Решение № 195 от 25.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500189 по описа за 2023 година

С Решение № 260015/21.12.2022 год. по гр. д. № 991/2020 год. Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 516, ал. 8 вр. чл. 515, ал. 3, т. 2 от КЗ Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) – гр. София да заплати на Д. Т. М. от с. Глава, общ. Червен бряг сумата 2 753.09 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 01.01.2016 г. в Швеция, в което е участвало МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от 23.01.2019 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата над 2 753.09 лв. до пълния предявен размер от 39 621.42 лв., ведно със съответната законна лихва върху разликата.

Осъдил Д. Т. М. да заплати на Сдружение „НББАЗ“ сумата 4 951.10 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска.

Оставил без уважение искането на Сдружение „НББАЗ“ за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, за разликата над 2 602.36 лв. до претендирания размер от 5 123.62 лв.

Осъдил на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА Сдружение „НББАЗ“ да заплати на адв. Т. П. от САК сумата 151.80 лв. адвокатско възнаграждение за оказана по делото безплатна правна защита на ищеца Д. Т. М..

1

Осъдил Сдружение „НББАЗ“ да заплати по см. на ПлОС ДТ в размер на 110.12 лв. и 49 лв. възнаграждение за вещи лица, платено от бюджета, съобразно уважената част на иска.

С Определение № 260011/10.03.2023 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК, съдът оставил без уважение молбата на адв. А. Д., като пълномощник на Сдружение „НББАЗ“, за изменение на решението по реда на чл.

248 от ГПК в частта относно разноските чрез изменение на присъденото с решението адвокатско възнаграждение в полза на ответника по реда на чл. 78 от ГПК.

Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 2 753.09 лв. до 39 621.42 лв., е подадена от Д. Т. М. чрез пълномощника адв. Т. П.. Счита го за неправилно, необосновано и незаконосъобразно в тази част, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита акта за постановен в противоречие с чл. 236, ал. 2 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, тъй като не са обсъдени и съобразени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да уважи иска до пълния предявен размер, ведно със съответната законна лихва.

В писмения си отговор въззиваемият Сдружение „НББАЗ“ чрез адв. А. Д. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на разноски.

Частна жалба против определението по чл. 248 от ГПК е подадена от Сдружение „НББАЗ“ чрез адв. Д.. Счита го за неправилно и моли съда да го отмени, като вместо това присъди на сдружението още 2 344.76 лв. адвокатско възнаграждение съобразно изхода на спора.

Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Д. Т. М. е предявил пред ПлОС обективно съединени искове с правно основание чл. 516, ал. 8 от КЗ за осъждане на ответника Сдружение „НББАЗ“ да му заплати сумата 39 621.42 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени в ПТП на 01.01.2016 г. в района на гр. Скьовде, Швеция, настъпило по вина на водач на л. а. „Ауди“ А4 с ДК № JOH419 без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от 23.01.2019 г. до окончателното изплащане.

В частта, с която предявеният иск е уважен за сумата 2 753.09 лв., ведно със законната лихва от 23.01.2019 г. до окончателното изплащане, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е валидно, допустимо 2 и правилно.

С оглед предмета на въззивната жалба, съдът обсъжда само размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да бъде присъдено на ищеца, при това само за разликата над 2 753.09 лв. до претендирания размер от 39 621.42 лв.

Механизмът на ПТП, както и наличието на хипотезата на чл. 516, ал. 8 във вр. с чл.

515, ал. 3 т. 2 от КЗ, не са спорни в настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Първоинстанционният съд е определил правилно приложимото право – това на Кралство Швеция, доколкото в случая се касае за задължение, произтичащо от непозволено увреждане, което се урежда от правото на държавата, на чиято територия са настъпили непосредствените вреди и това повеляват нормите на чл. 105, ал. 1 от КМЧП и чл. 4.1. от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорните задължения („Рим II“). Приложимите материалноправни разпоредби на шведското законодателство относно обезщетенията за неимуществени вреди се съдържат в Закона за вреди от пътно-транспортни произшествие (1975:1419) и в Закона за обезщетенията (1972:207), изискани от първоинстанционния съд със съдебна поръчка. Тъй като законите не посочват по-подробни критерии за определяне размера на обезщетенията, съгласно практиката, обезщетенията за болки и страдания, както и за обезобразяване или друго трайно увреждане, по правило са фиксирани и се определят от Таблиците на шведската Комисия по вреди от ПТП, също изискани и приложени по делото.

По делото не се спори, че по образуваната по искане на ищеца щета №210600/23.10.2018 г. Гаранционният фонд на Швеция е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 220 000 SEK, с левова равностойност 40 378,58 лв.

Тази сума, както и 93,20 лв. разходи, са получени от ищеца на 10.06.2019 г. В настоящото производство ищецът претендира обезщетение в размер на още 39 621.42 лв., което представлява разликата над получената сума от 40 378.58 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв.

От представените доказателства по образуваната щета и от останалите писмени доказателства се установява, че ищецът е бил пътник на предна дясна седалка в л. а.

