Решение № 38 от 01.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Варна, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20223100900474 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на

Образувано е по искова молба на А. Д. Р., гр. Варна и Р. П. Р., гр. Варна, двете представлявани от адв. Е. Ф. от ВАК срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, София, за осъждане на ответното дружество да заплати на всяка една от ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, понесени в резултат от смъртта на родственика Б. Д. Р., настъпила на 19.01.2018г. при ПТП в м. Фисека, гр.

Търговище, виновно причинено от водача на л.а.Сузуки Суифт с ДК № *******, Д. Б.ов Р., като ищцата А. Р. като сестра на починалото лице претендира сумата от 50 000 лева обезщетение,ведно със законните лихви, считано от датата на ПТП 19.01.2018 г. до окончателното изплащане, а втората ищца Р. Р., в качеството си на племенница на починалия претендира сумата от 30 000 лева ведно с обезщетение за забавено изпълнение от 19.01.2018 г. до изплащане на задължението.

В исковата молба се твърдят съществените за предявените искове обстоятелства, а именно, че двете ищци се явяват родственици на починало при ПТП лице, които са понесли от смъртта му силни болки и страдания, даващи им основание да претендират обезщетение за неимуществени вреди въз основа на валидна имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между ответното дружество и виновния за ПТП водач на л.а.

„Сузуки суифт“, по полица № **** със срок на действие от 25.03.17г. до 24.03.2018г. Твърди се подадена застрахователна претенция от ищците пред ответното дружество на 05.05.2022г., по която са заведени застрахователни щети №№ 2210012744 и № 2210012745. С допълнителна молба от 26.07.2022г. ищците са посочили банкови сметки съгласно изискването на чл.127, ал.4 ГПК.

В исковата молба и двете ищци твърдят, че са имали изключително 1 близки, повече от обичайното, отношения с починалото при ПТП лице, тъй като ищцата А. Р. има редица заболявания, които изискват 100% чужда помощ за обслужването, осигурявана от родители и брат, като последният е полагал идентични родителски грижи и за детето на ищцата – Р. Р.. Със смъртта на Б. и двете ищци са усетили по крайно негативен начин загубата на най-близък и обгрижващ ги човек от семейството. Между Б. и сестра му е съществувала дълбока емоционална връзка. Спрямо детето Р. вуйчото е проявявал бащина грижа и любов като е помагал както финансово, така и емоционално в отглеждането ѝ.

Правна квалификация на спора: чл. 432 и чл. 429 от КЗ.

В срока за отговор е постъпило становище на ответното застрахователно дружество, чрез упълномощения редовно адв. М. Г., за неоснователност на предявените искове – същите се оспорват по основание и размер. Оспорва се легитимацията на ищците като правоимащи лица по смисъла на ППВС № 4/61г., ППВС № 5/69г. и ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че към датата на ПТП починалото лице е имал съпруга и дъщеря, на които е присъдено обезщетение за неим.вреди по т.дело № 898/2020г. на ВОС. От горното се извежда възражение, че ищците следва да установят фактите, въз основа на които твърдят, че спрямо тях и починалото лице е съществувала привързаност извън обичайната степен между брат и сестра и вуйчо и племенница. Евентуално, ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредите от починалия, който се е возил в автомобила без поставен предпазен колан. В л.а. са пътували и други лица, които не са били засегнати в такава степен от ПТП, което сочи, че при поставен предпазен колан починалия би могъл да избегне фаталните последици от ПТП.

Позовават се на прието съпричиняване от пострадалия в размер на 30% по цитираното т.дело № 898/2020г. на ВОС. Отделно от изложеното, ответното дружество оспорва размера на исковете като несъответен на принципа на справедливост и изключително завишен. Позовава се на разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ от м.12.2018г., в който е определен лимит на обезщетението до 5000 лева спрямо кръга лица, в който попадат и двете ищци. При незачитане на СПН на влязлото в сила решение по т.дело 898/2020г., се иска указване на доказателствената тежест на страните. Претендира се отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание всяка от страните – ищец и ответник поддържа собствените си доводи. В писмена защита, процесуалният представител на ищците доразвива и поддържа аргументите на страната.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено следното:

1. По безспорните факти.

