Решение № 234 от 09.02.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 234

Враца, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - V състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА административно дело № 20257080700500 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано по жалба на И. Ц. М. от [населено място], против отказ за достъп до информация, обективиран в Решение № 2109/15.10.2025 г. на секретаря на Община Враца, с което, без изричен диспозитив, по същество е отказано предоставяне достъп до информация по т. 2, т. 4, т. 6 и т. 8 от заявление с вх. № 9400-0-13073/23.09.2025 г.

Иска се отмяната му като незаконосъобразно, по изложени в тази насока подробни доводи. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Конецовска поддържа жалбата. Депозирани са писмени бележки.

Ответникът – Секретар на Община Враца, редовно призован, не се явява. Представлява се от юриск. Б. и юриск. З., които оспорват жалбата. Ангажирано е и писмено становище за неоснователност на жалбата. Правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Депозирана е писмена защита.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в дисциплинарната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Процесното решение е получено на 15.10.2025 г., от процесуалния представител на жалбоподателя, видно от разпечатка за сигурно електронно връчване - л. 54 от делото. Жалбата е подадена на 29.10.2025 г. и входирана на 30.10.2025 г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Със заявление вх. № 9400-0-13073/23.09.2025 г. (л. 19 и сл. от делото), И. Ц. М. е отправил искане до Общинската администрация за предоставяне на достъп до обществена информация – наличната в Община Враца документация относно: 1. Разрешение за строеж № 62/30.03.2011 г., презаверено на 25.01.2017 г. от Главен архитект на Община Враца; 2. Одобрените във връзка с РС архитектурен и технически проект; 3. Протокол № 2/12.07.2011 г. за определяне на строителна линия и ниво; 4. Протоколи от 15.08.2011 г.; 21.10.2011 г.; 25.11.2011 г. и 30.11.2011 г. с резултатите от проверките на контролираните нива – изкоп; цокъл; корниз и изискванията към строежите, съгласно чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ; 5. Договорите с експлоатационните дружества, за присъединяване на конкретния обект към мрежите на техническата инфраструктура; 6. Заявление с вх. № 0800-309/15.07.2022 г., придружено от окончателен доклад на дружеството упражняващо строителен надзор; 7. Удостоверение за въвеждане в уксплоатация на строеж № 39/18.07.2025 г. и 8. Технически паспорт № 50/18.07.2022 г.

Видно от Заповед № 1907/28.11.2023 г., Кмета на Община Враца е определил Секретаря на Община Враца да разглежда и да се произнася по постъпилите в Община Враца заявления по ЗДОИ.

Във връзка с ползването на платен годишен отпуск от определеното с цитираната заповед длъжностно лице, в периода от 13.10.2025 г. до 17.10.2025 г., последното е замествано от лицето В. П., съгласно Заповед № 2596/13.10.2025 г. – л. 38 и 39 от делото.

По повод подаденото заявление, с писмо рег. № 9400-0-13073(1)/01.10.2025 г. жалбоподателят е уведомен, че срокът за предоставяне на исканата информация се удължава на основание чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ с още 14 дни, тъй като е поискано писменото съгласие/несъгласие на трето лице.

От страна на трети лица – „Строй експерт 2009“ ЕООД [населено място]; „Архитектурно студио Маринови“ ЕООД и „Емми-консулт“ ООД са постъпили писма-отговори (л. 26 и следващите от делото), в които е изразено несъгласие за предоставяне на информацията.

Ответникът е постановил Решение 2109/15.10.2025 г., с което е предоставил частичен достъп до исканата обществена информация – копия от документите по т. 1, т. 3 и т. 7 от заявление с вх. № 9400-0-13073/23.09.2025 г.; постановил е достъпът до информацията по т. 1 от решението да бъде предоставен безплатно, чрез изпращане на копия от документите по електронен път на посочената от заявителя ел. поща.

Така цитираният диспозитив на решението е позитивен за жалбоподателя, същият не е обжалван и е влязъл в законна сила.

По отношение на информацията, формулирана в т. 5 от заявлението, в мотивите си решаващият орган е посочил, че към момента на постановяване на решението, Община Враца не е сключила договори за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, тъй като обектът не функционира.

Макар и да не се е произнесъл с изричен диспозитив, Органът, с оспореното решение по същество е отказал предоставяне достъп до информация по т. 2, т. 4, т. 6 и т. 8 от заявление с вх. № 9400-0-13073/23.09.2025 г., като лаконично е приел в мотивите на акта, че поисканата информация се отнася до трети лица, които са изразили изрично писмено несъгласие за предоставянето й.

