Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 3 от 19.01.2026, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Наказателно дело от общ характер 1186/2025
Вид
Присъда № 3
Подписан
19.01.2026
В сила
04.02.2026
Състав
МИНКА КИРЧЕВА

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда, рег. № 3 от 19.01.2026г. по н.о.х.д. № 1186/2025г. по описа на ДРС

Съдебното производство по н.о.х.д. № 1186/2025г. по описа на ДРС е образувано по внесен обвинителен акт от ДРП с повдигнато обвинение срещу * * за това, че през месец февруари 2025г. в гр. Добрич, в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - 13-годишната * от гр. Добрич, както следва: на неустановена дата през месец февруари 2025г. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на 13-годишната * - поставил пениса си в устата й, като * му направила фелацио, а също така поставил пениса си в ръката й, като * стимулирала пениса му с ръка и на друга неустановена дата през месец февруари 2025г. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на 13-годишната * - поставил пениса си в устата й, като * му направила фелацио, а също така поставил пениса си в ръката й, като * стимулирала пениса му с ръка - престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал.

1 от НК.

В хода на разпоредителното заседание подсъдимият и защитниците му отправиха искане съдебното производство да продължи по реда на глава 27 от НПК в точност чл. 371, т. 2 от НПК. На основание чл. 252, ал. 1 от НПК, след приключване на разпоредителното заседание бе постановено незабавно разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, в точност чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият заяви, че разбира в какво е обвинен, признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съдът след изслушване на самопризнанията на *, като констатира, че те се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че при постановяване на Присъдата ще ползва самопризнанията без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заяви, че разбира предявеното му обвинение, признава се за виновен и отказва да дава обяснения.

Представителят на Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като доказано по безспорен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства, като пледира с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК бъде редуцирано с 1/3 и наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за подходящ срок, както и за възлагане на сторените по делото разноски.

1

Защитниците на подсъдимия пледират на подсъдимия да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ за осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за срок от три години.

В хода на съдебните прения и на предоставената последна дума, подсъдимият изразява съжаление за стореното.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, установи за безспорно от фактическа страна следното:

Подсъдимият * * и малолетната св. *, родена на 18.08.2011г. се запознали в началото на месец февруари 2025г. по интернет, посредством социалната мрежа „Инстраграм“. Първоначално общували само в писмена форма чрез кореспонденция в социалната мрежа, а впоследствие си разменили и телефонните номера, като рядко комуникирали и по телефона. През месец февруари 2025г. двамата се видели в гр. Добрич общо четири пъти, като предварително имали уговорки да се срещнат. Във всеки един от случаите подсъдимият пътувал до гр. Добрич с личния си лек автомобил „*“ с per. № *.

Още на първата среща между тях св. * казала на подсъдимия, че е на 13 години.

Втората среща между подсъдимия и св. * се състояла на неустановена дата през месец февруари 2025г. Същият паркирал автомобила си в гр.

Добрич, ж.к. „Балик“, в близост до *, където св. * посещавала учебни занятия и в междучасието отишла към превозното средство, влязла вътре и седнала на предна дясна седалка. Подсъдимият привел автомобила в движение в посока * и паркирал в близост до посочения жилищен блок. Двамата седнали на задната седалка на превозното средство, започнали да се целуват, след което подсъдимият свалил малко панталоните си и поставил пениса си в устата на свидетелката, която му направила фелацио. След това поставил пениса си в ръката й и св. * стимулирала пениса му с ръка. Малко след това излязла от автомобила, тъй като трябвало да се връща на училище.

На следващия ден се провела третата среща между двамата, но същата била много кратка и при нея нямали физически контакт помежду си.

Четвъртата среща между * и * била няколко дни по- късно, отново на неустановена дата през месец февруари 2025г. Подсъдимият взел свидетелката от училище с лекия си автомобил. Двамата отново отишли в близост до намиращия се наблизо *. * паркирал до жилищната сграда, след което двамата отново седнали на задната седалка на превозното средство и започнали да се целуват. Подсъдимият свалил панталоните си и поставил пениса си в устата на *, която му направила фелацио. Тъй като заявила, че я боли устата, подсъдимият поискал да стимулира половия му орган с ръка. Поставил пениса си в ръката й, като св. * стимулирала пениса му с ръка, след което излязла от автомобила, тъй като трябвало да се върне в училище.

След тази среща, на неустановена дата в края на месец февруари 2025г., двамата прекъснали всякакъв контакт помежду си, след което не 2 комуникирали по никакъв начин.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, а именно:

Гласните доказателства, обективирани в протоколите за разпит на свидетели на * * и * *, извършеното от св. * разпознаване на подсъдимия, справки от мобилните оператори, заключението на КСППЕ и самопризнанията на подсъдимия.

Документите, съдържащи факти от значение за изясняване на обстоятелствата по делото: свидетелство за съдимост, справки за образувани досъдебни производства и съдържащи характеристични данни.

За да изгради вътрешното си убеждение въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът взе предвид следното:

Показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели са последователни, логични, достоверни и непротиворечиви, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване, поради което и съдът изцяло ги кредитира. Достоверността на същите се установява и от приобщеното към доказателствения материал писмено доказателствено средство, обективиращо резултатите от описаното в него процесуалноследствено действие разпознаване.

Съдът, предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК не проведе разпит на подсъдимия, като кредитира изцяло направеното самопризнание, тъй като в хода на наказателното производство не се събраха доказателства – преки или косвени, които да го опровергават.

Предвид гореизложеното съдът прие, че с действията си подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд.

* е годен субект на престъплението, тъй като е пълнолетно физическо лице, което е извършило деянията в състояние на вменяемост.

При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав намира, че подсъдимият * е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като през месец февруари 2025г. в гр. Добрич, в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - 13-годишната * от гр. Добрич, както следва: на неустановена дата през месец февруари 2025г. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на 13-годишната * - поставил пениса си в устата й, като * му направила фелацио, а също така поставил пениса си в ръката й, като * стимулирала 3 пениса му с ръка и на друга неустановена дата през месец февруари 2025г. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на 13-годишната * - поставил пениса си в устата й, като * му направила фелацио, а също така поставил пениса си в ръката й, като * стимулирала пениса му с ръка.

Времето и мястото на извършване на деянията, както и участието на подсъдимия в тях са категорично установени, посредством гласните доказателства, съдържащи се в показанията на пострадалата, дадени в хода на досъдебното производство.

От субективна страна:

Деянията, съставляващи в своята съвкупност престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК са извършени от * при форма на вината пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е длъжен да определи наказание на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложението на чл. 58а от НК.

Предвиденото наказание за извършеното от * престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК е от една до шест години. Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал.

1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, съдът определи наказание „ лишаване от свобода „ за срок от една година и шест месеца и намали така определеното наказание с една трета, като му наложи наказание „ лишаване от свобода „ за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от три години като прие, че в този размер е достатъчен, за да изиграе своята превъзпитателна роля по отношение на подсъдимия и да изпълни целите по чл. 36 от НК по отношение на останалите членове на обществото.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия * * да заплати сторените по делото разноски в размер на 693,93 евро или 1357.20лв. по сметка на ОДМВР гр. Добрич.

По горните съображения съдът постанови Присъдата си.

Председател:

/ М. Кирчева /

4