Решение № 260007 от 20.01.2021, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 4/2020
- Вид
- Решение № 260007
- Подписан
- 20.01.2021
- В сила
- 20.01.2021
- Състав
- МИРОСЛАВ МИЛЧЕВ НАЧЕВ, ВЕСЕЛИНА ДИМИТРОВА ДЖОНЕВА, ЙОЛАНДА МИЛЬОВА ЦЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.18 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.296 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е №260007 гр.Кюстендил, 20.01.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен съд Кюстендил, наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА при секретаря В.Бараклийска и с участието на прокурора В.Мицов, като разгледа докладваното от съдия Начев внохд № 4 по описа за 2020г. на ОС Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Адв.Ал.Р., защитник на подсъдимия А.Д.М. ***, обжалва с въззивна жалба присъда № 87 от 02.12.2019г., постановена по нохд
№ 759/2019г. по описа на Районен съд Дупница, с която М. е признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер по чл.296 ал.1 НК и по реда на чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., както и е осъден да заплати сторените деловодни разноски.
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда с искане за нейната отмяна и постановяване на нова за оправдаване на подсъдимия.
В с.з. адв.Р. поддържа подадената жалба. Подсъдимият настоява, че е невинен и желае да бъде оправдан.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Окръжен съд Кюстендил, след проверка на събраните в хода на производството доказателства, намира подадената жалба за неоснователна, по следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена в пълнота отстрана на РС Дупница. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказването, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност. Фактите по делото са установени изчерпателно, въз основа на проверен и приобщен от съда по реда на НПК доказателствен материал.
На база на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на последователен, логичен и обоснован анализ на доказателствения материал, първоинстанционният съд съобразно обвинението законосъобразно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.М. е осъществил състав на престъпление от общ характер по чл.296 ал.1 НК, както и че са налице условията на чл.78а НК. Изводите на съда по същество са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са след проверка на събраните доказателства.
Присъдата е постановена при пълнота на доказателствата и не противоречи на процесуалния закон. На досъдебното производство и при разглеждане на делото от районния съд не са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейната отмяна.
Изложените в жалбата съображения са неоснователни. От събраните по делото доказателства се установява накратко следното:
Подсъдимият М. и св.Ю.В. се познавали от 1996г., като след 2000г. заживели заедно на семейни начала в дома на М.,***. За периода на съжителство двамата многократно се разделяли и събирали, като през м.октомври 2018г. В. окончателно напуснала подсъдимия.
През м.декември заминала за ******, където престояла до м.февруари 2019г. След завръщането си в гр.Дупница се настанила да живее у своя приятелка. Тъй като М. започнал да я притеснява с настоятелни молби да се върне обратно в дома му, придружени със заплахи, в края на месеца В. подала до РС Дупница молба по чл.18 ал.1 ЗЗДН. В съда било образувано гр.д. № 412/2019г.
С решение по делото от
16.04.2019г., влязло в сила на 30.04.2019г., подсъдимият М. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. и му било забранено за срок от 18 месеца да се приближава на по - малко от 3 метра от нея, от обитаваното от нея жилище, от местоработата й, както и от местата й за личен отдих и контакти. Издадена била и съответна заповед за защита.
На 25.05.2019г. следобяд Ю.В. се намирала на работното си място в салон за красота „*******“, намиращ се в гр.Дупница, ул.“********“№ **. Салонът бил собственост на нейно търговско дружество – „*******“
ЕООД. По това време обектът работил и в него се намирали няколко нейни служители, както и клиенти. Малко след 14.00ч. В. и нейна клиентка – св.Д., излезли на тротоара пред входа на салона. Около 14.30ч. по улицата се задал джип м.“****“ и В. видяла, че това е автомобилът на подсъдимия.
М. спрял превозното средство от другата страна на улицата и повикал бившата си приятелка. В. отишла при автомобила и подсъдимият започнал отново да я увещава да се върне в неговия дом. Жената отговорила, че не иска повече да го чува и се върнала при Д.. М. слязъл от автомобила и отишъл при двете жени, като спрял на радстояние около метър от тях. Казал на В. да отиде с него настрани, за да не ги слушат хората.
Свидетелката отказала и влязла в салона, а Д. започнала да го увещава да не прави глупости. Подсъдимият също влязъл в салона, но като видял че вътре има много хора, останал на входа. Казал на В., че ще я прибере вкъщи жива или умряла и излязъл.
В 14.39ч. свидетелката се обадила на национален телефон 112 и сигнализирала за поведението на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка районният съд съобразно обвинението правилно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.296 ал.1 НК, както и че са налице условията на чл.78а НК.
Окръжният съд споделя напълно извода на първоинстанционния такъв, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Изложените от защитника съображения са неоснователни и не могат да бъдат споделени. Целта на подсъдимия не е била да пазарува в хранителен магазин, намиращ се в близост до салона на В., а да проведе разговор с нея. При това, независимо от вмененото му с решението по гр.д.412/2019г. задължение и въпреки нежеланието на В., М. е нарушил това задължение в частта му да не се приближава на по-малко от 3 метра разстояние от нея и от нейната месторабота.
След като е признат за виновен, по отношение на него е приложена разпоредбата на чл.78а НК, като е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Предвид гореизложеното, Окръжен съд Кюстендил
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 87 от
02.12.2019г., постановена по нохд №
759/2019г. по описа на Районен съд Дупница.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.