Решение № 683 от 18.07.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…………….2019г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: С. КИРЯКОВА

Т. КРЪСТЕВ при участието на секретаря Албена

Янакиева, като разгледа докладваното от съдията в.т.д.№616/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, чрез адв.Т.С. от ВАК срещу решение №402/04.02.2019г., постановено по ГД №12218/2018г. на 49 състав на ВРС, с което ответното дружество, сега въззивник, е осъдено да заплати на С.С.Х., ЕГН **********,***, сумата от 5 889,28 лева /пет хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и 28 стотинки/, представляваща дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: преден капак, фар ляв, фар десен, броня предна, декоративна решетка централна, капачка лифт дюза - 2 бр., еърбег водач, еърбег пасажер, колан водач, колан пасажер, калник преден ляв, абсорбер предна броня, дифузьор перки, воден радиатор, А/С кондензатор, водачи под фарове - 2 бр., обтегач пистов ремък, основа ляв халоген, лифт дюзи предна броня - 2 бр., метален щит пистов ремък, очиларка предна, рог ляв, рог десен, греда под радиатори, основа предна броня, конзоли основи предна броня - 2 бр., казанче стъкломиещо, основа преден ляв калник, шайба хидравлична помпа и управлението на въздушните възглавници, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие от 04.05.2018г. по застрахователен договор „Каско", по застрахователна полица № 0020090201800084 от 21.02.2018г. на лек автомобил марка С Ф, с рег. № * **** **, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата ведно с разноските.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в разрез с доказателствата по делото, поради което се иска неговата отмяна и отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените за две инстанции разноски, вкл. за адв.възнаграждение.

Въззивникът излага, че ищецът въпреки разпределената му доказателствена тежест не е установил релевантните за спора факти, а именно размера на претенцията си. Сочи, че съдът правило е възприел наличието на правоотношение по договор „Каско на МПС”, сключен при действието на ОУ на застрахователя за процесния л.а.Субару, модел Форестър с ДК №***; че застрахователното събитие е настъпило в периода на действие на застраховката; че застрахователят е уведомен от увреденото лице на 08.05.2018г.; че е изготвена щета, съобразно която са определени частични щети в размер на 3 181.82 лева както, че застрахователят е изплатил на ищеца тази сума на 28.06.2018г. Въззивникът твърди, че доколкото исковата молба била подадена преди представяне на документи за извършения ремонт на автомобила, размерът на настъпилите вреди не бил установен по делото. Доказателства за възстановителния ремонт на л.а. не били представени в първото и единствено заседание. Поддържа се, че съгласно ОУ на застрахователя /чл.19/ , при частични щети обезщетението се определя алтернативно по избор на заинтересованото лице – по експертна оценка съгласно Методика на застрахователя; в доверен сервиз или по представени оригинални разходооправдателни документи. При тотална щета се вземат предвид и запазените части от автомобила, които се приспадат.

Въззивникът твърди, че ищецът не е основал искането си за заплащане на обезщетение с конкретно основание – дали претендира частични щети или тотална щета. Твърди се, че независимо от приетото от съда основание за определяне размер на обезщетението, и в двата случая се стига до 100% от стойността на МПС, което сочи на неоснователно обогатяване на собственика на л.а., който запазва и собствеността, вкл.запазените части след ПТП. Според въззивника, ищецът е следвало да представи или удостоверение за прекратяване регистрацията на автомобила поради тотална щета, или с оглед възстановяването и представеното удостоверение за техническа изправност на същия – да представи разходооправдателни документи за ремонта на собственото му МПС, които да установят действително направените разходи за възстановяване. Твърди се, че чрез игнориране на тези доводи и възражения на ответника, се стига до неоснователно обогатяване на увреденото лице, което е недопустимо. Съдът е направил погрешни изводи за липса на запазени части на автомобила въпреки изслушаната САТЕ, според която увредените детайли се намират само в предната част и в купето. Според заключението увреждането сочело на „тотална щета” по см.на чл.390, ал.2 КЗ. Твърди се, че въпреки експертизата, на която не е предоставен автомобила за оглед, застрахователят не би могъл да определи запазените части без съдействие на собственика, а последния не е предоставил МПС на вещото лице. Поддържа се, е запазените части в конкретния случай възлизат на 25% от действителната стойност на МПС по арг. от чл.22, ал.2 от Методиката на застрахователя. Твърди се, че неправилно съдът е уважил и акцесорния иск за законна лихва от предявяване на исковата молба въпреки, че в мотивите си е приел, че забавата ще настъпи поради тоталната щета от момента на представяне на удостоверение за прекратяване на регистрация. Претендира се отмяна на решението на ВРС и присъждане на сторените разноски.

