Решение № 195 от 21.03.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 524/2022
- Вид
- Решение № 195
- Подписан
- 21.03.2023
- В сила
- 20.03.2023
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Кирил Давидов Павлов, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2, изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 2, т. 2 · Наредба за топлоснабдяването
- чл. 69, ал. 2, т. 2 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 195 гр. С., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
И. П. Георгиев
Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Въззивно гражданско дело № 20221800500524 по описа за 2022 година
С Решение от 26. 04. 2022 година, постановено по гр.д. № 225/2021 г. на Районен съд град С. е осъден М. Ж. М. от гр. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД гр. С., ЕИК *********, сумата от 90,61 лева главница, представляваща 1/2 от цената на доставената топлинна енергия за периода от месец май 2017 г, до месец април 2018 г. в имот с абонатен № 397146, заедно със законната лихва върху сумата 90,61 лева, считано от 09,04. 2021 до окончателното й изплащане, както и сумата от 13,27 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09. 2018 год. до 22.05.2020 г.,
Със същото решение РС гр. С. отхвърля като неоснователни погасени по давност претенциите в частта им за сумата от 153,33 лева - главница, представляваща 1/2 от цената на доставената топлинна енергия за периода от месец май 2016 г. до месец април 2017 г. в имот с аб. № 397146, както и в частта им за сумата от 40,09 лева - законна лихва за забава върху главницата от 153,33 лева, начислена за периода от 15.09.2017 г. до 22.05.2020 г.
Това решение е постановено при участие на „Б.“ ООД ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.*ЕАД от гр. С., ЕИК *********.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на М. Ж. М. ЕГН ********** ответник в първоинстанционното производство , с която се обжалва решението на РС гр. С. в частта му в която е уважен предявения иск за сумата 90,61 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 09. 04. 2021 година до окончателното й изплащане и 13, 27 лева лихва до предвявяване на иск. Във въззивната жалба се съдържат по същество оплаквания, че описаното решението на РС Пирдоп в обжалваната му част е неправилно и е направено искане съдът да отмени решението в частта му в която е уважен предявения иск и по същество да отхвърли изцяло предявения „Т.С.“ ЕАД ЕИК ********* иск.
Решението на РС С. не е обжалвано и е влязло в сила в частта му в която е отхвърлен предявеният от „Т.С." ЕАД, ЕИК ********* иск срещу М. Ж. М. ЕГН ********** иск за сумата 153, 33 лева главница представляваща ½ част от цената на доставена топлинна енергия за периода месец май 2016 година до месец април 2017 година в имот абонатен № 397146, както и за сумата 40, 09 лева претендирана като законна лихва за забава върху главницата от 153, 33 лева за периода от 15. 09. 2017 година до 22. 05. 2020 година и в частта 1 му в която „Т.С." ЕАД е осъдена да заплати на М. Ж. М. ЕГН ********** сумата 195, 18 лева за разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска.
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Т.С." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я." № 23Б, представлявано от законните представители - чрез пълномощник, против М. Ж. М. от гр. С., ул. „Л.К." № 63, вх. А, ап. 3, ЕГН **********. Предявени са два осъдителни иска за сумите 243,94 лева главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2016 г. до месец април 2018 г. и 53,35 лева - лихва за периода от 15.09.2017 г. до 22.05.2020 г., като се претендира още и законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Според посоченото в исковата молба вземанията са за доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в находящ се в гр. С. 1404, обл. С., р-н „Т.", бул. „П. Ю. Т.", бл. 1, вх. 1, ателие, инсталация 4000045102, аб. № 397146, за периода от месец май 2016 г. до месец април 2018 г., като претендираните суми представляват ½ от общо дължимото за топлоснабдения имот.