Страните не спорят, че между ЗД „БУЛ ИНС“ АД и собственика на МПС, л.а. „Сузуки Суифт“ с ДК№ ******* е било налице валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към 19.01.2018 година.

Съобразно разпредЕ.та доказателствена тежест и предвид приключилото наказателно производство срещу деликвента, съдът на осн. чл.

300 от ГПК зачита Присъда № 3 от 27.02.2020 г., постановена по НОХД № 182/2019 г. на ОС Търговище, в законна сила от 16.03.2020 г., която е 2 задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават.

Фактологията и влязлата в сила присъда по НОХД налагат да се приеме, че на 19.01.2018 година, в община Търговище, в близост до местност „Фисека“ е допуснато ПТП от Д. Р., който при управлявление на МПС, л.а.

„Сузуки суифт“ с ДК№ ******* нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.1 и чл. 16 ал.1 от ЗДвП и допуснал ПТП, в резултат на което е починал бащата на деликвента Б. Р., който е пътувал на предна дясна седалка в автомобила.

2. По спорните факти:

Съобразно предмета на спора и подлежащите на изясняване факти, на ищцовата страна е указано, че следва да установи вида, характера и интензитета на претърпените болки и страдания и близост между родствениците с оглед доказване на активната материално правна легитимация.

На ответника е разпредЕ. тежестта да установи факта на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадия – обстоятелството, че пострадалият е бил в автомобила без обезопасителен колан и че именно това му поведение е причина за смъртта.

На първо място следва да се отбележи, че с оглед разрешението, дадено в ТР по т.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат или сестра, както и племеници предполага установените по делото факти да изпълват съдържанието на критериите по посоченото ТР така щото да се прецени, че и тези родственици следва да бъдат възмездени за претърпените болки и страдания в отличие и извън кръга на правоимащите по ППВС № 4/61г. и № 5/69 г.

За доказване претърпените болки и страдания и техния интензитет, от страна на ищците са ангажирани гласни доказателства. Според свидетелката Р., майка, съответно баба на ищцовата страна синът й, починалият Б. Р., докато са живеели в общо домакинство, е помагал на свидетелката при обгрижване на дъщерята А. Р., която е с дългогодишно системно заболяване на централната нервна система. Братът на ищцата е помагал финансово на нея и дъщеря й, включително е закупувал лекарствата, необходими за болната.

Показвал е и емоционална загриженост за сестрата споделяйки моменти с нея в разговори за филми, за книги, както сочи свидетелката: цитат: „за всичко“ /край на цитата/. След инцидента А. се е затворила в себе си. Относно отношенията с племеницата Р. Р., свидетелката сочи, че синът й се е грижил и за нея. Както тя заявява, придружавал я е до училище, оказвал е материална и морална подкрепа не само в училищна възраст на племеницата, но и след като е започнала да учи в университет. Смъртта е препятствала ищцата Р. Р. да продължи образованието си в чужбина с оглед изучавания от нея език, поради невъзможност сама да се справи с финансовите предизвикателства, покривани до него момент от починалия родственик. Свидетелката разказва в детайли, че за финансовото осигуряване на двете ищци починалият е помагал много, успокоявал е майка си, че ще се грижи за сестра си.

Свидетелят Н. С., познат на семейството на А. и Р., и Б. не разказва по-различно от гореупоменатата свидетелка. И той сочи, че братът и сестрата се били в много близки отношения, оказвана е на ищцата А. Р.

3 подкрепа от всякакво естество, от помощ при обслужване на болната до финансова за закупуване на лекарства и уреди за раздвижването й. Също отчита, че поведението на ищцата А. се е променило след инцидента като особено отличително е затварянето в себе си и отказът да комуникира с останалите. Относно отношенията с племеницата Р. потвърждава, че вуйчото е полагал грижи за нея особено докато е била ученичка. След отделяне в самостоятелно домакинство почти всеки ден е посещавал племенницата, водел я е на училище, подпомагал я е финансово.

