Решение № 632 от 31.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14344/2024
- Вид
- Решение № 632
- Подписан
- 31.01.2025
- В сила
- 31.01.2025
- Състав
- Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Диана Василева
Цитирани разпоредби
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- § 11 · Закон за електронните съобщения
- чл.13 ал.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.2 ал.1,2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.2 ал.1,2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.3 ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.92 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 632 гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Ваня Н. Иванова
Диана В. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100514344 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14344/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ МВР ЕИК 129010157 гр.София срещу решение №20119708 от 02.04.2024 г по гр.дело №36955/2019 г на СРС, 73 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД да бъде осъдено „Фууд Диливъри Експрес“ ЕООД ЕИК 115755582 гр.София да му заплати сумата от 3950 лева неустойка по чл.24 от рамков договор от 13.10.2016 г между страните за неизпълнение на задължение за представяне на оферта по покана за доставка на стоки от 05.10.2017 г по позиция №8 „Доставка на колбаси – малотрайни , трайни , деликатесни и други готови продукти“ , ведно със законната лихва от 27.06.2019 г до заплащане на сумата , както и въззивникът е осъден да заплати на „Фууд Диливъри Експрес“ ЕООД ЕИК 115755582 гр.София сумата от 800 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като поканата до ответника е изпратена по ел.поща , на уговорен между страните ел.адрес . Ответникът не е осигурил възможност да бъде уведомен по факс и самият ответник е искал да бъде уведомяван по ел.поща , което се установява от показанията на св.Т. и св.К. . Според разпечатка на ел.съобщение поканата е постъпила в ел.система на ответника и потвърждаване не е необходимо . Поканата е била изпратена от и до упълномощено лице , но до 16.10.2017 г не е постъпила оферта , поради което се дължи процесната неустойка .
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Според чл.16 ал.1 от рамковото споразумение всички уведомления между страните са валидни само ако са извършени в писмен вид – по факс или с препоръчано писмо с обратна разписка .
Според чл.16 ал.2 от рамковото споразумение кореспонденцията трябва да се извършва само от и до определените лица за контакти .В случая безспорно няма изпращане по факс или с препоръчано писмо с обратна разписка , а се твърди изпращане по ел.поща. Няма данни имейлът да е достигнал до ответника , а и уведомление по имейл противоречи на рамковото споразумение . Без значение е и телефонен разговор между лица , които не са били такива за контакти по споразумението .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.04.2024 г и е обжалвано в срок на 25.04.20204г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като в случая такива пороци не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че ищецът не е доказал да е връчил на ответника покана за представяне на оферта по уговорения в чл.16 ал.1 от рамковото споразумение начин – по факс или с препоръчано писмо с обратна разписка . Действително комуникацията и по друг начин – по телефона и ел.поща – не е забранена , но не е обвързваща и няма за последица заплащане на процесната неустойка .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и мотиви по доводите във въззивната жалба .
Както правилно е посочил първоинстанционния съд , въззивникът е следвало да спази уговорения начин за връчване на покани за представяне на оферта по чл.16 ал.1 от рамковото споразумение - по факс или с препоръчано писмо с обратна разписка . Доколкото става въпрос за договор за обществена поръчка самият ищец-възложител е предвидил тези формални изисквания , като целта очевидно е било по-висока сигурност на комуникацията.
По делото не е доказана по безспорен начин невъзможност са отправяне на покана до ответника по факс , а и да е имало трудности в тази насока , ищецът е могъл да отправи поканата с писмо с обратна разписка , което не е сторено , вероятно поради взето такова решение от служителите му , за бързина и тяхно удобство .
Действително , не би представлявало съществено нарушение на договора ако поканата до ответника се отправи по ел.поща , а последният получи тази покана и изготви и изпрати 2 съответната оферта . Съгласно § 11 от ДР ЗЕС, "електронна поща" е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на получателя. Електронната поща, когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл.3 ал.1 ЗЕДЕП. Според практиката на ВКС - решение №70 от 19.02.2014 г по гр.д. № 868/2012 г, ГК , ІV ГО на ВКС , определение №169 от 06.04.2017 г по ч.т.д.№672/2017 г, ТК, І ТО на ВКС електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1,2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК).
В случая обаче няма данни ответникът действително да е получил съответната покана по имейл , като в отговора на исковата молба същият изрично е оспорил този факт . Не следва да се кредитират поради заинтересованост показанията на св.М. Т. , че същата е изпратила въпросния имейл на визираната от ищеца дата , а и свидетелят не установява , че имейлът е бил действително получен от упълномощен представител на ответника . Св.К. твърди обратното - че подобен имейл не е бил получен .
Ищецът не е поискал допускане на съдебно-техническа експертиза , която да установи по безспорен начин дали въпросният имейл е получен от ответника , съответно от кой негов служител или законен представител е получен , имало ли е потвърждаване на получаването и пр. Липсват предпоставките на чл.24 от рамков договор от 13.10.2016 г – след като ищецът не е доказал , че е отправил покана до ответника , за последния не е възникнало задължение да представи оферта , съответно не дължи и визираната неустойка , че не е представил тази оферта .
Като е отхвърлил иска СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски в резмер на 600 лева адвокатско възнаграждение .
С оглед материалния интерес под 20 000 лева по търговско дело и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №20119708 от 02.04.2024 г по гр.дело №36955/2019 г на СРС, 73 състав .
ОСЪЖДА Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ МВР ЕИК 129010157 гр.София да заплати на „Фууд Диливъри Експрес“ ЕООД ЕИК 115755582 гр.София сумата от 600 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4