Решение № 2337 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2337 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20261100500730 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 18064 от 08.10.2025 г., гр.д. № 69394/2024 г., СРС, 56 с-в се ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД да заплати на „Минолби“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 4,16 лева – платена без основание сума по фактура № 442066891 за периода от 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., като ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД да плати на „Минолби“ ЕООД на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева разноски.

С влязло в сила като необжалвано, постановено по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК решение № 22815 от 12.12.2025 г. по същото дело се ДОПЪЛВА Решение № 18064 от 08.10.2025 г., гр.д. № 69394/2024 г. на Софийски районен съд, 56 състав, като се ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД да заплати на „Минолби“ ЕООД законната лихва, начислена върху сумата от 4,16 лева, с ДДС – платена без основание сума по фактура № 442066891 за периода от 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., считано от 21.11.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

1

Срещу първоначалното решение № 18064 от 08.10.2025 г. постъпва въззивна жалба от ответника по иска „А1 България“ ЕАД. Счита, че при извършено плащане на фактурната стойност от трето лице, в полза на ищеца не възниква право да иска връщането й като неоснователно платена. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

Въззиваемият – ищецът „Минолби“ ЕООД оспорва жалбата. Възразява, че плащането на сумата по фактурата е безспорно обстоятелство. С издаване на кредитното известие, ответникът по иска признава извършеното в повече фактуриране и съответно плащане. Без значение е доколко платец е ищеца или трето лице, действащо от негово име.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По силата на договор № 503554975, ведно с Приложение № 1 от 03.01.2021 г. за активиране на мобилна услуга номер **** и номер ****, ответникът по иска „А1 България“ ЕАД поема задължение да предоставя на ищеца „Минолби“ ЕООД електронносъобщителни мобилни услуги телефонни, телевизия и интернет за посочените телефонни номера.

Ответникът издава фактура № ********** от 04.01.2022 г, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2022 г. относно използвани мобилни услуги от абоната за общо 128,83 лв., без ДДС или 154,60 лв., с включен ДДС. Според издадената от оператора обобщена информация към фактурата, начислени са такси по тарифен план за 50,47 лв. и 68,82 лв., от които са приспаднати 3,06 лв., а също и съобщения за 9,54 лв., или общо дължими са 128,83 лв. без ДДС.

Според Приложение А към фактурата, през процесния период за номер **** са начислени 27,83 лв., от които след приспадане на 1,64 лв., остават дължими 26,19 лв., без ДДС. За номер **** са начислени 11,49 лв., от които след приспадане на 0,61 лв., остават дължими 10,88 лв., без ДДС.

2

С писмо изх. № 9990/30.05.2022 г. на старши специалист от отдел „Корпоративна сигурност“ при оператора, се изпращат на СДВР приложени справка за издадените кредитни и дебитни известия, копие от фактури и копие от сключения между страните договор.

Видно от кредитно известие № 065646044 от 25.01.2023 г., за процесната фактура № ********** от 04.01.2022 г., извършено е приспадане /сторниране/ за 22,49 лв., без ДДС или 26,99 лв., с ДДС.

Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.

Въззивният съд намира, че след като сторнирането винаги следва да е съпроводено с кредитно известие, в случая чрез издаване на обсъденото кредитното известие, операторът извънсъдебно признава полученото плащане на 4,16, с ДДС за извършено в повече, респ. че фактурата удостоверява погрешна данъчна основа за цената на предоставените услуги, в резултат на което платеното се прихваща от фактурната стойност.

Безспорно е и видно от представените платежни документи на ищеца за последващи периоди, намиращи се в негово държане и с характер на разписки по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, установена е практика между страните, плащането на дължимите такси към оператора принципно да се удостоверява с касов бон, предоставян на платеца, без да се вписва неговото име и качество. В отговора на исковата молба и във въззивната жалба, ответникът не оспорва изцяло полученото плащане по процесната фактура и отделно с кредитното известие сторнира платената част от 4,16 лв., с ДДС, като недължимо платена по фактурата. Същевременно не провежда успешно доказване плащането да е извършено от трето лице. Въззивният съд като цени по реда на чл. 175, ал. 1 ГПК признанието на ответника за правнорелевантния факт на плащане, във връзка с останалите обсъдени писмени доказателства и установени обстоятелства, формира извод, че именно ищеца заплаща стойността на фактурата.

Не са представени доказателства за възстановяване на надплатеното. С оглед неоснователно настъпилото разместване на материални блага, с което се накърнява имуществената сфера на ищеца, основателен е искът по чл. 55, ал.

3

1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платената сума от 4,16 лв., с ДДС при начална липса на правно основание.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият пред настоящата инстанция установява разноски от 100 лв. или 51,13 евро – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се подлежат на репариране. Неоснователно е възражението за тяхната прекомерност. Въпреки ниската фактическа и правна сложност на спора, при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК възнаграждението не следва да се намалява, като уговорено под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., МРАВ от 400 лв. /204,51 евро.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 18064 от 08.10.2025 г., гр.д. № 69394/2024 г., СРС, 56 с-в.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, със седалище: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на „Минолби“ ЕООД, със седалище: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 22, вх. 2, ап. 8 сумата 51,13 евро – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4