Според заключението по СПЕ, кредитирато от съда като обективно и компетентно дадено, дългогодишното системно заболяване на централната нервна система на ищцата А. Р. е свързано с разпад на нервните окончания, което рефлектира в абсолютна неподвижност на тялото, на крайниците и е с изразен затруднен гълтателен рефлекс. Нарушен е и говора в резултат на тежкото неврологично заболяване. Въпреки, че ищцата А. има тежка епилепсия, същата не е загубила интелектуално възможност да разбира случващото се около нея като разговорът с освидетелстваната за смъртта на брат й я натоварва изключително емоционално. При същата се констатират депресивни изживявания за безперспективност, свързани с липсата на опора в контекста на здравето й. Вещото лице също така сочи, че за заболяването на ищцата Р. има медицинска документация от диагностицирането, т.е. повече от 20 години, но психичните нарушения и то по-скоро емоционални се диагностицират след 2018 година. Инвалидизирана е от ТЕЛК още през 1999 г., а през 2005 г. е поставена степен на инвалидност 100% с чужда помощ, пожизнено.

По отношение на освидетелстваната Р. Р. експертизата не е констатирала психиатрична симптоматика предвид и изминалите 4 години, а и с оглед младата възраст и изключително добрата реализация в живота.

Въпреки това при разказ на ищцата Р. пред вещото лице за случилото се във фаталния ден експертът е констатирал емоционални колебания на плоскостта на загубата на близък човек, който е полагал грижи като за дъщеря.

Факт, за който се съдържат доказателства и в заключението по СПЕ и в свидетелските показания е, че бащата на ищцата Р. се е разделил с А. Р. и се е дезинтересирал от дъщерята в рА.та й детска възраст.

3. По правото.

От гледна точка на критериите, заложени в ТР № 1/2016 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за трайна и дълбока емоционална връзка, която да е особено близка в отличие от традиционните за българското общество отношения между децата /брат и сестра/ и чичо/вуйчо и племеник в едно семейство следва да се отбележи, че настоящият случай според съда, покрива тези критерии.

3.1. Относно претенцията на ищцата А. Р..

По отношение връзката брат и сестра тук е необходимо да се отбележи следното: ищцата остава без съпруг, поради разрив в отношенията в семейството след диагностицирането й със заболяването на централната нервна система, подробно описано в заключението по СПЕ. Предвид факта, че същото се характеризира с разпад на нервните окончания и прогресивно засяга двигателно опорния апарат ищцата е в трайна невъзможност да се обслужва сама и е със степен на инвалидизация 100% с чужда помощ 4 съгласно експертното решение на ТЕЛК от 2005 г., т.е. много преди смъртта на родственика. Ищцата живее в едно домакинство с възрастни родители, на по около 70 години към момента на инцидента и 75, респективно 72 към настоящия /данните съдът извлича от удостоверението за семейно положение на л. 50 по делото/. Установи се, че Б. Д. е единствен брат, който е полагал изключително активни грижи за сестра си материално и с морална подкрепа до степен, създаваща душевен комфорт у ищцата, че не е изоставена и сама с оглед здравословното й състояние. Както и от гласните доказателства, така и от изслушаното заключение по СПЕ е видно, че обгрижването е ежедневно, от това А. да бъде поставена на количка, за да се осигури необходимата й разходка навън, до това да се закупят лекарствата и средствата за раздвижване на инвалидизираната, да се осигури транспорт за медицински процедури, които не могат да се извършат в дома на лицето. Всъщност братът е давал онази необходима сигурност в материално и морално отношение, от която ищцата има нужда предвид липсата на съпруг до нея. Това обяснява и силния шок и срив, най-вече емоционален и психически у преживялата сестра, което резултира в задълбочаване на чувствата в депресивния сектор.