Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260357 от 12.03.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 494/2021
Вид
Решение № 260357
Подписан
12.03.2021
В сила
02.04.2021
Състав
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.2,ал.1, т.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92, ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92, ал. 4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№…………./…………2021г.

Година 2021 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На девети март Година две хиляди двадесети и първа

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

Секретар

: СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 494 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Д.Е.Е.Д.Г." ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Ж.И.П. ЕГН**********, против Наказателно постановление № 548143-F571117/18.11.2020 г. на Т.М.

-Директор на Дирекция „Обслужване" в ТД на НАП - Варна, с което на търговеца е наложена „имуществена санкция“ в размер на

500 лв. на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.

С жалбата се иска отмяната на НП, като се твърди, че същото е издадено при съществени нарушения на материалните и процесуалните правила.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от своя законен представител и от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено с аргументът, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.08.2020г. св.С.В., работеща на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, извършила проверка в информационния масив на НАП. При извършена проверка било установено, че „Д.Е.Е.Д.Г." ЕООД, ЕИК *********, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019г., в законоустановения срок до 30.06.2020г., удължен съгласно параграф 25, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. В хода на проверката било констатирано, че дружеството е извършвало търговска дейност през 2019г. в снек бар, оборотите от които възлизали на 11 880, 64лв. и били отчетени на регистрираното фискално устройство. На същата дата /03.08.2020г./ св.В. изпратила покана за явяване в ТД на НАП-Варна на представляващия дружеството в 7-дневен срок от получаване на същата, с оглед съставянето на АУАН. Поканата била получена от управителя на дружеството на 21.08.2020г. Впоследствие било констатирано още, че декларацията за 2019г. била подадена в ТД на НАП-Варна на 21.08.2020г. с вх.№0300И830598/21.08.21г.

Предвид неявяването на представител на дружеството в посочения в поканата срок, на 21.09.2020г.,св. В. съставила срещу въззивното дружество АУАН№ F571117 от 21.09.2020г.

Актът бил съставен на осн. чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствието на представляващия дружеството. На 23.10.2020г. АУАН бил предявен и връчен, като представляващия го подписал с отбелязване, че има възражение.

В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН. В тях било посочено, че декларацията е подадена в законоустановения срок на 20.03.2020г. по електронен път под №0300И0750280.

Въз основа на материалите, съдържащи се в АНП, на 18.11.2020г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В хода на съдебното следствие бяха приобщени извадки от информационния масив на ТД на НАП, ведно с подадена декларация по електронен път под №0300И0750280/20.03.2020г. Видно от същата под този номер е подадена декларация за 2019г. касателно дружество „Ем Пи Джи Груп“ ЕООД с ЕИК *********. Видно от справка в ТР, общодостъпен за всички, такова дружество съществува, като данните отбелязани в декларацията по отношение на БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление се покриват с тези публикувани в ТР. По отношение на представителството на дружеството, като управител е вписана Ж.И.П., като съобразно отразеното в ТР, дружеството се представлява от М.Б.. Прави впечатление, че тази декларация е подадена по електронен път от К. Консулт, като подателят съвпада с разпитаният в с.з. по искане на въззивното дружество св.Л.К. - счетоводител на дружеството.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка от информационния масив, покани, обратни разписки и известия за доставяне, декларация по ЗКПО и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.С.В. депозирани в с.з..

Съдът кредитира като логични и последователни и показанията на св.Л.К. - управител на счетоводната кантора, обслужваща счетоводството на въззивното дружество. Същият внесе яснота относно организацията на счетоводното обслужване и редът за подаване на декларации по електронен път.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор по приходите в ТД на НАП –гр.Варна.

АУАН също е съставен от компетентен орган. Той е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това нарушение също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита. Той е предявен и връчен на представляващия дружеството- неговия управител.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от &nbsp ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП, защо АНО не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и защо не приема възраженията на въззивника депозирани писмено , не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

Съдът намира, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин. На жалбоподателя е вменено извършването на нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО. Съгласно цитираната разпоредба годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. През предходната 2020г., предвид въведеното в страната извънредно положение с решение на НС на Р България, с параграф 25 от Закона за извънредното положение срокът за подаване на годишната данъчна декларация е удължен до 30.06.2020г. В случая, видно от показанията на св.В. се установява, че дружеството жалбоподател не е подало годишна данъчна декларация, изискуема по чл.92 ал.2 от ЗКПО за 2019г. в законоустановения срок, като е било задължено да стори това до 30.06.2020г.

Горното се потвърждава от актосъставителя в съдебно заседание. Този факт се потвърждава и от изисканата и приобщена по делото декларация №0300И0750280/ 20.03.2020г., от която е видно, че същата е подадена касателно друго ЮЛ от обслужващото въззивника счетоводно дружество. Правилно е определено и че след 30.06.2020г. дружеството е било в забава, тъй като не е изпълнило задължението си. Представляващият дружеството, в жалбата си, а и процесуалният представител в с.з., изтъква, че се касае за маловажен случай. Доколкото нарушението е формално по своя характер /без видим вредоносен резултат/ липсата на правни последици – липсата на ощетяване на фиска и останалите доводи, визирани в жалбата и с.з., не обосновават по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид. Нещо повече прави впечатление, че декларацията е подадена на 21.08.2020г. по електронен път и то в деня в който представляващият дружеството е получила покана за явяване за съставяне на АУАН. Следва да се посочи, че макар декларацията да е подадена впоследствие, закъснението от почти два месеца не е незначително.

В един значителен период от време данъчните органи на държавата са били в невъзможност да проверят дали дружеството е извършвало дейност и какви са финансовите резултати от нея. Поради това и според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е първо, е релевантно при определяне на размера на наказанието, но не и за преценката дали случаят е маловажен. Обстоятелството, че дружеството е ползвало счетоводни услуги и че нарушението се дължи на допуснати грешки от страна на счетоводителя не е извинително, тъй като отговорността на дружеството е обективна и безвиновна. То чрез своите управляващи органи е било длъжно да организира дейността си по начин, по който да изпълни задължението си към държавата, включително и като извърши проверка дали е подадена декларацията. Данъчно задълженото лице е било длъжно да подаде визираната в чл.92, ал.2 от ЗКПО декларация, независимо дали други лица са поели ангажимент да изготвят и подават ГДД. След като фирмата е действаща и не е заличена от търговския регистър, след като е развивала дейност, то за дружеството е съществувало задължението да подава годишна данъчна декларация по ЗКПО в законоустановения срок, който през 2020г. е бил удължен с цели три месеца.

Тъй като дружеството не е подало изискуемата декларация в предвидения в закона срок, то от обективна страна е налице вмененото му административно нарушение. Наказващият орган е санкционирал юридическото лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, така че въпросът за вината не следва въобще да се изследва и обсъжда.

Нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като за извършеното нарушение жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.261, ал.1 от ЗКПО. Цитираната разпоредба предвижда за данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок наказание „имуществена санкция“ в размер от 500 до 3000 лв. „Д.Е.Е.Д.Г." ЕООД, ЕИК *********, се явява данъчно задълженото лице по смисъла на чл.2,ал.1, т.1 от ЗКПО и като такова за него е съществувало задължението да подаде годишна данъчна декларация по данъчната регистрация на дружеството- ТД на НАП-Варна, поради което се явява субект на отговорността по чл.261, ал.1 от ЗКПО. Не е налице и изключението въведено в чл. 92, ал. 4 от ЗКПО /в редакцията на ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г./, действаща към момента на съдебното заседание по делото, съгласно която годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.