Решение № 16876 от 16.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16876 гр. София, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110130252 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от К. П. Ц, ЕГН **********, с адрес: гр. С и съдебен адрес - С против „У” АД /универсален правоприемник на „........“ АД/, ЕИК ....., адрес: гр. С, представлявано от ..........

Ищецът твърди, че на 13.11.2006 г. между ищцата и „........“ АД, чийто правоприемник е „У” АД е бил сключен договор за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г. към който не били подписвани анекси, както и нямало подписан погасителен план. Уговорено било кредитът да се предостави в швейцарски франкове, като с него бил закупен недвижим имот, а кредитът се погасявал също във франкове. Твърди, че с решение № 77712/28.04.2020 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 25154/2019 г. е била прогласена за нищожна като противоречаща на закона - чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и по иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, клаузата на чл. 10, ал. 9 от Договор за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г. Сочи, че Решението на СРС е било потвърдено с решение от 14.10.2021 г. по в.гр.дело № 6708/20 г., СГС, II-ри Д, въззивен състав.

Твърди, че платеното на основание нищожни клаузи е било платено без основание и за следващия период от 09.05.2019 г. до 06.05.2022 г. и курсовата разлика между предварително договорените анюитетни вноски и заплатените 37 бр. завишени такива възлизат общо в размер на 12339,00 лв. Сочи, че е отправила покана за доброволно уреждане на отношения на 30.05.2022 г., но отговор липсвал.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „У” АД /универсален правоприемник на „........“ АД/, ЕИК ....., адрес: гр. С, представлявано от .........

1 да заплати на К. П. Ц, ЕГН **********, с адрес: гр. С и съдебен адрес - С като възстанови надвзетите суми за периода от 09.05.2019 г. до 7.06.2022 г. в размер на 4 000 лв., представляващи курсовата разлика за швейцарски франк спрямо лева въз основа на обявената за нищожна клауза на чл. 10, ал. 9 от договора за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 7.6.2022 година до окончателно плащане, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между ищцата К. П. Ц и ответника, като правоприемник на "........" АД, съществува облигационна връзка по силата на сочения от нея договор за ипотечен кредит. На 13.11.2006 г. между "........" АД и ищцата е бил сключен Договор за ипотечен кредит №58 (договора за кредит), в изпълнение на който банката е предоставила на ищцата кредит в размер на 80 000 CHF с краен срок за погасяването му 05.11.2031 г. Не се оспорва и факта, че между страните по процесния кредит е постановено влязло в сила съдебно решение, а именно Решение № 77712/28.04.2020 г. по гр.д. № 25154/2019 г., по описа на СРС, 120-ти с-в, потвърдено с Решение от 14.10.2021 г. по гр.д. № 6708/2020 г. по описа на СГС, с което е призната за нищожна клаузата на чл. 10, ал. 9 от договора за кредит. По силата на цитираното съдебно решение на ищцата били възстановени присъдените с него надвнесени суми по кредита за периода от 08.05.2014 г. до 08.05.2019 г.

Оспорва твърденията, че ищцата не била подписвала погасителен план към договора за кредит, както и че не бил сключван анекс към договора. Сочи, че погасителният план бил обективиран в самия договор за кредит. Сочи, че страните се уговорили, че погасяването му следва да се извършва с равни месечни погасителни вноски - 300 на брой, дължими на 5 - то число на месеца, като за първите 12 месеца от действието на договора за кредит вноските са в размер от 375 CHF, останалите 287 вноски - в размер на 522 CFH и една последна изравнителна вноска, дължима на датата на крайния падеж. Твърди, че на 28.10.2016 г. между банката и К. Ц е бил подписан анекс № 1 към договора за кредит.

