Решение № 512 от 10.10.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Плевен, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20224430200924 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 82 от 10.08.2022 г., издадено от *** – *** – *** „Териториално развитие“ на Община – Плевен, с което на осн. чл.

232, ал. 2 от ЗУТ е наложено на Д. Б. А., с ЕГН: ********** от *** административно наказание – глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ.

Същото е обжалвано в законоустановения срок от жалбоподателката, чрез процесуален представител адв. В. В. от АК - Плевен, като с жалбата се моли съда да постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

По делото са депозирани и писмени бележки, в които подробно са изложени съображения в тази насока.

Административно-наказващият орган *** ***а на „Териториално 1 развитие“ на Община – гр. Плевен, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът след като се запозна с приложените писмени и гласни доказателства приложени по АНП, както и с тези, събрани в хода на съдебното следствие, намери за установено следното:

Обжалваното наказателно постановление № 82 от 10.08.2021 г. е издадено от ***-*** „Териториално развитие“ на Община - Плевен, в качеството на административно наказващ орган въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № СК-1 от 20.07.2021 г., от който е видно, че:

Д. Б. А., като собственик на имот с идентификатор ***, в УПИ **-***, кв. 35 по плана на гр. Плевен, съгласно договор за доброволка делба на недвижим имот-земя и сгради №***, т.III, рег. №***г., дело №***, с административен адрес: ***.

Започнало строителство „Пристройка и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда “ в имот с идентификатор ***, в УПИ ***, кв.

35 по плана на гр. Плевен, с административен адрес: ***, който е в противоречие с одобрения технически инвестиционен проект.

Предвидено е в проекта запазване на сутерен със съществуваща стоманобетонна плоча с частично разширяване за стоманобетонна стълбищна клетка, както и запазване на съществуващи тухлени зидове на първо надземно ниво към калканната стена на сградата, в УПИ ***, кв. 35 изцяло. Както и към улицата - частично.

Констатирано е на място, че собственикът е премахнал конструктивни елементи от съществуваща сграда, премахнат тухлен зид към новопроектираната пристройка и южната стена на сградата, премахнати са тухлени зидове към сградата на калкан към УПИ *** и част от зида към ул.

„***“)

Премахната е подова конструкция над сутерена, премахнати са стени описани по-горе, участващи в конструкцията на новопроектираната сграда, което довежда до несъответствие с одобрения проект, това са съществени отклонения от същия, които водят до нарушаване предвижданията на действащия ПУП, нарушават строителните правила и нормативи и променят 2 строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и води до невъзможност одобреният проект да бъде изпълнен.

В резултат на тези действия фактически сградата, която се пази от действащия ПУП, в по-голямата си част е съборена.

С това е компрометирано изпълнението на съгласувания и одобрен на 31.08.2020г. от *** на Община - Плевен проект за строеж.

Строежът е пета категория, съгласно Разрешение за строеж №***г., влязло в сила на 24.09.2020г„ издадено от *** на Община - Плевен, за обект, находящ се в УПИ **-***, кв. 35 по плана на гр. Плевен» с идентификатор ***, на адрес гр. Плевен, ул. „***“ ***.

Нарушението е установено при извършена проверка на 05.07.2021г. от служители на отдел „Строителен контрол“ при Община - Плевен, назначени съгласно Заповед №***г. за строителен контрол за строежи на територията на Община - Плевен, със задълженията и правата по чл. 223, ал.2 от Закона за устройство на територията и е отразено в съставения Констативен акт №3/07.07.2021г.

АУАН-а е подписан от жалбоподателката Д. Б. А., като в графа „нарушителят дава следните обяснения” същата не е отразила такива.

Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.

Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства счита, че жалбата се явява основателна и доказана.

Съображенията на съда за това са следните:

Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно - посочени са имената, длъжността и местослуженето на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовата разпоредба, която наказващият орган е счел за нарушена, вида и размера на наказанието, дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в 3 какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало.

Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от оправомощено лице – *** – *** – *** „Териториално развитие“ на Община – Плевен, оправомощена да издава наказателни постановления и да налага административни наказания за нарушения по ЗУТ.

АУАН-а също е съставен от оправомощено лице – свидетеля ***, с оглед представената като доказателство по делото Заповед ***-*** от 02.06.2020 г. на ***а на Община - Плевен.

Съдът констатира, че както в издадения АУАН, така и в издаденото впоследстиве НП, никъде не е посочено датата на която е извършено нарушението. Това е основен реквизит въз основа на което съдът може да се произнесе за законосъобразност и да прецени процесуалните срокове, относно издаването на тези административни актове.

Съдът счита, че административно-наказващият орган не е спазил императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за точно посочване, както в АУАН-а, така и в НП-то датата на извършването на нарушението.

