Решение № 5133 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5133 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Анна Кофинова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100506299 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4965/20.03.2024 г. по гр.д. № 6218/2023 г. на Софийски районен съд, 68-ми състав, е отхвърлен предявеният от „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК 21265113, против Столична община, ЕИК 000696327, иск по чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 298,81 лв.

(двеста деветдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки), представляваща платеното от дружеството застрахователно обезщетение по щета № 0500876123/29.04.2022 г. по риск „Каско на МПС“ за имуществените вреди на лек автомобил „Смарт“, рег. № ****, причинени при реализираното на 26.04.2022 г. в град София на ул. „Яворец” № 13 пътно-транспортно произшествие, при което посоченият автомобил пропаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 03.02.2023 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „ЗД Евроинс“ АД. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Сочи се, че по делото е представен протокол за ПТП, от който се установява, че съставителят му – служител на длъжност „младши автоконтрольор“, е посетил мястото на ПТП и е видял необезопасената и несигнализирана дупка (неравност) на процесния участък. Поддържа се, че така представеният протокол съставлява официален свидетелстващ документ за причините и обстоятелствата по 1 настъпилото ПТП. С оглед това жалбоподателят счита, че констатациите на съда са неправилни. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Столична община е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение по подробно изложени аргументи. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, в която се твърди, че на 26.04.2022 г. в района на гр. София, ул. „Яворец“ № 13 е настъпило застрахователно събитие със застраховано при ищцовото дружество МПС марка „Смарт“ с рег.

№ ****, собственост на Г.С.Г., при което автомобилът е попаднал в необезопасена и несигнализирана неравност, находяща се в средата на платното за движение, от което са причинени имуществени вреди по автомобила. За произшествието се твърди, че е бил издаден протокол за ПТП № 1849088. Сочи се, че вредите са оценени на стойност 298,81 лв., от които застрахователят е удържал дължимата вноска за застрахователна премия в размер на 71,40 лв., като остатъкът от застрахователното обезщетение в размер на 227,41 лв. е заплатил на увреденото лице. Поддържа се, че вредите са произтекли вследствие на неизпълнение на задължението на Столична община да поддържа общинските пътища. Поради това от ответника Столична община се иска заплащането на регресно вземане в размер на 298,81 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община е подал отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че по делото липсва представен валиден застрахователен договор за имуществено застраховане на увредения автомобил, сключен между ищеца и собственика на автомобила, тъй като представената полица не носи подписи на страните по нея. Поддържа се, че от представените с исковата молба писмени доказателства не се установява настъпването на описания от ищеца механизъм на ПТП, тъй като уведомлението за щета съдържа само изявления на увреденото лице, а представеният протокол за ПТП е съставен единствено по данни на водача, не е официален свидетелстващ документ и не съдържа описание на увреждането. Направено е възражение, че застрахователят е изплатил само 227,41 лв. и съответно е встъпил в правата на увредения само 2 до този размер. Сочи се, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил, тъй като същият не е предприел всички разумни действия за избягване на повреда по автомобила си. В тази връзка е направено и възражение за съпричиняване. Твърди се, че ответникът е изпълнявал задълженията си за поддръжка на процесния участък в съответствие с нормативната уредба, като няма пропадания на платното за движение и няма легнал полицай на ул. „Яворец“ № 13. Сочи се, че легнал полицай има на същата улица, но пред № 11, който обаче се твърди да е неправомерно положен.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.

49 ЗЗД. Уважаването на иска е обусловено от доказване на следните предпоставки: наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя – ищец; настъпване на застрахователното събитие; заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а именно противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, тъй като е приел, че представеният протокол за ПТП съдържа констатации на съставителя му, направени само въз основа на изявлението на увреденото лице, като същият, макар да е официален документ, не се ползва с обвързваща доказателствена сила.

Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд за недоказаност на иска по следните съображения:

От представен оригинал на застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100431342, се установява наличието на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил марка „Смарт“ с рег. № **** към датата на процесния пътен инцидент.

