Определение № 626 от 20.06.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. Г., 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Г., СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Галина Косева

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254200500341 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК вр. чл.274 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от заявителя "АСВ" ЕАД-София, срещу Разпореждане от 05.04.2025 г., инкорпорирано в заповед за изпълнение № 254/05.04.2025 г., постановено по ч.гр. д. № 536/2025 г., по описа на Районен съд- Г., в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Й. П. Д. от с. С., общ.

Г., за сумите 81,32 лв. – договорна лихва и 160,77 лв. лева – законна лихва за забава..

Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл.413 ал.2 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отхвърли заявлението за процесните суми районният съд е изложил съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът, съгласно чл. 23 от ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по същият. Посочено е, че ГПР е много над максимално допустимия съгл. чл.19 ал. 4 от ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, като отразяването в договора на значително по- нисък размер на ГПР противоречи на изискването за добросъвестност и представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

Видно от приложеният към заявлението договор за потребителски кредит № 9193286 от 31.03.2023 г., същият е в размер на сумата 300 лева, на 11 месечни вноски, като размер на вноска /след първите четири по 10,00/48,76 лева, ГПР 47,89%, ГЛП 40,00 %, обща сума за плащане 381,32 лева. В погасителният план обаче е начислена и неустойка 234,68 лева, поради непредставяне на обезпечение, като вноската с неустойка е в размер на 56,00 лева, а общата крайна сума дължима сума по кредита става 616,00 лева.

Процесният договор за заем само формално отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Посочената в договора общо дължима сума не съответства на действителната такива- в нея не е включен разходът за 1 неустойка за непредоставено обезпечение, което води до извод за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР.

Неустойката е разход по смисъла на чл. 19 ал.1 ЗПК във вр. пар.1 т.1 ДР на ЗПК, пряко свързан с предоставения му по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл.19 ал.1 ЗПК и пар. 1 т.1 ДР на ЗПК . Налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР, чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена неустойката за непредоставено от потребителя обезпечение, с което е нарушена императивната норма на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 пар.1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за добросъвестност.

Следователно се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП.

Предвид констатираното нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Поради гореизложеното въззивният съд намира, че постановеното от заповедния съд разпореждане в обжалваната част, е правилно и следва да бъде потвърдено.

На основание гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 05.04.2025 г., постановено по ч.гр. д.

№ 536/2025г., по описа на Районен съд- Г., обективирано в заповед № 254/05.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, в обжалваната част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2