Ответникът твърди, че за сочения в исковата молба процесен период от 09.05.2019 г. до 07.06.2022 г. не дължи на ищцата възстановяване на надплатени суми нито на посоченото основание, нито в претендирания размер, тъй като всички платени в повече суми поради превалутиране на националната валута в швейцарски франка при погасяване на дължимите вноски за процесния период са били възстановени на К. Ц на 24.10.2022 г. Не оспорва, че на 30.05.2022 г. е получил покана от К. П. Ц, с която е отправила искане към банката за възстановяване на сума в размер от 12 339,95 лв. за периода от 09.05.2019 г. до 31.05.2022 г.

Твърди, че след проверка на всички дължими вноски, всички извършени погашения по кредита за този период и след преизчисление при прилагане на валутен курс на лева за швейцарския франк - 1,22753, така както е било прието в Решение № 77712/28.04.2022 г. на СРС, ответникът установил, че в действителност са налице платени в повече суми поради превалутирането. За това, че е била извършена сочената проверка ищцата е била уведомена с писмо от дата 30.06.2022 г. с изх.рег. № 0813-16-002037, получено лично от нея на 11.07.2022 г. Твърди, че общата стойност на надплатеното е било в размер от 993,26 лв., 2 поради което и тази сума следвало да се върне на К. П. Ц, а не сума в размер от 12 339,95 лв., съгласно твърденията й в поканата. Твърди, че на 24.10.2022 г. по посочената в поканата сметка, открита в П......, с платежно нареждане с реф. № 601MSCC222970001 е възстановил на К. П. Ц за периода от 09.05.2019 г. до 31.05.2022 г. сума в размер от 993,26 лв., като платена в повече поради превалутиране на националната валута в швейцарски франкове по актуалния към датата на погашението курс, за което ищцата е била уведомена с писмо с изх.peг. № 0813-16-003336/24.10.2022 г., което тя е получила лично на 03.11.2022 г. Твърди, че всички останали плащания по кредита за процесния период са били извършвани от обслужващата кредита сметка на К. П. Ц с IBAN BG.........., която сметка е в швейцарски франкове, поради което и не се е налагало и не е извършвано превалутиране при тяхното осъществяване. По тази причина не било налице и надплащане за тези вноски през процесния период. Ето защо счита иска за неоснователен и молим да за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, както и са допуснати и приети заключенията по допуснатата основна и допълнителни седъбно - счетоводни експертизи, въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически констатации:

Между страните не се спори, че на 13.11.2006 г. между "........" АД и ищцата е бил сключен Договор за ипотечен кредит № 58 - процесният договор.

Не се спори, че с решение № 77712/28.04.2020 г. на Софийски районен съд, 120-ти с-в, постановено по гр.дело № 25154/19 г. е била прогласена за нищожна като противоречаща на закона - чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и по иск с правно основание чл.

26, ал.1 от ЗЗД, клаузата на чл. 10, ал. 9 от Договор за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г.

Доказва се и не се спори между страните, че на 30.05.2022 г. ответникът е получил изпратена от ищцата покана с искане към банката за възстановяване на сума в размер от 12 339,95 лв. за периода от 09.05.2019 г. до 31.05.2022 г., начислена по обявената за нищожна клауза.

Установява се, че с писмо от 24.10.2022 година ответникът е уведомил ищцата, че след проверка на всички дължими вноски, всички извършени погашения по кредита за този период и след преизчисление при прилагане на валутен курс на лева за швейцарския франк 1,22753, така както е било прието в Решение № 77712/28.04.2022 г. на СРС, ответникът е приел, че в действителност са налице платени в повече суми поради превалутирането - така видно от писмо от дата 30.06.2022 г. с изх.рег. № 0813-16-002037 - лист 83 от делото, което се установява, че е получено от ищцата на 11.07.2022 г. - обратна разписка лист 84 от делото.

Спори се между страните относно размера на надплатеното, като ищцата твърди, че за процесния период това е сума в размер на претендираната от 4000,00 лева, а ответникът твърди, че общата стойност на надплатеното е било в размер от 993,26 лв.