По делото като писмени доказателства са приети протокол за ПТП № 1849088 и административно-наказателната преписка, образувана във връзка с настъпването на произшествието, от които се установява, че на 26.04.2022 г. около 16:20 часа лек автомобил модел и марка „Смарт 454“ с рег. № **** се движи по ул. „Яворец“ с посока на движение от ул. „Стара стена“ към ул.

„Университетска“ и до № 13 реализира ПТП в необезопасена и несигнализирана неравност, находяща се в средата на платното за движение.

3

Като видима щета от инцидента е посочен теч на масло от автомобила.

Протоколът е съставен от Калоян Валентин Димитров в качеството му на младши автоконтрольор при ОПП – СДВР след извършен оглед на място. Към протокол е съставена схема на ПТП, в която е отразено наличието на неравност на пътното платно.

Правната характеристика на протокола за ПТП е изяснена в трайно установената практика на ВКС - Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т.дело № 444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т.дело № 768/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т.дело № 423/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.дело № 750/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т.дело № 1506/2013 г., I т. о., ТК. Съгласно възприетото в посочените решения, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, при задължително посещение на мястото на ПТП, представлява официален свидетелстващ документ. Същият се ползва с материална доказателствена сила относно пряко възприетите от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП /в т. ч. възпроизведени в схема/, като разположението на МПС, участници в ПТП, характер и вид на нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и маркировка на мястото на произшествието и др. Когато отразеният в протокола факт съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа, а когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, претендиращият обезщетение във връзка с увреждането ищец носи тежестта за доказване на механизма на ПТП.

В този смисъл въззивният съд намира, че от протокола за ПТП се установява участието на застрахования лек автомобил в ПТП на процесната дата и място, наличието на вреди по автомобила, както и наличието на неравност на пътя, каквато увреденото лице е заявило, че е причина за произшествието. В тази част протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, доколкото е съставен от длъжностно лице в кръга на компетентността му в законоустановената форма и ред, и се ползва с материална доказателствена сила, тъй като отразява личните впечатления на съставителя му при извършения оглед на място.

Описаният в протокола механизъм на ПТП е възпроизведен от собственика на лекия автомобил в искането за завеждане на застрахователна претенция. В допълнение е посочено, че водачът не е имал видимост към неравността поради находящ се до нея легнал полицай, както и че вследствие на инцидента автомобилът не е в движение. Изложеното в уведомлението за щетата твърдение от увреденото лице за наличието на легнал полицай и връзката му с настъпването на произшествието е неподкрепено от останалите доказателства по делото, поради което съдът приема, че същото няма отношение към механизма на ПТП.

От документ за оглед, извършен от представител на застрахователното 4 дружество във връзка със заведената застрахователна претенция, се установява, че констатираните по лекия автомобил вреди засягат картера и тръба преден шумозаглушител.

От заключението по приетата по делото САТЕ, което въззивният съд кредитира като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че констатираните в протокола за ПТП и описа на застрахователя щети по лек автомобил марка „Смарт“ с рег. № ****, от които са увредени картера ДВГ и тръба преден шумозаглушител (ауспух), са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Противно на първостепенния съд настоящият въззивен съдебен състав счита, че описаните по-горе доказателства, анализирани в тяхната взаимовръзка, са достатъчни, за да се приеме за установено, че описаното в исковата молба събитие се е случило при твърдения механизъм, вследствие на който са настъпили претендираните вреди.

Вещото лице по авто-техническата експертиза е изчислило, че стойността на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 283,51 лв. Претендираните от застрахователя суми за подмяна и ремонт на увредените части на автомобила са на по-ниска стойност – 238,81 лв., съгласно опис-протокол, представен по делото. Съдът съобрази също така, че във връзка с настъпилото ПТП увреденото лице е заплатило цената на услуга за пътна помощ в размер на 60 лв., за която свидетелстват фактура № 233/26.04.2022 г. с приложен към нея касов бон, налични по застрахователната преписка. Следователно съвкупната стойност на вредите, произтекли от процесното ПТП, възлиза на 298,81 лв.