Решение № 806 от 14.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 806 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300500907 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 от КТ.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от СУ "Свети Паисий Хилендарски" - Пловдив чрез адв. Н. К., против решение №559 от 08.02.2023 г., постановено по гражданско дело №9918/2022 г. на РС Пловдив, ХІ граждански състав, в частта му, с която е призната заповед №1917/10.05.2022 г. на И. Д. - *** на СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив, с която на К. В. В. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за незаконосъобразна и е отменена.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост на съдебния акт, като се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението в атакуваната част, като се постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендират се и разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

1

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от законен състав, в писмена форма, подписано е, установява се по какъв начин е формирана волята на съда, при наличие на положителни и липса на отрицателни предпоставки за развитие на исковия процес, и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правна квалификация чл.357 вр. чл. 188, т. 1 и т. 2 от КТ, като предмет на въззивното обжалване е единствено искът с правна квалификация чл.357 вр. чл.188, т.2 КТ.

Ищцата К. В. В. е предявила срещу ответника СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив иск за отмяна на заповед №1917/10.05.2022 г. на работодателя, връчена на 09.06.2022 г. чрез ЧСИ, с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Ищцата твърди, че работи по безсрочно трудово правоотношение с ответника на длъжност „***” по задължителен общообразователен предмет – български език и литература по трудов договор от 01.09.2000 г. На 09.06.2022 г. били връчени чрез ЧСИ М*** К** общо пет документа – съобщение изх. №1611/11.05.2022 г. за наложени дисциплинарни наказания, заповед №1908/09.05.2022 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, заповед №1917/10.05.2022 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, покана изх. №1610/11.05.2022 г. за даване на писмени обяснения по чл. 193 КТ, покана изх. №1876/30.05.2022 г. за удостоверяване на предварителна закрила при уволнение по чл.333 от КТ. Твърди, че са наложени наказания за несъществуващи дисциплинарни нарушения, с цел подготовка за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. По заповед №1908/09.05.2022 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“: с нея било наложено това наказание за неявяване на работа присъствено на 06.12.2021 г. и 07.12.2021 г., и неизпълнение на заповед № 569/03.12.2021 г., като оспорва да е било извършено описаното нарушение. Със заповед №1917/10.05.2022 г. на В. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за 2

„влизане на 07.12.2021 г. в сградата на училището, без да се извърши тестване на място с неинвазивен бърз антигенен тест… и неизпълнение на заповед №569/03.12.2021 г.“ Оспорва се да е извършила описаните нарушения.

Твърди, че на тази дата не е имала присъствени часове и не е била длъжна да се тества, тъй като не е имала пряк контакт с учениците. Влязла в сградата за кратко, за да върне поисканото от директора устройство „***. На тази дата провела часовете си по БЕЛ в ел. среда, като депозирала обясненията си по ел. поща на 07.02.22 г. Дори да се приемело, че формално са нарушени правилата за достъп до сградата, влизането било за кратко и предвид времетраенето му и причината за него е налице несъответствие по тежест с наложеното дисциплинарно наказание. Моли заповедта да се отмени като незаконосъобразна, претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, като взема становище за неоснователност на предявения иск, твърди се обжалваната заповед да е законосъобразна. Излага съображения по отношение на заповед №1908/09.05.2022 г., като счита, че е законосъобразно наложено наказанието. По отношение на заповед №1917/10.05.2022 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“: наложеното наказание е за това, че на 07.12.21 г. В. влязла в сградата на училището, без да извърши тестване на място с неинвазивен бърза антигенен тест за COVID -19 и без наличие на валиден документ за ваксинация, преболедуване или отрицателен резултат от лабораторно изследване. В обясненията си признала, че е влязла в сградата, без да се тества.

Твърденията, че не е била длъжна поради липса на пряк контакт с учениците и провеждане на часове само в ОРЕС, не отговаряли на истината. Ищцата била длъжна на тази дата да проведе планирани по график консултации по БЕЛ с ученици от 10-ти А, Б, В класове и 11-ти Б, В, Г класове, както и да се намира в сградата на училището. Освен това, независимо за колко време и по какъв повод влиза в сградата, е била длъжна да направи изследването, както и целият персонал на училището, или, ако не го направи, да представи валиден документ за ваксинация, преболедуване или отрицателен резултат от лабораторно изследване. В този смисъл са били дадените указания с Насоки за обучение и действие в условията на извънредна епидемична обстановка – т.

