Решение № 269 от 30.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Бургас, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100500132 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба заявена чрез ЯНК. ИВ. КР. с ЕГН-********** и ИВ. Д. КР. с ЕГН-**********, заявена чрез процесуалният им представител по пълномощие и съдебен адресат адв.Таня Илиева от БАК с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ***, ет.1 против Решение № 261215/01.12.2021г. по гр.д.№ 100/2020г. по описа на РС-Бургас, постановено във втората фаза на делбата, в частта, с която Я.К. е осъдена да заплати на П.К. сумата от общо 5610,50лв., в това число 1550лв., представляващи остойностено в пари увеличение на наследството на осн.чл.12, ал.2 ЗН и сумата от 4060,50лв., представляващи припадащата и се с оглед правата й в съсобствеността чест от необходимите и полезни разноски, направени за запазването и поддръжката на недвижимия имот, предмет на делбеното производство, както и в частта, с която И.К. е осъден да заплати на П.К. сумата от 1550лв., представляващи остойностено в пари увеличение на наследството на осн.чл.12, ал.2 ЗН.

Решението се обжалва в посочените части като неправилно и необосновано.

Твърди се, че изводите на съдебния състав противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост, което от своя страна е довело до неправилност на крайните изводи и изложените мотиви. Навежда се, че тъй като заявената претенция по чл.12, ал.2 ЗН, вр.чл.346 ГПК е от сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството и който не е бил възнаграден по друг начин, може да поиска при делбата да се пресметне това увеличение в негова полза, съдът неправилно и в разрез със събраните доказателства по делото е приел, че сънаследникът П.К. не е бил възнаграден приживе от наследодателя. В тази връзка твърди, че от събраните гласни доказателства се установява, че П.К. е бил възнаграден приживе от наследодателя, като последния му е предоставил ползването на делбения имот и П.К. е реализирал ползи от 1 реалното ползване на имота. Цитира съдебна практика в подкрепа на твърденията си, че възнаграждението на такъв наследник може да бъде осъществено приживе от наследодателя чрез пари, в имот или чрез предоставяне ползването на делбения имот.

По тези съображения счита, че претенцията по чл.12, ал.2 ЗН е изцяло неоснователна и моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което последната да бъде изцяло отхвърлена.

В случай, че горните съображения не бъдат споделени от въззивната инстанция и бъде прието, че претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН е доказана по своето основание, се оспорва нейният размер. По-конкретно излага съображения, че същата би била основателна само до размера на увеличената стойност на наследственото имущество, определена по време към откриване на наследството, съобразно неговата стойност по време към извършване на делбата, като сочи сума в размер на 733,33лв., а не както е прието от съда-1550лв., като основава изчисленията си на заключението по СТЕ по делото при спазване на изложените по-горе съображения относно размера.

Намират се за неправилни изводите на съда, че допълващото застрояване, използвано за жилищни нужди, макар да не отговаря на изискванията за жилище, следва да бъде оценено като жилищна площ.

По отношение жалбата против решението, в частта, с която Я.К. е осъдена да заплати на П.К. сумата от 4060,50лв., представляващи направените полезни и необходими разноски за собствената й 1/2ид.ч. от делбения имот се заявява, че въззивницата не е посещавала имота от 2000г. до настоящия момент, поради което нито е знаела, нито е давала съгласие за извършвани в имота СМР. При това положение се счита, че отношенията между страните следва да се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Тъй като въззиваемия е действал и в свой интерес, се твърди, че съобразно чл.61, ал.2 ЗЗД въззивницата отговаря само до размера на обогатяването си и по-конкретно до размера на по-малката сума между припадащата се част от направените разноски и увеличената стойност на квотата й в имота. В тази връзка се твърди, че в обжалваното решение по никакъв начин не е извършено отграничение на установените извършени полезни и необходими разноски.

Счита, че разходите за изграждане на незаконно надстрояване и увеличаване обема на допълващото застрояване не са нито полезни, нито необходими разноски и не се дължат, поради което Я.К. е неправилно осъдена за заплати на П.К. сумата от 4060,50лв..

