Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1093 от 24.06.2025, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 399/2025
Вид
Протокол № 1093
Подписан
24.06.2025
В сила
24.06.2025
Състав
Анна Костадинова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 1093 гр. Сливен, 24.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20252230200399 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. В. С. от АК-Сливен, надлежно упълномощен.

Възз.страна, редовно призована, не изпраща представител.

Актосъставителят, нередовно призован се явява лично.

Свидетел с пор. № 4, нередовно призован, се явява лично.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Адв. С.: Поддържам жалбата. Моля да допуснете до разпит един от свидетелите, които сме посочили в жалбата. Осигурили сме за днешното съдебно заседание Х. Г.ев Б..

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени доказателства приложени по адм. наказателната преписка.

ДОПУСКА до разпит актосъставителя П. К. П. , свидетеля И. М. М. и свидетеля .

САМОЛИЧНОСТ НА АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ:

П. К. П. – 45 г., бълг. гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, без родство със жалбоподателя;

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

И. М. М. – 54 г., бълг. гражданин, със следно образование, женен, работи, неосъждан, без родство със жалбоподателя;

Х. Г.ЕВ Б. - 68 г., бълг. гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, баща на жалбоподателя;

1

Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещават да кажат истината.

Съдът отстрани свидетелите от залата.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното дирене.

АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ П. К. П., РАЗПИТАН КАЗА: Колегата М. се беше обадил за съдействие на ОДЧ и бях изпратен на място за съставяне на акт. Бях изпратен на улица Баба Тонка до трета поликлиника, по-точно до къщата на Хаджи Димитър. При пристигане колегата беше там и след като спрях, попитах жалбоподателя какво се е случило, при което той обясни, че на бул. Стефан Караджа, срещу НОИ, по посока Клуцохор на пешеходната пътека е имало пешеходци и момчето е минало с камиона и не е спряло. Самият водач каза, че ги е видял, но и да е искал да спре е нямало как да спре. Колегата ми обясни, че пешеходците на пешеходната пътека минават и водача за малко щял да мине през тях, едва ли не през краката им, иначе колегата е нямало да вземе отношение. За нарушението съставихме АУАН. Колегата беше с униформа, като мисля, че беше в обедна почивка, не мога да кажа къде е бил и защо е бил там. В автомобила на жалбоподателя имаше още едни човек. Не мога да отговоря в колко часа съм се отзовал, но в акта е записан. Мисля, че преди обяд отидох. Нямаме точно регламентирано време за почивка. Автомобила на колегата също беше там, но не мога да кажа точно къде беше спрян, а самият колега беше до камиончето с господата. Не знам, дали на колегата автомобила беше паркиран пред камиончето, не видях къде беше. Аз отидох за конкретен случай, за да взема отношение. Аз спрях от задната страна на камиона, от дясно и съставих АУАН. Не съм забелязал дали жалбоподателя е снимал клип. Само се държеше недостойно.

Адв. С.: Нямаме въпроси.

СВИДЕТЕЛЯТ И. М. М., РАЗПИТАН КАЗА: Бях на служебни занятия в сградата на КАТ и след това отидохме в ОДМВР-Сливен за да продължим занятията. Пътувах по бул.

Стефан Караджа и на пешеходната пътека пред НОИ, имаше две жени, пешеходки, които бяха на пешеходната пътека. Пред мен имаше червен автомобил „Опел Корса“, който беше спрял да пропусне пешеходците. Аз и червения автомобил бяхме в дясното платно.

Пешеходките бяха почти до осовата линия, пред червения автомобил. Те пресичаха от пазара към НОИ. В момента погледнах на огледалото за задно виждане и видях, че в лявата лента приближава товарен автомобил Ситроен, в този момент явно водача не забеляза, че има опасност, тъй като преминават пешеходци и му подадох сигнал с клаксона, но същият не намали скоростта и премина буквално пред пешеходците. Водача на опела също натисна клаксона за да го предупреди, но товарния автомобил премина пред тях и продължи по посока ул. Баба Тонка. Аз бях с униформата от работа и пешеходците бяха възмутени какво прави водача и ми направиха жестове с ръце. След което аз потеглих след него, като той зави по посока Баба Тонка до къщата на Хаджи Димитър, като той също ме забеляза. Аз му подадох сигнал и той спря. След като спря аз му се представих и го попитах осъзнава ли какво щеше да направи, същият ми заяви „какво толкова е станало“. След това се обадих на ОДЧ да изпрати екип и те дойдоха и съставиха акт. Аз обясних, че е минал под носа на пешеходките. Колегата го попита защо не ги е пропуснал, а той обясни, че не е могъл да спре. Аз бях на работа, но се предвижвах с личния си автомобил. Това се случи след обяд.

Пешеходките бяха пред червения автомобил до преден ляв калник. Жалбоподателят беше с висок автомобил и би трябвало да ги е видял. От лявата страна нямаше пешеходци.

Жалбоподателя се движеше в лявата лента, но не видях дали е подал ляв мигач. Имам право 2 да изпълнявам служебните си правомощия когато съм на занятия, но в случая по-скоро бях в качеството на възмутен гражданин. Не мога да кажа за колко време настигнах автомобила на жалбоподателя. От пешеходната пътека на НОИ до къщата на Хаджи Димитър са около 200 метра. Когато той зави по Баба Тонка се изравних с него и му свирнах втори път и тогава той ме видя, че съм с униформа и спря. Аз спрях моят автомобил пред неговия.

