Решение № 239 от 27.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Благоевград, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231200500195 по описа за 2023 година взе предвид следното:

С. К. К., чрез адв. Н. Р., обжалва решение № 271 от 02.12.2022 г., постановено по гражданско дело № 32 от 2022 г. на РС ГД с което са отхвърлени претенциите й спрямо "П"Б" ЕООД. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, постановен при нарушение на съдопроизводствените правила, неправилна преценка на събраните доказателства и при несъобразяване със задължителната за съдилищата тълкувателна практика и практика по чл. 290 от ГПК на ВКС. В исковата молба била допусната техническа грешка, като била посочена грешна дата на сключване на договора за потребителски кредит. Районният съд не съобразил наличието на въпросната грешка и изрично приел за безспорно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 3039363571 от 18.12.2018 г., а пък после в решението си отхвърлил исковете само на основание разликата в датите, с което съществено нарушил процесуалните права на ищцата. Съгласно чл. 10 от ГПК, съдът осигурявал на страните възможност и им съдействал за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Принципът за установяване на истината, предвиден в посочената разпоредба, бил основно начало в гражданския процес и бил неразривно свързан с останалите принципи - диспозитивно начало, при което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от 1 страните /чл. 6, ал. 2/, служебно начало, при което съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна /чл. 7, ал. 1, изр. 2/, състезателно начало, свързано с необходимостта заинтересуваните страни да посочат фактите, на които основават исканията си, и да проведат доказване на тези факти /чл. 8/, и осигуряване на равенство на страните при упражняване на тези им процесуални права /чл. 9/.

Установяването на истината се постигало чрез преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, по вътрешно убеждение, изградено на приложимия закон, логическите и житейски правила. Проявление на посочените основни начала били задълженията на съда да съдейства на страните, на основание чл. 143 и 145 от ГПК, да изяснят твърденията си за релевантните за спора обстоятелства и да установи кои от тях са спорни и кои се признават. Районният съд приел, а и между страните не се спорело, че обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, са сключените между страните договор за потребителски кредит № 3039363571 и споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, общи условия, погасителен план и анекси № 1, 2 и 3 към договора за кредит. Първата инстанция посочила, че обстоятелството, което се признало от ответника, е именно сключеният договор за потребителски кредит № 3039363571 от 18.12.2018 г. Нямало никакво съмнение, че страните по делото признали и по никакъв начин не оспорили съществуващото между тях правоотношение, възникнало точно от договор за кредит № 3039363571. В този случай, когато съдът обявял на страните кои факти и обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, той ги освобождавал от задължението да сочат и представят доказателства и доказателствени средства, независимо от вида на доказване и доказателствената тежест за страната спрямо този факт. Обсегът на доказване в исковото производство по действащия ГПК не включвал всички, а само спорните релевантни факти. С отговора на исковата молба ответникът уточнил коректната дата на сключване на договора за потребителски кредит - 19.12.2018 г., и ищцата не оспорила този факт. Безспорно било обстоятелството, че между страните е налице договор за потребителски кредит № 3039363571. По делото не се спорело, че става въпрос за един и същ договор, предвид това, че той е индивидуализиран с всички негови белези - страни, предмет и съдържание. № на договора, посочен и от двете страни, бил един и същ. Единствено поради техническа грешка на ищцата била посочена друга дата. От анализа на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, можел да се направи еднозначен извод, че между двете страни съществува материално правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № 3039363571 от 19.12.2018 г., и именно на този договор и двете страни по делото се позовават в изложенията си в исковата молба и в отговора на исковата молба. Районният съд не се съобразил с императивните норми на ГПК и задължителната практика на ВКС. В пълно противоречие с данните по делото той приел в решението си, че не са представени доказателства от ищеца, с които да се установява, че между страните са 2 възникнали облигационни отношения на 18.12.2018 г. Недвусмислено станало ясно, че процесният договор за кредит е с № 3039363571 и същият поражда облигационно отношение между страните. Нито една от двете страни не оспорила този факт. В доклада по чл. 140 от ГПК съдът отделил като безспорно обстоятелството, че между страните има възникнало облигационно отношение, породено от процесния договор за кредит. Рамките на правния спор не били коя е датата на сключване на договора, а има ли сключен договор за потребителски кредит между страните и подлежащите на връщане суми по същия надвишават ли заложения в ЗПК ГПР. В мотивите си съдът не обсъдил нито едно от спорните по делото обстоятелства, а излизайки извън рамките на правния спор, неоснователно отхвърлил исковете.