Съставеният акт и НП са издадени при съществени процесуални нарушения и издаването на заповед за премахване впоследствие на неясно какво точно в имота като незаконно строителство, е посочено при положение, че строежът е спрян на 11.06.2021 г., с акт образец 10 от строителния надзор и своевременно е подадено заявление по чл.154 от ЗУТ за издадено ново разрешение за строеж.

Спирането на строителството от строителния надзор, стартирало въз основа на издадено разрешение за строеж № 249/03.09.2020г., влязло в сила на 24.09.20г., се извърша въз основа на следните причини:

При премахване на покривната конструкция и на дървения гредоред, който е над етажа на запазващата се сграда се получава деформация и тъй като това е единствения конструктивен елемент, който държи целостта на ограждащите зидове - те падат. Затова жалбоподателката преустановява строителните дейности и строителния надзор съставя акт образец 10 и започна процедура по ПУП -ПЗ - РУП със заявление с вх. № ***г.Въз основа 4 на което, Община Плевен издава Заповед № ***г. за изработване на Комплексен проект за инвестиционна инициатива. На 18.06.21г. Община Плевен разрешава изработване на КПИИ с писмо изх. ***г. за *** ** -*** кв.35 гр.Плевен.

На 07.07.21г. е подадено заявление по чл.154 от ЗУТ от жалбоподателката с приложени проектно документи. Процедурата по разглеждането му не е приключила и е спряна въз основа на издадената процесна заповед.

Съдът констатира, че строежът на практика не е започван, респективно се счита, че не е довършен. Представянето на тези проекти по чл.154 от ЗУТ е предпоставка за издаване на ново разрешение за строеж.

Съгласно чл. 224 ал.4 от ЗУТ строителството може да продължи с разрешение на органа, който е издал заповедта, след отстраняване на причините, довели до спирането на строежа.

Затова разглеждането на внесения инвестиционен проект за изменение по чл. 154 от ЗУТ, е вече започнало и висящо административно производство, което е от съществено значение.

След като бъдат разгледани и одобрени представените инвестиционни проекти по чл.154 от ЗУТ и издадено новото разрешение за строеж, няма да има основание за квалифициране и премахване на строежа като незаконен.

Това е смисъла на производството, предвидено по спиране на строежа.

Като не се е съобразил с наличието на започналото производство по одобряване на представените инвестиционни проекти за изменение по чл.154 от ЗУТ, *** ***ът на общината е издал заповедта в противоречие и с целта на закона.

Своевременно на 14.06.2021г. жалбоподателката подава сигнал до ***а на Община Плевен за опасна от самосрутване необитаема къща, на калкан с нейната в имот на ул. „ *** „ №*** С писмо с изх. № ***г. на Община Плевен съм уведомена, че служители назначени със Заповед на осн. чл.223 от ЗУТ ще посетят посочения в сигнала адреса, както и моя адрес на 13.07.21г.

На 05.07.21г. служители на Община Плевен без нормално уведомление и неясно защо посещават спрения строеж и правят оглед на процесния имот и не отговарят на подадения сигнал за самосрутваща сграда.

5

От изложеното е видно, че жалбоподателката е заявила желание за запазване на сградата в състояние, в което да няма опасност да се срути, респективно да застраши здравето и живота на гражданите, което е препятствано от общинската администрация, като в същото време е разпоредено премахването с неясен предмет на предприетите от оспорващия действия за запазването на сградата, което също потвърждава направения погоре извод за засягане на правната сфера на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Съдът счита, че административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Непосочването на дата на извършване на нарушението в акта за установяване на нарушението и в обжалваното наказателно постановление, възпрепятства отстраняването на това противоречие и прегражда правота на защита на жалбоподателя, предвид това, че последният има право да узнае кога точно се твърди, че е извършил нарушението, за което е наказан, а още повече, че е към настоящият момент се води производство да се установи дали в действителност има незаконно строителство.

Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение, а наличието на такова при издаването на наказателното постановление обуславя неговата незаконосъобразност.

Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство, индивидуализиращо конкретното деяние. Липсата на яснота относно времето на извършването на деянието, при посоченото различие в показанията на общинските служители , представлява съществено нарушение на процесуалните правила. То е в противоречие с чл. 42, т. 3 от ЗАНН и води до нарушение правото на защита на нарушителя, а също е и пречка за разглеждането на спора по същество. Това процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административно-наказателното производство.

В конкретния случай свидетелите, дават неточни показания, че деянието 6 е започнало с откриване на строителната линия и не ясно кога е довършено дали датата на извършване на проверката от контролните органи или спиране на строежа.

В съдебно заседание свидетелите заявяват, че въобще не знаят кога е изпълнен строежа, т.е. посочването на началната дата на нарушението е напълно произволно и не се базира на това, кога действително е извършено нарушението и от кого.