Административният орган е изложил мотиви, че в случая не е налице и надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, а именно чрез исканата информация не се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, нито се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3или чл. 3а от ЗДОИ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспореното в настоящото производство решение е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване. Жалбата срещу него е подадена от активно легитимирано лице – подател на заявление за достъп до обществена информация. За жалбоподателят е налице и правен интерес от оспорване на акта, тъй като той засяга неблагоприятно правната му сфера.

В конкретния казус, съдът намира, че са спазени изискванията за форма – обжалваният акт е издаден в изискуемата писмена форма, посочени са фактически и правни основания за издаването му. Решението е издадено от компетентен орган, във връзка с делегираните права от кмета на общината, а и страните по делото не спорят, че ответникът има качеството на задължен по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ правен субект.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ регламентира, че всеки гражданин има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Легалното определение, дадено в чл. 11 от ЗДОИ, дефинира, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Несъмнено, търсената информация представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и е свързана с обществения живот в Република България. Според трайната съдебна практика понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната. Основна характеристика на обществената информацията е възможността чрез нея да може да бъде създадено собствено мнение /от лицата, които искат предоставяне на тази информация/ относно дейността на задължените субекти. Последните са лицата, които са задължени да осигурят достъпа до обществена информация, а информацията, чието предоставяне се иска, следва да е свързана с дейността именно на задължените лица.

Правопораждащ факт за задължителното произнасяне по реда на чл. 28 от ЗДОИ е характерът на исканата информация. Ако исканата от заявителя информация е обществена по своя характер, органът е длъжен да се произнесе по направеното искане, като предостави или откаже предоставянето на исканата информация с оглед на ограниченията по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. Ако исканата информация не е обществена по своя характер, за сезирания орган няма да е налице задължение за произнасяне, тъй като компетентността му не би имала обект, по отношение на който да бъде упражнена.

В случая се констатира безпротиворечиво, че исканата информация попада в обхвата на чл. 2, чл. 9 - чл. 11 от ЗДОИ.

Предмет на заявление вх. № 9400-0-13073/23.09.2025 г. е предоставяне на информация и копия на документи относно административния статут на конкретен поземлен имот (ПИ) и конкретен обект – „Общински изолатор за бездомни животни“, находящ се в [населено място], местност „Джуджански поток“. Тази информация касае дейността на община Враца във връзка с одобрен подробен устройствен план, издадени инвестиционен проект и разрешение за строеж. Тя е обществена информация със служебен характер, която се събира, създава и съхранява по повод дейността на задължения субект.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, освен ако не попада в изключенията по чл. 13, ал. 2 и не е налице обстоятелството по ал. 4 от същата разпоредба на ЗДОИ. Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/; или когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес /чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ/.

В конкретния случай по отношение на заявление вх. № 9400-0-13073/23.09.2025 г. надделяващият обществен интерес се презюмира, тъй като предметът на информацията е свързан със законното осъществяване на дейността на общинската администрация по осъществяване на правомощията й по реда на ЗУТ и касае изграждането на общински обект - „Общински изолатор за бездомни животни“. Предоставянето на тази информация винаги допринася за повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на общината пред обществото. Поради това същата, поради надделяващ обществен интерес, подлежи на предоставяне.

Освен това органът се е позовал бланкетно, че поисканата информация се отнася до трети лица, които са изразили изрично писмено несъгласие за предоставянето й, без изобщо да е извършил преценка и изложил мотиви налице ли е засягане интересите на третите лица. Това е довело и до постановяване фактически на отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по отношение на исканата информация по т. 2, т. 4, т. 6 и т. 8 от заявление с вх. № 9400-0-13073/23.09.2025 г.

За постановения отказ дори не е посочено правно основание, което само по себе си е достатъчно основание в тази си част решението да бъде отменено на основание чл. 146, т. 3 от АПК поради липса на мотиви.

Във връзка с горното, следва да се посочи, че в нито една от редакциите на разпоредбата на чл. 31 от ЗДОИ до действащата към момента на издаване на оспореното решение (която е и настоящата такава), не се предвижда непредоставяне на поисканата информация, когато същата се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. Напротив, задължение на органа е да спази точно условията, при които третото лице е дало съгласие за предоставяне на отнасящата се до него информация, а когато е налице изрично несъгласие – да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. В тази връзка от страна на ответника въобще не е обосновано по какъв начин исканата информация засяга интересите на третите лица, поради което изначално да е необходимо съгласието им. Само и единствено от факта, че трето лице е страна по сключен с общината договор не следва непременно извод, че са засегнати интересите му.