Доказва се, че на 24.10.2022 г. по посочената от ищцата банкова сметка, открита в П......, с платежно нареждане с реф. № 601MSCC222970001 е постъпила от ответника за 3 периода от 09.05.2019 г. до 31.05.2022 г. сума в размер от 993,26 лв., като платена в повече поради превалутиране на националната валута в швейцарски франкове по актуалния към датата на погашението курс, за което ищцата е била уведомена с писмо с изх.peг. № 0813-16003336/24.10.2022 г., което тя е получила лично на 03.11.2022 г.

От заключенията по съдебно - счетоводните експертизи и анализа на писмените доказателства се установява, че усвояването на процесния кредит по сключения между "Е" Б АД и К. П. Ц - договор за банков кредит в размер на 80 000 (осемдесет хиляди франка и 0 сантима) се е извършвало по кредитна сметка с номер 312776413 с титуляр К. Ц.

Доказва се, че по данни на статистиката на БНБ за 21.11.2006 г. валутният курс на лева за швейцарския франк е бил - 1,22753 лв.

Установява се от фактическа страна, че в процесния период - 9.5.2019 година до 7.6.2022 година са извършвани плащания както в лева, така и в швейцарски франкове, които са реализирани като плащане на каса с цел захранване на кредитната сметка, от която е било извършвано погасяване на месечните дължими анюитетни вноски по договора за кредит.

Вещото лице е категорично и съдът приема този извод за правилен, че в периода претендиран от ищцата, на 09.05.2019 г. не е имало погасителна вноска. Доказва се, че е имало погасителна вноска на 02.05.2019 г. - извън процесния период и следващата погасителна вноска е на 04.06.2019 г., в претендирания период.

Съдът приема за доказано, че ищцата е извършила плащания по договора за кредит в общ размер на 20 821,81 CHF, които при превалутиране, изчислено по курса на БНБ (за съответния ден) е с левова равностойност в размер на 37 971,37 лева.

От платената в периода сума, се доказва, че на каса са внесени 17 160,00 във CHF, изчислено по курс на БНБ с левова равностойност от 35 434,69 лв.

Съдът приема за доказано, че част от плащания, извършени от ищцата на каса в банката са платени във валутата на кредита - швейцарски франкове, а друга част е направена като плащане в лева. Съдът приема за доказано, че на каса са внесени 3697,00 лв., които са превалутирани от банката по курс на банката, а не по курса на БНБ с равностойност от 2018,48 CHF. При превалутиране по курса на БНБ тази стойност дава разлика от 993,27 лева., които ищцата е платила повече, отколкото ако при плащането извършено в лева от нейна страна - левовата сума е превалутирана по курса на БНБ, посочен в Решение № 77712/28.04.2022 г. на Софийски районен съд, като ищцата би платила именно 993,27 лева по-малко, ако банката ответник закупи от нея франковете по курс на лева за швейцарския франк от 1,22753.

Съдът приема за вярно заключението на вещото лице и въз основа на него приема за доказано, че за процесния период от 09.05.2019 г. до 07.06.2022 г. има внесени на каса за периода 4.6.2019 до 6.6.2022 по кредита и са погасени 20 821,81 швейцарски франкове, което в левове е 37 971,37 лв. по курса на "У "АД, а същата сума по курса на БНБ е с левова равностойност 25 559,40 лева, при което се получава разлика от различното прилагане на валутните курсове в размер на 12 411,97 лева. Тази разлика от фактическа страна показва и 4 мотивира съда да направи извода, че ако платените франкове на каса в банката - ответник са конвертирани в левове и изплатени на ищцата на каса в банката по нейния курс, а не по курса на БНБ, приет в съдебното решение - Решение № 77712/28.04.2022 г. на Софийски районен съд, ищцата би получила с 12411,97 лева повече, отколкото, ако банката ответник закупи от нея франковете по курс на лева за швейцарския франк от 1,22753.