Жалбоподателя снимаше с телефона си, мен снимаше.

Адв. С.: Нямаме въпроси.

СВИДЕТЕЛЯТ Х. Г.ЕВ Б., РАЗПИТАН КАЗА: Прибирахме се от склада, като бяхме ходили за материали и се движихме по Стефан Караджа и на горната пешеходна пътека видяхме, че има пешеходци. Имаше две коли, които бяха спрели и ние спряхме. Ние бяхме в лявата лента, а другите коли в дясната. Изчакахме да преминат пешеходците. Буса е висок и видяхме, че хората преминаха и тръгнахме. Завихме по Баба Тонка и някой свиреше, сина ми видя, аз не видях. До трета поликлиника поицейският служител който беше свидетел ни сече пътя и спря пред нас, а ние щяхме да го ударим. Той излезе от колата започна да ръкомаха и да вика „вие какви сте“, само дето не ни напсува, каза на сина ми „дай документи“, като и дори беше със стара униформа. Не беше с полицейска кола и сина ми му каза да се легитимира. Той заяви, че е полицай и каза, че ще се обади на колегите. Аз не съм излизал, те се разправяха. След малко дойде и патрулната кола. Аз не можах да разбера какво е направил. Пешеходците преминаха и ние продължихме. Пешеходци имаше и от двете страни да пресичат и когато преминаха ние тръгнахме, а той трябваше да изчака още малко и сигурно затова се ядоса.

Адв. С.: Нямаме въпроси и няма да сочим други доказателства по делото. Не желаем да се разпитва другият свидетел.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ХОД на делото

ПО СЪЩЕСТВО

Адв. С.: Г-жо председател поддържам изцяло депозираната от нас жалба в която подробно и пространствено изразява действителна фактическа обстановка от инкриминираната дата. В днешното съдебно заседание от гласните доказателства на свидетеля Х. Б., очевидец на случилото се по безспорен начин се доказа, че при движението си Г. Б. е спазил разпоредбите визирани в ЗДвП, като е преустановил движението си преди пешеходната пътека, а именно това обстоятелство което жалбоподателя е реализирал се подкрепя и от гласните данни. Считам, че напълно несъстоятелно както по фактическа обстановка така и по генерални правомощия на служител е извършено неправомерно действие от И. М., тъй като същият неправомерно е извършил рискова маневра с която е създал предпоставка за ПТП и е възпрепятствал е движението на доверителя ми, твърдейки, че е извършил нарушение визирано в по-късно съставения АУАН и в последствие пренесен в НП. Видно от гласните данни на самия актосъставител П. П., който е не е очевидец същият в днешното съдебно заседание заяви, че този акт който той е съставил е бил за извършено нарушение преди обяд, макар и в самия акт да е отразено, че нарушението е извършено в 15,40 мин на 21.01.2025 г. Това свидетелства за факта, че самият актосъставител няма представа от реалната фактическа обстановка, а единствено се доверява на гласните данни на своя колега И. М., който в качеството си на служебно лице макар и да не е бил на работа и да извършва служебните си правоотношения е сезирал свои колеги за дадено действие на което само той е очевидец. От гласните данни на свидетеля Б. категорично се потвърди, че 3 автомобила управляван от неговия син е спрял на пешеходната пътека, преминали са пешеходци, както в посока пазара, както и в посока сградата на НОИ, обстоятелство свидетелстващо за това, че няма как товарният автомобил да премине през пешеходната пътека нарушавайки Закона без да настъпи вредоносно действие за някои от пресичащите. В този момент считам, че действията на полицейския служител М. са изцяло продиктувани от негово лично раздразнение и не са в обхвата на правомощията му като полицейски служител, а представляват един своеобразен акт на самоуправство, превишаване на служебните правомощия и дискредитиране на един гражданин. С оглед на изложеното и събраните гласни данни считам, че доверителят ми не извършил визираното нарушение с което считам, че съда следва да постанови акт с който да отмени атакуваното НП.

Жалбоподателя Б.: Свидетелят М. заяви в показанията си, че е действал, като възмутен гражданин. Как тогава ми иска документи за проверка, в качеството си на полицейски служител. Категорично съм спрял на пешеходната пътека и след като потеглих, той даде ляв мигач и още от бул. Стефан Караджа започна да ми свири и да свети с фаровете си. Аз тогава не разбрах, че става въпрос за мен и завих по Баба Тонка и той продължи да свири и да свети, изравни се с мен, сече ми пътя и спря пред мен. Аз в последния момент набих спирачка, защото не очаквах някой да ми сече пътя. Аз нямах къде да отида, тъй като от дясно винаги има спрени автомобили. Трябваше или да ударя някой от тези автомобили или неговия. Той не се обади на ОДЧ, а на дежурен патрул и когато първия патрул му каза, че не може да дойде се обади на втори. Като спря автомобила си пред мен запуши преминаването по улицата и каза на хората да изчакат да приключат с мен.

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието по делото се закри в 11,50 часа.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

Секретар: _______________________

4