Решение № 14271 от 19.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14271 гр. ****, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20231110161325 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е във връзка с подадена искова молба от „***” **** срещу *** и * с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „*****” **** извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град *** при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувача не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да платят сумите за доставена топлинна енергия и извършена услуга „дялово разпределение” в процесния топлоснабден имот. С оглед изложеното, претендира съдът да осъди ответниците да му платят следните суми: 395,02 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането, 65,92 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г., както и суми за дялово разпределение:

30,22 лева – главница за периода м.09.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 6,83 лева – мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 18.10.2023 г., начислена върху претендираната главница за неплатена цена за услугата „дялово разпределение“.

От ответника Р. Ч. претендира ¾ от общия размер на дължимите суми, а от ответника *. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответника *** в указания законоустановен срок чл. 131 ГПК е подал писмен 1 отговор, в който заявява, че претендираните суми са платени изцяло. От ответника *** в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор. Не е депозирано становище и от *** Е** – **

На 19.04.2024 г. /л. 74/ е депозирана молба от ищеца, с която заявява, че претендираните по делото суми са погасени изцяло чрез плащане в хода на делото.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че по силата на облигационно отношение, възникнало с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ в топлоснабдения имот с абонатен № **** и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, е извършвана услугата „дялово разпределение“ от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер. В доказателствена тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга, както и релевираните с отговора правопогасяващи или правоизключващи възражения.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с определение № 18908/07.05.2024 г.

/л. 76 и сл./ съдът, с оглед заявените становища на страните, е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: процесният имот е топлоснабден през релевирания период и ответниците имат качеството „клиенти на топлинна енергия“ за него, като количеството и стойността на доставената до същия топлинна енергия са на посочената в исковата молба стойност; за процесните имот и период е извършвана услугата „дялово разпределение“, като цената за същата е в размера, посочен в исковата молба; ответниците са изпаднали в забава за плащане на претендираните главници, вследствие на което дължат законна лихва за забава в претендирания от ищеца размер за процесния период; всички претендирани с исковата молба суми са погасени чрез плащане в хода на делото – на 25.01.2024 г.

В обобщение, предвид изложеното, предпоставките за основателност на предявените срещу ответниците обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са доказани.

С депозирания писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от ответниците са представени доказателства за плащане на претендираните суми в хода на производството. По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В процесния случай от представените доказателства – фискален бон от 25.01.2024 г. /л.

68 от делото/, се установява, че след датата на депозиране на исковата молба и връчването й по реда на чл. 131 ГПК, претендираната сума е погасена изцяло чрез 2 плащане от ответниците. В обобщение, претендираните от ищеца вземания, предмет на делото, към датата на устните състезания са погасени чрез извършеното в хода на процеса плащане.

Предвид изложеното – пълно погасяване на претендираните суми в хода на делото, предявените срещу ответниците обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. От последния в проведеното по делото открито съдебно заседание на 12.07.2024 г. е заявено, че претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „***” ****, *, със седалище в град **** и адрес на управление: ***, срещу ***, ЕГН **********, с адрес: град ***., ЕГН ******, с адрес: град **** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да платят на ищеца следните суми: 395,02 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., доставена в топлоснабден имот с абонатен номер ****, находящ се на адрес: град ****, ж.к. „****, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.11.2023 г., до окончателното плащане на вземането, 65,92 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 30,22 лева – главница за периода м.09.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 6,83 лева – мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 18.10.2023 г., начислена върху претендираната главница за неплатена цена за услугата „дялово разпределение“, при следните квоти: за Р. Ч. - ¾ от общия размер вземанията, а от ответника *, поради погасяване на паричните задължения чрез плащането им в хода на делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ***, ЕГН **********, с адрес: град ***., ЕГН ******, с адрес: град **** да платят на „***” ****, *, със седалище в град **** и адрес на управление: ***, разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, при квоти: за Р. Ч. - ¾ от общия размер на сумата, а за ответника *.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „***“ ** като *** РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3