Присъда № 202 от 07.07.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 202 от 07.07.2025 г. по НОХД № 1467 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХIIІ състав

Районна прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Г. К. В. за това, че през периода от 05.03.2023г. до 05.06.2024г. включително, в гр. Варна, след като е осъден с Решение № 214/31.01.2022 г., по гр. дело № 20213110116564/2021г. на Районен съд - гр. Варна, 25-ти състав, влязло в законна сила на 25.03.2022 г., да издържа свои низходящи - децата си Т. Г. В. ЕГН ********** и И. Г. В. ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител М.

Т. К., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - 12 /дванадесет/ месечни вноски, за всяко едно от децата общо в размер на 5 400 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същият се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение е обявил, че на основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Варна поддържа обвинението срещу В., като счита, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Намира, че са налице предпоставките за освобождаване на подс. В. от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и налагане на административно наказание.

Повереникът на частните обвинители Т. Г. В. и И. Г. В. - адв. К. Г., поддържа становището на прокуратурата относно доказаността на обвинението, като намира, че не са налице предпоставките на чл. 78а НК, доколкото щетите от престъплението не са възстановени предвид обстоятелството, че подсъдимият с направените в хода на наказателното производство плащания е заплатил текущите задължения за издръжка, а не тези, предмет на обвинението.

Родителят и законен представител на частните обвинители М. К. се присъединява към становището на повереника.

В хода на съдебните прения защитникът адв. А. А. моли за приложението на чл. 9, ал. 2 НК, а в условията на евентуалност за освобождаване на подс. В. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК.

В хода на съдебните прения подсъдимият заявява, че се грижи добре за децата си, а в последната си дума сочи, че е невинен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. К. В. е роден на **** г. в гр.Варна, с адрес гр.Варна, *****. Същият е българин, български гражданин, средно образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Г. К. В. и св. М. Т. К. имали връзка в периода от 2014 г. до 24.07.2021, като от връзката си двамата имали две деца И. Г. В., родена на **** и Т. Г. В., родена на ****.

През месец юли 2021 г. обвиняемият В. и свидетелката К. се разделили.

С Решение № 214/31.01.2022 г., по гр. дело № 20213110116564/2021 г. на Районен съд - гр. Варна, 25-ти състав, влязло в законна сила на 25.03.2022 г., подсъдимият Г. В. бил осъден да плаща месечна издръжка в полза на Т. Г. В.

ЕГН ********** в размер на 200.00 лева, платима до 5-то число на месеца.

Със същото решение Г. В. бил осъден да плаща месечна издръжка в полза на И. Г. В. ЕГН ********** в размер на 250.00 лева, платима до 5-то число на месеца. Плащанията по издръжката за двете деца следвало да бъдат получавани чрез тяхната майка и законен представител М. Т. К..

През 2022 г. в Районна прокуратура – Варна била образувана пр. пр. № 3262/2022 г., регистрирана на 15.03.2022 г., с жалбоподател св. М. К. относно неизплатена издръжка за периода от месец януари до месец март 2022 г.

Проверката приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.05.2022 г. на основание чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, като е била приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК.

От 05.03.2023 г. до 05.06.2024 г. обв. В. не бил платил месечните издръжки за двете си деца за месеците март 2023, април 2023, май 2023, юни 2023, ноември 2023, декември 2023, както и не платил месечните издръжки за двете си деца за целия период от месец януари 2024 до месец юни 2024 - общо дванадесет месечни вноски за всяко едно от децата. Общият размер на задълженията за издръжка за двете деца за периода на месец март 2023 до месец юни 2024 бил в размер на 5 400 лева.

В хода на наказателното производство направил плащания на няколко вноски в общ размер от 5400 лв., с които погасил сумите, посочени в обвинителния акт.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, както въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, така и от подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и съдържащи се в гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите И. Г. М. и М. Т. К.; писмени 2 доказателства

– Решение № 214/31.01.2022 г., по гр. дело №

20213110116564/2021 г. на Районен съд - гр. Варна, 25-ти състав, влязло в законна сила на 25.03.2022 г.; Решение № 546 от 04.03.2022 г., постановено по гр. Д. № 16564 по описа на Районен съд – Варна за 2021 г., 2 бр. съобщения, 2 бр. разписки, 7 броя преводни нареждания за заплатени суми с наредител Г. К.