В исковата молба се излага, че ответникът като съсобственик на топлоснабдения имот е клиент (потребител) на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), поради което е обвързан от общите условия на ищцовото дружество, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, предвид че не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ да предложи специални условия. Твърди, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно Общите условия месечно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от дружеството, извършващо дялово разпределение на доставената топлоенергия в сградата - етажна собственост по местонахождение на имота.
В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да осъди ответника М. Ж.
М. ЕГН ********** да заплати на Т.С. ЕАД сумата 297, 29 лева, отговаряща на ½ идеална част като дял от собствеността върху процесния топлоснабден имот, от които 243, 94 лева главница – стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05. 2016 година до 04. 2018 година за реално потребена енергия, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02. 06. 2020 година до изплащане на вземането, 53, 35 лева мораторна лихва за забава от 15. 09. 2017 година до 22. 05. 2020 година, както и направените по делото разноски.
От страна на ответника чрез пълномощник, е подаден писмен отговор, в който се съдържа изрично възражение за погасяване по давност на вземанията предмет на исковата претенция.
Ответникът основава своето оспорване на иска и на следните възражения по същество:
Оспорва се наличието на валидно облигационна правоошошение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот между ищеца и М. М., като се посочва че такава реално не е доставена, съответно не е измерена законосъбразно и не е начислена правилно. Твърди се, че искът за цената на услугата „дялово разпределение" е на фирмата за дялово разпределение (ФДР). От друга страна, навеждат се и доводи за неравноправност на чл. ал. 1 от Общите условия на дружеството - ищец, Също така се оспорва обстоятелството, че в интернет - страницата на топлоснабдителното дружество ежемесечно се публикуват дължимите суми за топлинна енергия (ТЕ). Посочва се, че липсват доказателства за ежемесечно начисляване на ТЕ, за която да са издавани фактури. От името на ответника се изтъква възражение, че „Т.С." ЕАД незаконосъобразно е определяла служебно количество на ТЕ за битова гореща вода (БГВ), като липсват доказателства за неосигурен достъп от страна на отв. М. Ж. М.. Ответникът въвежда и възражението, че претендираното количество топлинна енергия не му е доставено реално, като се позовава на липсата на доказателства за ежемесечното й измерване. Твърди, че ищецът без основание е начислявал топлата вода на база. Навежда доводи, че имотът е бил необитаем, поради което незаконосъобразно е определяно служебно количеството на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Оспорва се и начисляването на лихва върху главницата, тъй като се касае за прогнозни суми.
Третото лице „Б." ООД не е взело участие в производството както пред първата, 2 така и пред въззивната инстанция.
Софийският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното;
По делото е приложен нотариален акт № 26, том В ІІ, рег. № 3714, дело № 215 от 2008 год. на нотариус Стойка Пашова за извършена на 24.09.2008 год. продажба на недвижим имот, от който се установява, че С. П.ва и ответникът М. Ж. М. ЕГН ********** са собственици на топлоснабдения имот ателие, представляващо преустроена част от избено помещение № 94, находящо се в град С., ж. к. „С.“ бл. 1, вход А, с площ на работното помещение 11, 53 кв. м. и 1,26кв. м. склад, при квоти ½ идеална част за ответника М. Ж. М. и ½ идеална част на С. П.ва. Приложено е заявление - декларация от 01.10.2008 год. от ответника М. Ж. М., в качеството му на съсобственик, с което е поискано от ищеца Т.С. АД откриване на партида съгласно Общите условия на ищеца, видно от която домакинството се състои от двама члена. Посочени са в същото заявление-декларация имената и абонатния номер на предишния собственик - продавач по договор за продажба – А. М. С.. Представена е декларация от съсобственика М., в която под страх от наказателна отговорност той е декларирал, че ще ползва имота за жилищни нужди. Представени са по делото от ищеца и удостоверение за административен адрес на имота описан в документа за собственост – жилищна сграда с два входа, с планоснимачен № 268 в кадастрален лист 520 по плана на гр.
С., попадаща в кв. 123, м. „Кр. С. – С.“, находяща се на ъгъла на бул. Г.Д. и бул. П. Ю. Т.