При тези съображения моли, обжалваното решение да бъде изцяло отменено и в тази част и постановено ново, с което претенцията за осъждане на Я.К. е осъдена да заплати на П.К. сумата от 4060,50лв., представляващи направените полезни и необходими разноски за собствената й 1/2ид.ч. от делбения имот да бъде отхвърлена.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не са сторени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В законния срок въззиваемия П.К., редовно уведомен чрез своя процесуален представител и съдебен адресат адв. Златина Билянова от АК-Бургас, е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че в хода на делото е категорично установено, че подобренията в делбения имот са извършени от въззиваемия с негови лични средства и той не е бил овъзмездяван по какъвто и да било начин за извършването им, включително с чрез ползване на имота. В подкрепа на твърдението си се позовава на събраните по делото гласни доказателства, включително и на сочените такива от насрещната страна, съгласно които имотите не са били годни за обитаване, рушали са се и това е наложило извършването на ремонтни дейности по сграда № 2 и частично по сграда № 1 за да бъдат приведени във вид годен за обитаване, но този ремонт е останал недовършен. По тази причина имотите не са били обитавани 2 от никой от съделителите. По тези съображения счита, че с обжалваното решение в тази му част правилно е прието, че претенцията на въззиваемия по чл.12, ал.2 ЗН е основателна. По-нататък счита и че правилно БРС е приел и кредитирал първото заключение на СТЕ, тъй като е установено, че се касае за жилищна площ и тя трябва да бъде остойностена именно като такава, а не като помощна или стопанска постройка, като съответно се споделят и направените изчисления за дължимите от въззивниците суми от по 1550лв.. Счита също така и че правилно съдът е изчислил дължимата от въззивницата Я.К. на П.К. сума за извършените от него подобрения в имота за нейната идеална част, която не е наследствена, като се позовава на приетото по делото заключение на СТЕ. В тази връзка се намира за невярно твърдението, че СМР са извършени от въззиваемия без знанието и съгласието на въззивницата, като посочва, че имотът е бил СИО с наследодателя Д. К. и е извършван с негово знание и съгласие, а въззивницата също е наблюдавала ремонтните дейности и не се е противопоставяла на тях. Допълва, че по време на извършване на СМР от въззиваемия, той не е бил собственик на имота, поради което не следва да се приема, че е действал в свой интерес.

Моли, решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части. Не сочи доказателства. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и е допустима.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.34 ЗС, вр.чл.12, ал.2 ЗН и по чл.61, ал.1 ЗЗД, като делбеното производство е във фазата по извършването.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С Решение № 1826/28.07.2020г. по гр.д. № 100/2020г. по описа на БРС, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между ЯНК. ИВ. КР. с ЕГН-**********, ИВ. Д. КР. с ЕГН-********** и П.Д. К. с ЕГН-********** на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор № *** по КККР на с.Брястовец, общ.Бургас на площ от 483кв.м., ведно с построените в него сгради: еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор № *** с площ от 51кв.м.; еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор № *** с площ от 35кв.м./за която е установено чрез СТЕ, че представлява пристройка към жилищната сграда/ и хангар/депо, гараж/ с идентификатор № *** с площ от 31кв.м. при квоти от 4/6ид.ч. за Я.К. и от по 1/6ид.ч. за И.К. и П.К..

С обжалваното тук Решение № 261215/01.12.2021г. по гр.д. № 100/2020г. по описа на БРС, съдът на осн.чл.349, ал.1, ГПК е поставил в дял на преживялата съпруга ЯНК. ИВ. КР. с ЕГН-********** допуснатите до делба поземлен имот и сгради, като е посочил, че тя ще придобие правото на собственост върху него при условие, че заплати за уравнение на дяловете на всеки от синовете си И.К. и П.К. сумата от по 6110лв., в 6месечен срок от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва от последната дата до окончателното плащане.

Отхвърлена е претенцията по чл.349, ал.2 от ГПК на П.К. досежно горния имот.

На осн.чл.61, ал.2 ЗЗД Я.К. и И.К. са осъдени да заплатят на П.К. сумите от по 278лв., представляващи припадащите им се по 1/3ид.ч. от разходите за погребението на общия наследодател Д. П. К..

Против решението в тези му части не е постъпила въззивна жалба, като същото е влязло в законна сила.

3

Решението по извършване на делбата се обжалва в уважителната част досежно претенциите по сметки, съгласно изложеното по-горе, като в отхвърлителната му част по претенциите по чл.346, ал.1 ГПК решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите на първоинстанционния съд в обжалваната им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

По изложените в жалбата възражения и в допълнение на изложените от първата инстанция мотиви следва да се посочи следното: Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗН всеки сънаследник, приел наследството, който приживе на наследодателя е спомогнал то да се увеличи може, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска при делбата да се пресметне това увеличение в негова полза. Увеличението може да е резултат на труд и средства, вложени от наследника в наследственото имущество и трябва да е изразено ясно в някаква форма – имот, постройка или насаждения и др. и да е налице към момента на откриване на наследството. Тези действия освен да са извършени приживе на наследодателя трябва да са и без правно основание.

Според ППВС № 7/73г. размерът на наследствения дял на сънаследника не може да бъде уголемен поради приноса му за увеличаване имуществото на наследодателя по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Сънаследникът получава за приноса си възнаграждение в имот или в пари - в случая искът е за пари.

Увеличението на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН може да бъде резултат от вложени от наследника в наследственото имущество труд и средства, като увеличението следва да има ясен израз под някаква форма - имот, постройки, насаждения и други. Релевантно за увеличение на наследството е не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено имуществото на наследодателя - вж. Решение № 12ЗЗ от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4939/2007 г., I г. о. на ВКС, ГК. На следващо място, изисква се увеличението на наследственото имущество да бъде налице към момента на откриване наследството - вж. Решение № 721 от 05.11.2009 г. по гр. д. № 1890/2008 г. Увеличението следва да се пресметне към момента на делбата - Определение № 327/26.10.2005г. по ч. гр. д. № 216/2005 г., ВКС, I г. о., Бюлетин, кн. 1/2005 г.