В. и получател М. Т. К., с дати на изпълнение, както следва: 02.12.2024 г., 16.01.2025 г., 19.02.2025 г., 24.03.2025 г., 26.04.2025 г., 28.05.2025 г., 23.06.2025 г., 7 бр. касови бонове, 1 бр. квитанция, 2 бр. удостоверения за раждане, 8 бр. документи, удостоверяващи плащане на издръжка, справка за съдимост по отношение на подс. Г. К. В. и справка от РП – Варна от 03.07.2025 г., както и назначените и изготвени по делото съдебно-счетоводни експертизи.

Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като показанията им са последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни на други и на останалите доказателства по делото, допълващи се взаимно и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

В хода на досъдебното производство са представени две заключения на съдебно-счетоводни експертизи, които съдът намери за пълни, ясни и обосновани, като съдът основа изводите си на втората по ред експертиза, доколкото същата е по-актуална.

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанието на подсъдимия В. се подкрепя от гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

От правна страна:

При тези факти от правна страна съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият С.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна, след като е бил осъден с влязло в сила решение да издържа свои низходящи – дъщерите си Т. Г. В. и И. Г. В., чрез тяхната майка и законен представител М. Т. К., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - 12 /дванадесет/ месечни вноски, за всяко едно от децата общо в размер на 5 400 лева.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подс. В. е съзнавал, че е осъден с влязъл в сила 3 съдебен акт да плаща издръжка за децата си чрез тяхната майка М. Т. К., като въпреки това целенасочено не е изпълнявал задължението си.

По тези съображения съдът призна Г. К. В. за виновен по повдигнатото му обвинение.

По вида и размера на наказанията:

За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

Съдът взе предвид указанията дадени в Постановление № 7 от 04.11.1985 г., постановено по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС, съгласно които когато издръжка е изплатена и са възстановени имуществените вреди по смисъла на чл. 78а НК, и наред с това деецът веднъж е освобождаван от отговорност на основание чл. 183, ал. 3 НК (каквото освобождаване вече веднъж е прилагано по отношение на подс. В.), разпоредбата на чл. 78а НК може да бъде приложена. В настоящия случай по отношение на подс. В. е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК от Районна прокуратура – Варна и същият е изплатил задължението си за издръжка по настоящото обвинение.

Следователно подсъдимият В. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а именно – за извършеното от подсъдимия умишлено престъпление се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, а именно до една година или пробация, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, към момента на извършване на деянието спрямо него не е бил прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна санкция, както и причинените с деянието имуществени вреди са възстановени.

Съдът не приема за основателно възражението на повереника, че с плащанията на подс. В. са погасени настоящи задължения за издръжка, доколкото в основанието за плащане не е посочен месецът, за който е предназначена издръжката. Съгласно чл. 76 ЗЗД „Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно“. Следователно подс.

В. е заплатил най-старите задължения, а именно посочените в обвинителния акт месечни издръжки.

При индивидуализацията на наказанието съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.

За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото 4 съдебно минало на подсъдимия и полагането на грижи за децата му.

Предвид наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че на подс. В. следва да бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000,00 лв.

По разноските:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди Г. К. В. да заплати сумата от 928,67 лв. (деветстотин двадесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки) в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР - Варна, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 202 гр. Варна, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова и прокурора К. В. К. като разгледа докладваното от Милена Трифонова Наказателно дело от общ характер № 20253110201467 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Г. К. В., роден на 23.03.1990 г. в гр. Варна, българин, български гражданин, средно образование, неженен, работи, неосъждан, адрес гр. Варна, ж.к. „В. В.“, бл. *, вх. *, ет. * ап. *, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че през периода от 05.03.2023 г. до 05.06.2024 г. включително, в гр. Варна, след като е осъден с Решение № 214/31.01.2022 г. по гр. дело № 20213110116564/2021 г. на Районен съд гр. Варна, 25-ти състав, влязло в законна сила на 25.03.2022 г., да издържа свои низходящи децата си T. Г. В., ЕГН **********, и И. Г. В., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител М. Т. К., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - 12 (дванадесет) месечни вноски за всяко едно от децата, общо в размер на 5400 лева, поради което и на основание чл.78А, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършено престъпление по чл.183, ал. 1 от НК, като м у НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000 лв.