С отговора на въззивната жалба насрещната страна, в срока по чл.263 ГПК, чрез адв.А., оспорва основателността на ВЖ. Поддържа се наличието на всички предпоставки за уважаване на иска, вкл. в присъдения размер. Поддържа наличието на „тотална щета” на МПС. Посочва се, че поради невъзможност да се присъди повече от застрахователната стойност, която е 9 810 лева, от тази сума се приспадат платеното от застрахователя в размер на 3 181.82 лева, неплатените вноски по договора в размер на 500.31 лева и стойността на автомобила за скрап от 225.60 лева. Твърди се, че установяването на запазени части и тяхната стойност е в тежест на застрахователя, чието е възражението съгласно чл.154 ГПК. Тези твърдения останали недоказани според въззиваемия. Неправилно се твърди, че е становището на застрахователя, че забавата започва от представяне удостоверение за прекратена регистрация на автомобила. Поддържа се, че забавата е от исковата молба. Твърди се, че сам застрахователя не е снабдил ищеца с удостоверение по чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и др. Твърди се изричен отказ на застрахователя да снабди молителя с удостоверение, поради което и последния не е могъл да дерегистрира МПС и представи удостоверение пред застрахователя за това. /р.№44 по т.дело 775/2014г. на първо т.о. се цит. и по т.дело 1256/2014г. на второ т.о./ Претендират се сторените разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд адв.Т.С., пълномощник на застрахователя поддържа жалбата. Допусната е корекция в проектодоклада относно акта, от който е цитираната разпоредба на чл.22, ал.2 /от Наредба №24/2006г., а не от Методиката на застрахователя/ Насрещната страна, редовно призована, не изпраща представител в заседанието, но не възразява по хода на делото. /докл.молба на пълномощника на страната адв.А./

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С.С.Х. срещу Застрахователно акционерно дружество "ОЗК Застраховане" АД с ЕИК *********, с която са предявени искове с правно основание чл. 386, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, частичен иск от общо 6 627.18 лева, като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, фар ляв, фар десен, броня предна, декоративна решетка централна, капачка лифт дюза - 2 бр., аербег водач, аербег пасажер, колан водач, колан пасажер, калник преден ляв, абсорбер предна броня, дифузьор перки, воден радиатор, А/С кондензатор, водачи под фарове - 2 бр., обтегач пистов ремък, основа ляв халоген, лифт дюзи предна броня - 2 бр., метален щит пистов ремък, очиларка предна, рог ляв, рог десен, греда под радиатори, основа предна броня, конзоли основи предна броня - 2 бр., казанче стъкломиещо, основа преден ляв калник, шайба хидравлична помпа и управлението на въздушните възглавници, настъпили на 04.05.2018г., по застрахователен договор „Каско" със застрахователна полица № 0020090201800084 от 21.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че на 21.02.2018г. ищецът сключил Застраховка „Каско", с клауза „Пълно каско" на личният си автомобил марка Субару Форестер, с per. № ***, с ответното дружество със срок на действие от 01.03.2018г. до 28.03.2019г. Твърди, че автомобила бил застрахован за 9 810 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно застрахователна полица от 21.02.2018г. възлизала на 680.41 лева. Твърди, че на 04.05.2018г., около 17.15 часа се прибирала от работа и навлизайки в кв.Аспарухово се движела в лявата лента. Твърди, че на спирка Джанавара имало пешеходна пътека и изкуствена неравност на платното за движение, поради което намалила скоростта и преминала с малка скорост и малко след това, отдясно на платното за движение изскочило момиче, което не видяла заради автомобилите, които се движели в дясната лента. Твърди, че уведомила ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" и на 08.05.2018г. служител на ответника огледал автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис техническа експертиза по щета № 0020-090-0693/2018г., в който били описани увредените детайли. Твърди, че управлението на въздушните възглавници също било повредено и следвало да се замени, но ответника не го посочил в описа. Твърди, че на 28.06.2018г. като обезщетение получила сумата 3 181.82 лв. Твърди, че тази сума била много по-малка от необходимата и не можела да покрие щетите. Претендира подмяна на частите с оригинални части. Твърди, че след направено проучване за цените на ремонта и след приспадане на заплатеното, застрахователят й дължи сумата в размер на 6 627.18 лв.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Застрахователно акционерно дружество "ОЗК Застраховане" АД с ЕИК *********, чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва, че към 04.05.2018г. между ищцата и ответното дружество е съществувал валиден застрахователен договор по полица № 0020090201800084 от 21.02.2018г. за застраховка „Каско" на лек автомобил марка „Субару", модел „Форестер" с per. № *** със срок на застраховката от 01.03.2018г. до 28.02.2019г. с договорена застрахователна сума от 9 810 лв., както и факта на осъществилото се на 04.05.2018г. ПТП. Не оспорва, че на 08.05.2018г. ищцата е подала уведомление до застрахователя за регистриране на щета, в което сочи, че на 04.05.2018г. по време на движение със застрахования автомобил от Варна в посока кв. Аспарухово предният автомобил рязко спрял до спирка „Джанавара" и тя го е ударила отзад. Заявява се, че представители на ответното дружество са извършили опис и техническа експертиза по щета, два огледа на 08.05.2018г. и на 09.05.2018г., изготвен е и снимков материал. Установено е, че са налице посочените от ищеца повреди с изключение на управлението на въздушните възглавници. Изтъква се, че според ищцата застрахователят й дължи застрахователно обезщетение в общ размер от 10 000 лв., като се твърди, че тази сума надвишава уговорената застрахователна сума от 9 810 лв. и следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ като при тотална щета. Изтъква се, че застрахователят ще следва да репарира претърпените вреди при условията на тотална щета, което от своя страна влече като последица възникване на задължение за застрахования по чл. 390, ал. 1 от КЗ да представи на застрахователя удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Изтъква се, че ищцата не е изправна страна по застрахователния договор, поради обстоятелството, че не изпълнила основно свое задължение в съответствие с чл. 367, ал. 1 от КЗ, а именно да заплати в пълен размер на четири разсрочени вноски сумата от 680,41 лв., представляваща дължимата застрахователната премия. Твърди се, че ищцата е заплатила 170,11 лв. на 21.02.2018 като незащитената премия е в размер на 510,30 лв., която следва да бъде съобразена при определяне размера на застрахователното обезщетение.