“Ауди А6“, чиито водач е управлявал автомобила с несъобразена скорост, излязъл е извън пътното платно и се е блъснал в крайпътно дърво. Ищецът е намерен с притиснати крака между седалките и таблото на автомобила и за да бъде изваден, автомобилът е бил разрязан. Водачът на автомобила и ищецът първоначално не комуникирали и не искали да разкрият самоличността си. Самоличността на ищеца е била установена чрез намерен в автомобила документ за загуба на свидетелство за управление, в който са посочени имената му и това, че живее в кола. Ищецът бил откаран в болнично заведение в Швеция, където са констатирани фрактури на лявата предмишница, подуване на десния хумерус и лакът и множествена отворена фрактура 3 на дясното бедро. На 01.01.2016 г. е извършена операция на дясното бедро, като е поставен пирон в дясната бедрена кост, извършено е репозициониране на крака и е поставен гипс на крака. Предвидено е лечение на надкондиларна фрактура на десния лакът, нуждаеща се от операция и на фрактурата на лявата предмишница. По време на лечението му с кислородна маска ищецът е преживявал атаки на паника от липса на въздух. И двете му ръце били гипсирани. На 05.01.2016 г. е направена втора операция за нараняванията на дясната долна част на крака и на лявата предмишница, която е била затруднена от дихателните проблеми на ищеца и трудността да се постави упойка.

Тибията била счупена на две места. Поставени били винтове през проксималната част на пищяла, а при операцията на ръката е била поставена платка с осем отвора.

Лекарите са предписали да не се натоварват оперираните органи в продължение на 6 седмици, след което да започне рехабилитация. На 11.01.2016 г. е извършена трета операция с отворено репозициониране и остеосинтеза на дясната раменна кост.

Ищецът е изписан от болницата на 21.01.2016 г., като към този момент е можел да натоварва десния си крак, но не и ръцете си, които е трябвало да щади в продължение на 6 седмици.

Според вещото лице д-р Д. Д., изготвил съдебномедицинската част на допуснатата пред първата инстанция комплексна експертиза, ищецът е получил открита фрактура (счупване) на дясна бедрена кост, фрактура на двете кости на подбедрицата (голям и малък пищял) на десния крак, раздробена фрактура на двете кости на предмишницата на дясната ръка в горната им част със засягане на лакътната става, фрактура на двете кости на предмишницата на лявата ръка. Първите две фрактури водят до трайно затруднение на движението на десния крак, а останалите - до трайно затруднение на движението на дясната и лявата ръка. След ПТП ищецът е приет в болницата и опериран, като счупените костни фрагменти са наместени и фиксирани със специални метални ортопедични импланти (плаки и винтове, а на бедрената кост т. н. „Кюнчеров пирон“). Изписан е след 20 дни за продължаване на лечението в домашни условия и транспортиран до България. За възстановяване на двигателната функция на крайниците в комплекса на лечение се включва физиотерапия и рехабилитация, включително електропроцедури, масажи, раздвижване на крайниците, водни процедури с минерални води, които трябва да започнат 3-4 месеца след травмата и да продължат с прекъсвания 15-16 месеца след нея, тъй като на покъсен етап лечението няма ефект. По делото не са представени медицински доказателства за провеждани процедури от ищеца. Претърпените от ищеца болки и страдания условно могат да бъдат определени като силни през първите 5 месеца, средни през следващите 3-4 месеца и слаби през останалите 4-5 месеца. През първите 3-4 месеца той се е нуждаел от грижи за обслужване, а след зарастването на фрактурите - около половин до 2 години, е препоръчително поетапно изваждане на металните импланти. Всяка нова операция е свързана с нови болки и страдания за срок 4 от 3 седмици. По делото няма данни ищецът да се е подложил на тези операции.

Според вещото лице, което е извършило преглед, към момента ищецът се придвижва без помощни средства, има нормална походка, движи нормално четирите крайника и има съвсем минимално ограничение в разгъването в областта на дясната лакътна става.

Усеща леки болки и опъване при клякане в дясната тазобедрена става. Становището на вещото лице е, че функцията на счупените горни и долни крайници е практически възстановена, а оплакванията и ограниченото движение в екстензията на ръката, нямат съществено значение за ежедневната дейност.

Състоянието на ищеца след ПТП се установява от показанията на свидетеля Миладин Павлинов Големански – негов приятел. Посещавал го след връщането му в България. Д. се чувствал много зле, бил отслабнал, имал сериозни травми на крака и ръката, ходел с патерици. Бил в това състояние около година и половина. След 3-4 години започнал да се движи нормално. За ищеца се грижела майка му, братята и сестрите му живеели наблизо. Не си е правил операция за изваждане на имплантите и те се виждали по кожата му. Оплаквал се от болки. Преди работел сезонна работа заедно със свидетеля, но спрял, защото вече не можел да върши тежка селскостопанска работа. Променил се, станал по-затворен и мълчалив.

Първостепенният съд е съобразил приложимите в случая Таблици за 2019 г., изготвени от шведската Комисия по вреди от ПТП и въз основа на съдебноикономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. В., е определил следните размери на обезщетенията за получените от ищеца травми:

1/ 9 000 SEK (8 939,77 SEK) обезщетение за болки и страдания съгласно Приложение 1., определено за периода на болнично лечение на ищеца от 01.01.2016 г. до 21.01.2016 г. и за последващо лечение в рамките на 70 дни (от 22.01.2016 г. до 31.03.2016 г.);