Определение № 19323 от 09.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19323 гр. София, 09.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503239 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423, ал.1 от ГПК.

Образувано е по възражение от В. М. Д., ЕГН **********, чрез адв.

С.Ц., със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, срещу връчването на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 11.08.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 46760/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 140 с-в.

От длъжника се твърди, че не е бил уведомен за заповедта за изпълнение, тя не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Поддържа, че още преди издаването на заповедта за изпълнение се е бил установил за постоянно в Германия, където е работел и е бил регистриран.

Длъжникът иска подаденото възражение да бъде прието, като заповедта за изпълнение бъде отменена.

Представя писмени доказателства.

Насрещната страна - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на възражението. Поддържа, че е в тежест на длъжника да докаже спазването на едномесечния срок, в който е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение.

Излага твърдения, че връчването на заповедта по чл. 410 ГПК е било редовно, тъй като са спазени всички законоустановени изисквания. Не счита, че по делото са налице достатъчно данни, от които да се направи извод за обичайното местопребиваване на длъжника извън територията на Република България към момента на връчване на заповедта за изпълнение – 11.08.2015 година.

Моли подаденото възражение от В. М. Д. да бъде отхвърлено.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, за да се произнесе, взе предвид от фактическа страна следното:

Въз основа на депозирано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 заявление с вх. № 3051585/06.08.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.08.2015 г. по ч.гр.д. № 46760/2015 година по описа на Софийски районен съд, 140 състав срещу длъжника В. М.

Д. за сумата от 571,33 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa, Mastercard от 29.04.2008 г., сключен с „ОББ“ АД, ведно със законната лихва от 06.08.2015 г. до изплащане на вземането и договорна лихва в размер на 496,99 лева за периода 29.04.2008 г. – 06.12.2013 г. и 25 лева – разноски по делото.

По заповедното производство е приложена справка от 24.09.2015 г.

(л.18), видно от която към 24.09.2015 г. постоянният и настоящият адрес на лицето е в гр. София, р-н Подуяне, ж.к. ****. На този адрес заповедта е връчена на длъжника на 29.09.2015 г. по реда на чл.47 ГПК – залепено е уведомление на 14.09.2015 г. на входната врата на В. ап.20, след като адресът е бил посетен на 14.08.2015 г., на 16.08.2015 г., на 23.08.2015 г., на 31.08.2015 г. и на 07.09.2015 година (л.20). Срокът по чл.47, ал.2 ГПК е изтекъл на 28.09.2015 г., поради което е прието, че заповедта се счита за връчена на 29.09.2015 година. Това и датата, на която е отразено, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 19.10.2015 г. по ч.гр.д. № 46760/2015 г. на СРС (л.31) и по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (л.29) е образувано изпълнително дело № 20158560403696 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 от КЧСИ.

Съгласно представено по настоящото дело електронно съобщение от Системата за сигурно електронно връчване (л.55 от приложеното заповедно производство), на 20.01.2025 г. от ЧСИ Б.Б. до адв. С.Ц. (пълномощник на длъжника) са изпратени документи по горепосоченото изпълнително дело, на която дата длъжникът твърди да е узнал за процесната заповед.

Съдът, като обсъди данните по делото и наведените доводи, намира следното:

С разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК са уредени алтернативно четири хипотези, при наличието на някоя от които длъжник, лишен от възможност да оспори вземането по реда на чл.414 от ГПК, има възможност да подаде възражение пред въззивния съд, а именно, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради 2 особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 423, ал. 1 ГПК възражението пред въззивния съд може да се подаде в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение.

В случая, възражението е подадено от надлежна страна - длъжник в заповедното производство, по отношение на когото е прието, че заповедта за изпълнение е редовно връчена. От наличните данни по делото не се установява В. Д. да е узнал за заповедта преди твърдяната от него самия дата на узнаване - 20.01.2025 г., когато от съдебния изпълнител на адвокат С.Ц. са изпратени документи по горепосоченото изпълнително дело.

Доказването на узнаването от длъжника изисква той да посочи на коя дата е узнал и да докаже твърдения начин на узнаване, а ако има обективни данни за обратното предхождащо узнаване, то трябва да се докаже от кредитора. В този смисъл е Определение № 106 от 4.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2013 г., I г. о., ГК. В случая от насрещната страна не са ангажирани доказателства за узнаване за заповедта от длъжника на по-ранна дата. Поради това, възражението на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че длъжникът следва да докаже дали е спазил едномесечния срок по чл. 423 ГПК е неоснователно.

Съдът приема, че възражението на длъжника е подадено в срок.

В случая длъжникът се позовава на основанията по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК.

Безспорно е, че заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника, а е уведомен за нея по реда на чл.47 ГПК, с което е изпълнена първата предпоставка, предвидена с чл.423, ал.1, т.2 от ГПК.

Към възражението и с последващата молба от 20.06.2025 г. (л.42 от делото на СРС) от длъжника са ангажирани писмени доказателства с цел доказване, че същият няма постоянно местопребиваване в България.

Видно от представения на немски език и в превод на български език документ за регистрация на самостоятелна дейност по занятие на Пфрцхайм, Германия от 05.07.2012 година (л.44-46 от делото на СРС) В. Д. има регистрирана самостоятелна дейност по занятие в Пфрцхайм, Германия от 05.07.2012 година в сухо строителство, фаянсаджия, облицовчик, почистване и подреждане на помещения. Представено е и копие от удостоверение от 25.07.2019 г. (на немски език и в превод на български език – л.47-49) за адресна регистрация на В. Д. от община Илсфелд, Германия, съгласно което длъжникът е имал адресна регистрация на различни адреси в същата община, без прекъсване, от 03.07.2013 г. до 01.10.2016 година (на последния посочен адрес се е нанесъл на 01.10.2016 година). Съгласно представено копие на трудов договор на немски език и в превод на български език (л.50-54), В. Д. е в трудово правоотношение с „Амодео и Сера“ ГмбХ, Вайблинген, Германия, назначен като работник, считано от 22.05.2019 година.

На понятието „обичайно местопребиваване“ е дадена легална 3 дефиниция с разпоредбата на чл. 48, ал. 7 КМЧП, съгласно която това е мястото, в което физическото лице се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелствата от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

Видно от представените писмени доказателства, в частност от удостоверението за адресна регистрация от община Илсфелд, Германия към момента на връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК – 29.09.2015 г., длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на България, а имал такова в Германия.

С установяване липсата на обичайно местопребиваване на територията на България на В. Д. към момента на връчване на процесната заповед, е изпълнена и втората предпоставка, предвидена с разпоредбата на чл. 423, ал.

1, т. 2 ГПК.

Анализирани в своята съвкупност, посочените доказателства позволяват да се направи обоснован извод, че към момента на връчване на заповедта за изпълнение - 29.09.2015 г., длъжникът е имал обичайно местопребиваване в чужбина.

С оглед изложеното, възражението следва да бъде прието, с предвидените последици в чл.423, ал.3 от ГПК -спиране на изпълнението на заповедта по чл.410 ГПК и продължаване разглеждане на делото от първоинстанционния съд с указания по чл.415, ал.1 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА, на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, възражението на длъжника В. М. Д., ЕГН **********, чрез адв.С.Ц., със съдебен адрес: гр.

София, ул. ****, във връзка с връчването на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 11.08.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 46760/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 140 с-в.

СПИРА, на основание на чл. 423, ал. 3 ГПК, изпълнението на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 11.08.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 46760/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 140 с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20158560403696 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 от КЧСИ.

Връща делото на Софийски районен съд за продължаване разглеждането му с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5