4.3, утвърдени със заповед №РД09-4814/03.12.21 г. на МОН. За това имало издадена изрична заповед №570 и заповед №571, и двете от 03.12.21 г., на Директора на училището. След като отказала да се тества и не е представила съответния валиден документ, В. не е изпълнила законно нареждане на работодателя, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина и за което законосъобразно е наложено дисциплинарно наказание

„предупреждение за уволнение“. Твърди се нарушението на трудовата дисциплина да е много тежко – свързано с опазване живота и здравето на всички в училището, осъществено в извънредна епидемиологична обстановка, задължителна за всички, без изключения. Към тези дати – 06 и 07.12.21 г. заболеваемостта от COVID -19 е била значителна, поради което наказанието 3 било съобразено както с нарушението, така и с обстановката, при която е извършено. Моли исковете да се отхвърлят.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства - трудов договор от 01.09.2000 г., както и от цялото приложено по делото ЛТД, в което се съдържат трудов договор, длъжностни характеристики, допълнителни споразумения, молби, заповеди и др., се установява, че К. В. е работила по трудово правоотношение с ответника, както към момента на налагане на наказанието е заемала длъжност „***“ на пълно работно време по безсрочно трудово правоотношение.

Установява се от личното трудово досие и находящите се в него молби, заповеди и болнични листове, както и справки на работодателя, че в периода 11.07.2020 г. – 31.08.2021 г. не е работила - ползвала е различни видове отпуски – поради временна неработоспособност, платен годишен, неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж. В периода 01.09.2021 г. – 22.10.2021 г. отново е ползвала различен вид отпуски – поради временна неработоспособност и неплатен, като от 23.10.2021 г. до 07.12.2021 г. включително е работила, а от 23.10.2021 г. до 03.12.2021 г. вкл. обучението е било от разстояние в електронна среда, от 08.12.2021 г. до 05.02.2022 г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, от 06.02.2022 г. до 13.02.2022 г., тоест в работната седмица от 07.02 до 11.02.2022 г. е била на работа 5 работни дни, от 14.02.2022 г. до 09.06.2022 г. е ползвала неплатен отпуск, а от 10.06.2022 г. до 31.08.2022 г. отново е била в отпуск поради временна неработоспособност. Работодателят е обжалвал част от болничните листове, някои от които били отменени.

Не се спори между страните, и се установява от представените и от двете страни документи, включително и намиращи се в ЛТД на В., че на същата са били връчени чрез ЧСИ Мариана Кирова на 09.06.2022 г. покана за даване на обяснения за неявяване на работа в периода 15-21.09.2021 г. с изх.

№ от 11.05.2022 г., покана за представяне на документи за ползвана закрила по чл.333 от КТ с изх. № от 30.05.2022 г., съобщение от 11.05.2022 г. за наложени дисциплинарни наказания, както и заповедите за налагането им: заповед №1908/09.05.2022 г., с която на осн. чл. 259, ал. 1 от ЗПУО, чл. 31, ал.

1, т. 23 от Наредба №15 за СПРУД и ДПС, и чл. 188 от КТ, вр. с чл.187, ал. 1, т. 7 от КТ, с отбелязване за спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ с посочена покана от 07.12.2021 г., чл. 189, ал. 1 от КТ и вр. с чл. 193, ал. 3 от КТ, вземайки предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на учителя, се наказва със „забележка“ по чл.

188, т. 1 от КТ К. В., старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап, за следните нарушения на трудовата дисциплина:

Неявяване на работа присъствено на 06.12.2021 г. и 07.12.2021 г. и неизпълнение законното нареждане на *** на СУ „Св. Паисий Хилендарски“ 4

– Пловдив за възстановяване присъственото обучение на учениците от 5 до 12 клас, считано от 06.12.2021 г. и съгласно заповед №569/03.12.2021 г.; и заповед №1917/10.05.2022 г., с която на осн. чл. 259, ал. 1 от ЗПУО, чл. 31, ал.

1, т. 23 от Наредба № 15 за СПРУД и ДПС, и чл. 188 от КТ, вр. с чл. 187, ал.

1, т. 7 от КТ, като е посочено, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ с покана от 07.12.2021г., чл. 189, ал. 1 от КТ и вр. с чл. 193, ал. 3 от КТ, вземайки предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на учителя, се наказва с „предупреждение за уволнение“ К. В., старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап, за следните нарушения на трудовата дисциплина: Влизане на 07.12.2021 г. в сградата на училището, без да извърши тестване на място с неинвазивен бърз антигенен тест за COVID-19 и без наличие на валиден документ за ваксинация, преболедуване или отрицателен резултат от лабораторно изследване, което е неизпълнение на законното нареждане на директора на СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Пловдив, дадено със заповед №571/03.12.2021 г. - организацията, образователно-възпитателния процес и всички дейности в училището да се организират съгласно Насоките за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка в училищата и т. 4.3 от същите, утвърдени със заповед №РД09-4814:03.12.2021 г. на министъра на образованието и науката.

Не се спори, че заповедите са издадени и подписани от *** И. Д., която представя трудовия си договор и ДС към него от 12.08.2020 г., като същата е представлявала ответника в качеството си на ***.