по описа на РУ Елин Пелин, същият е съставен от Г. Т. Т. – младши автоконтрольор при ОД МВР 2

РУ Елин Пелин и подписан от свидетеля Е. Н. В., за това, че: „На 22.04.2024 г. в 10,50 ч. в с.Елин Пелин /гара Елин П ул. Керамик при следните обстоятелства: В село гара Елин Пелин, по ул. Керамик с посока на движение към с.Нови хан управлява товарен автомобил влекач Ман ТГА 18.480 с регистрационен номер ..... собственост на фирма Георг Транс ЕООД с булстат номер ....... като 1.Водача използва мобилен телефон по време на управление на автомобила без да използва устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. 2. Водача не е поставил обезопасителен колан по време на движение с какъвто е оборудвано фабрично МПС то. При констатиране на нарушенията водача е сам в автомобила, с което виновно е нарушил т.1 чл.104А и т.1 чл.137А, ал.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя на 22.04.2024 г. при отказ, който е удостоверен с подписа на свидетеля Е. Н. В..

Представена е заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на оправомощените служители да съставят АУАН и наказателни постановления по ЗДвП.

Видно от справка за нарушител/водач за П. Н. П. е, че същият има наложени множество наказания по ЗДвП.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Е. Н. В. – свидетел по съставянето на АУАН се установява, че същият на процесната дата 22.04.2024 г. в качеството на служител на РУ Елин Пелин изпълнявал с колегата му Г. Т. служебните си задължения на територията на с. гара Елин Пелин, при което забелязали, че към тях се движи товарен автомобил, чиито водач говорел по телефона, а също бил без поставен колан.

Това накарало свидетеля и колегата му Т. да спрат водача за проверка.

Товарният автомобил бил марка Ман. Свидетелят В. заявява, че след като видяли, че водача се движи в нарушение на правилата на ЗДвП тръгнали след него със служебния автомобил, минали пред него и вероятно със светлинен сигнал го спряли. Водача се подчинил и спрял. За констатираните нарушения колегата му Т. съставил на водача акт за установяване на административно нарушение. Свидетелят В. сочи, че колегата му Т. също възприел управлението на водача на моторното превозно средство без обезопасителен колан, както и го видял, че говори по телефона, като държи устройството в ръка. При съставянето на АУАН водача имал възражения и отказал да подпише 3 предявения му АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с наказателното постановление, като съдът я намира за неоснователна, по следните съображения:

По т.1 от наказателното постановление , с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104А, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева:

Съдът намира, че в конкретния случай, както АУАН, така и наказателното постановление са съобразени с изискванията на ЗАНН и съдържат всички изискуеми от закона реквизити, спазена е и процедурата по съставянето им, поради което не са налице пороци, които да водят до нарушения на материалните и процесуални норми. И АУАН и наказателното постановление, съдържат датата, часът и мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е описано по ясен начин, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, което е достатъчно за нарушителя да разбере какво деяние му е вменено като нарушение, за може да организира адекватно своята защита

Съгласно чл.104а от ЗДвП, на водачите на моторни превозни средства е забранено да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство „свободни ръце“. Ето защо, за да е осъществен съставът на това нарушение е необходимо кумулативното наличие на два елемента: привеждане в движение на автомобила от страна на водача и използване от негова страна на мобилен телефон. Изпълнителното деяние на визираното нарушение е във формата на действие. Субект на нарушението е лице, което има качеството водач по смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В случая от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Е. В. – очевидец на деянието и свидетел по съставянето на АУАН се установява, че по време на осъществяван от него и колегата му Т. контрол на движението по пътищата в с.Гара Елин Пелин по ул. „Керамик“, той лично видял, че водачът в наближаващото моторно превозно средство товарен автомобил МАН, управлява лекия автомобил като ползвал мобилен телефон, 4 държейки го с ръка. Свидетелят е категоричен, че водачът е управлявал моторното превозно средство, държейки в ръка телефона си, като тези обстоятелства били видяни и от колегата му Т. и това била една от причините да бъде спрян за проверка, тъй като освен това нарушение, водачът управлявал моторното превозно средство и без поставен обезопасителен колан.

Жалбоподателят твърди, че не е ползвал телефона, но тези обстоятелства не бяха потвърдени в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира показанията на свидетеля В., тъй като същите са логични, последователни и подкрепящи отразената в АУАН фактическа обстановка и не се установяват доказателства, които да ги опровергават. Не се установиха в хода на съдебното следствие и данни за пряка заинтересованост от депозирането им, поради което съдът им дава вяра и ги възприе като достоверни и подкрепящи повдигнатото обвинение. За установеното нарушение, както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление правилно е приложена разпоредбата на чл.104А от ЗДП, а също и предвидената за това нарушение санкционна норма на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, според която предвиденото административно наказание е с фиксиран размер от 50.00 лева, поради което не подлежи на промяна.

Ето защо настоящият състав счита, че с така определеното по вид и размер административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

По т.2 от наказателното постановление , с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева:

С процесното наказателно постановление по пункт 2, на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лева, като и в тази му част, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН, които да са от естеството да доведат до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление в разглежданата му част, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са 5 допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административно-наказателното производство против него. Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от събраните в хода на настоящото производство доказателства - показанията на свидетеля В., разпитан в съдебно заседание, които не се опровергаха в хода на съдебното следствие. Показанията на свидетеля са логични и безпротиворечиви и потвърждават констатациите в АУАН. Съдът счита, че изводът за съставомерност на деянието по чл.137а, ал.1 от ЗДвП се обуславя и от доказателствената сила на акта за установяване на административно нарушение. Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Както бе посочено по-горе, актът, съставен против жалбоподателя отговаря на изискванията на ЗАНН и не бяха ангажирани доказателства, от които да следват изводи, различни от направените.

Определеното наказание по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено при условията на “обвързана компетентост”, тъй като е определено от закона в твърд размер, поради което не се нуждае от индивидуализация.

По доводите на жалбоподателя:

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че изложената фактическа обстановка в АУАН и наказателното постановление не отговаря на действителната такава, доколкото по делото не се ангажираха доказателства, които да опровергаят изложените в тях констатации, предвид изложените по-горе доводи при преценка на събраните по делото доказателства.