В нарушение на съдопроизводствените правила, процесното решение било постановено преди спорът да е напълно изяснен от фактическа страна, поради което бил направен несъответстващ на фактите по делото извод за липса на идентичност между посочения в исковата молба договор за кредит № 3039363571 от 18.12.2018 г. и договора за потребителски кредит № 3039363571 от 19.12.2018 г., посочен в отговора на исковата молба. Моли се за отмяна на атакувания първоинстанционен съдебен акт и уважаване на предявените претенции.

Подаден е отговор от насрещната страна. В него се твърди, че решението е обосновано, правилно и законосъобразно. Изложените във въззивната жалба доводи и възражения били неоснователни и неправилни. Ищцата не посочила, че е допуснала техническа грешка в исковата молба при изписване на датата на сключване на договора. В първоинстанционното производство не били допуснати сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. Правилно била разпределена доказателствената тежест по делото. След като ищцата, въпреки предоставената й законова възможност, в хода на делото не доказала твърденията си, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, че между страните е сключен договор за кредит на 18.12.2018 г., правилно в мотивите на обжалвания акт първоинстанционният съд достигнал до извода, че ищцата не е доказала, че между нея и ответното дружество са възникнали облигационни отношения по силата на договор за кредит от 18.12.2018 г. Нямало съмнение, че по делото не били ангажирани доказателства в тази насока, въпреки изрично указаната доказателствена тежест, с оглед на което правилно и обосновано били отхвърлени изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани. Било безспорно, че датата на сключване на договора за кредит е съществен елемент от облигационното правоотношение между страните. Сочената от ищеца била 18.12.2018 г., а реалната дата на сключване на договора за кредит между страните била 19.12.2018 г. Несъмнено не можело да бъде прието, че е налице техническа грешка. Имало разлика между сочената от двете страни дата на сключване на договора за кредит. Ищцата не приложила към исковата молба копие от договора за кредит, от който считала, че произтичат претенциите й. Районният съд не допуснал съществени нарушения нито на 3 материалния закон, нито на съдопроизводствените правила. Решението било правилно, обосновано и законосъобразно. От представените и приобщени по делото писмени доказателства безспорно се установила валидността на договор за кредит № 3039363571. Доказало се, че при сключването на последния са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. В договора за кредит не се съдържали клаузи, които да противоречат на закона или на добрите нрави. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими.

Не се събираха доказателства пред въззивната инстанция.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

След като се запозна с доказателствения материал, събран от районния съд, Окръжен съд Благоевград констатира, че актът, който е предмет на въззивна проверка, се явява неправилен.

Няма спор, че страните са сключили само един договор за потребителски кредит.

Безспорен е и № на същия - 3039363571. Различие съществува само относно датата на сключване. Посочената в исковата молба такава - 18.12.2018 г., е взета от издаденото от ответника извлечение от сметка /стр. 3 от същото/. Очевидно се касае за техническа грешка, допусната в текста на споменатото извлечение и пренесена в съдържанието на исковата молба. Тя не следва да се вменява във вина на ищцата, доколкото се установи, че последната не е разполагала с екземпляр от договора. Копие на контракта е представено с отговора на исковата молба и е ясно, че на обсъждане, тълкуване и анализ в настоящия казус подлежи именно той. Изводът на районния съд, който е в обратната посока, не следва да бъде споделен.

Видно е от процесния договор за потребителски кредит, че ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1000 лева, за срок от 36 месеца, с размер на месечната вноска от 48,80 лв., при ГПР от 49,90, ГЛП от 41,17 и лихвен процент на ден от 0,11, с обща дължима сума по кредита от 1756,80 лв. Съгласно раздели V и VI от договора за кредит, същият е сключен при предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу заплащане на възнаграждение от 1267,20 лв. Размерът на вноската по пакета от допълнителни услуги е 35,20 лв., които са дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита, като общата дължима месечна вноска възлиза на 84 лева, а общата дължима сума по договора, заедно с допълнителните услуги, става 3024 лева.

От извлечението от сметка, съставено от ответното дружество, е видно, че към 31.03.2021 г., общата платена от ищцата сума по договора е 1803,40 лв.

4

От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните счетоводна експертиза се установява, че ГПР по договора, като се вземат предвид всички подлежащи на връщане суми, изчислен с формулата по Приложение № 1 към ЗПК, възлиза на 147,55.

По делото не е спорно, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.

1 от ДР на ЗЗП, според която потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуга, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая, с отпускането на кредит в полза на ищцата, като физическо лице, й е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. След като задълженията се основават на потребителски кредит, съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи. Така повелява императивната норма на чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК.

Спрямо процесния договор са приложими разпоредбите на ЗПК. Чл. 10 и 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.

22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до недействителност.