(старо име – бул. М.П.), район Т. с адрес бул. П. Ю. Т., блок 1, вход А и вход Б, както и в препис Договор № 2112/01.10.2002 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство", заедно с протокол от Общо събрание на собствениците на същата жилищна сграда.
Исковият период е от месец май 2016 г. до месец април 2018 г..
По делото са представени формуляри за отчет, които са подписани от клиента М.
Ж. М.. Талоните от 15. 12. 2008 год. и от 22. 11. 2017 година за пломбиране на водомери, както и контролния лист и протокола за доставка, монтаж и демонтаж на водомери доказват наличието през целия исков период на водомер за битова гореща вода. Ответникът М. Ж. М. представя Талон за пломбиране на водомери № 0000253046 от 15. 12. 2008 година, което е два месеца и двадесет дни след придобиване на ателието, видно от което в него има пломбирани водомери за топла и студена вода с посочени в същия талон номера на пломбите, като на 22. 11. 2017 година водомерите са подменени с нови, представен е в препис талона 1000006979 на пломбиране на водомери, посочени са номерата на пломбите поставени на водомерите включително и на този за топлата вода, като не е спорно по делото, че водомерът за отчитане на гореща вода с № 59311298 е с дистанционно отчитане.
Софийският окръжен съд кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза в частта му в която експертизата сочи, че сградата в която се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г. „Т.С." ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер в етажната собственост (ЕС), който е преминал периодичен метрологичен контрол, съгласно изискванията. За сметка на ищеца са отчислявани ежемесечно технологични разходи за абонатна станция (АС).
Не се кредитира от настоящия съд заключението на СТЕ в частта му в която е посочено, че дяловото разпределение извършено от третото лице Б. за имота на ответника е в съответствие с методиката за дялово разпределение описана в действащия ЗЕ. Без основание направените отчисления за ТЕ за топла вода (БГВ), са начислени като за липсващ водомер при условията на чл. 69 ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването. В тежест на ищеца е на доказване а не установява нито едно от основанията посочени в чл. 69 ал. 2, т. 2 от същата наредба за да се начисляват изравнителни сметки по методиката визирана в същата разпоредба. Така, доказано е че в топлоснабдения имот на ищеца е имало водомер за топла вода и той е бил пломбиран, а от 22. 11. 2017 година новият водомер за топла вода е с дистанционно отчитане и видно от СТЕ е отчел нула за времето от 22. 11. 2017 година до края на исковия период – април 2018 година. В тежест на ищеца е на доказване, а не установява и дори се опровергава от доказателствата по делото да не е осигурен достъп до имота. Това не се твърди нито в исковата молба, нито процесният топлоснабден имот – ателие № 94 е посочен сред имотите за които не е осигурен достъп. При водомер с дистанционно отчитане, какъвто е водомера за процесния имот считано от 22. 11. 2018 година няма нужда от осигуряване на достъп в имота, като показанията на стария водомер до 22. 11. 2017 година - датата на смяната с нов се записват в удостоверителния документ за смяната на водомера и пломбирането на новия водомер. Този документ е приложения по делото в препис талон за пломбиране на водомери № 100006979 3 от 22. 11. 2017 год. Налага се извод, че от фактическа страна не е било налице никое от основанията по чл. 69 ал. 2, т. 2 от действащата за исковия период Наредба № 16334/06.04.2004 г. за топлоснабдяването (НТ). В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт, на който страната основава своята претенция. Никакво основание не е имало, нито се установява за изравнителната сметка за процесния период в размер на 491,71 лева за доплащане, като общата сума за топлинна енергия начислена от „Т.С." ЕАД във фактурите по прогнозни данни за абоната е 592,52 лева, включваща ТЕ за БГВ.
Разпечатката съдържа 33 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/075d61f9-1fd0-4358-bdbf-a0addf8d5268