Решение № 107 от 16.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Г. при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Ю. Ст. Л. като разгледа докладваното от Петър Г. Наказателно дело за възобновяване № 20231000600134 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано е по постъпило искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по НЧХД № 106/20г. на Районен съд – гр. Разлог, респективно ВНЧХД № 31/21г. на Софийски Окръжен съд. В същото се твърди, че при произнасянето по посоченото наказателно дело неправилно е приложен материалния закон, като подсъдимите Й. Г. Г. и Р. Д. И. са признати за виновни по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК, въпреки че към момента на произнасяне на СОС за тези деяния е била изтекла максимално предвидената в закона давност, съгласно чл. 81, ал. 3, вр чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Поради това се моли за възобновяването на наказателното производство в частта относно престъпленията по чл. 148, ал. 2 и ал. 1 от НК, отмяната на постановените съдебни актове и прекратяване на производството в тази му част, в рамките на възприетата фактическа обстановка.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – София поддържа направеното искане, като твърди, че са допуснати визираните в искането нарушения. Излага съображения, че максималната предвидена давност за престъпленията по чл. 148, ал. 1 от НК, в извършването на които са обвинени Й. Г. и Р. И., е ЧЕТИРИ ГОДИНИ и 1

ШЕСТ МЕСЕЦА. С оглед твърдяните дати на деянията, а именно – 27.11.2016г. и 02.12.2016г., абсолютната давност за тези престъпления е изтекла съответно на 27.05.2022г. и 02.06.2022г. Като се е произнесъл по същество след тази дата, съдът по същество е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. По изложените съображения прокурорът моли за възобновяване на наказателното производство, отмяна на осъдителната присъда по отношение на тези престъпления и прекратяване на производството.

Повереникът на частния тъжител в производството по същество Т. М., адв. П. моли съда да приеме, че меродавен момент за преценка на правилата за давността е моментът когато делото е било обявено за решаване от страна на въззивния съд, което е сторено пред изтичане на давността, поради което искането на главния прокурор е неоснователно. Излага съображения и относно разноските и претендираното от защитника адвокатско възнаграждение.

Защитникът на подсъдимите в производството по същество Й. Г. и Р. И., адв. Б. се солидаризира с искането на главния прокурор на РБ и моли за възобновяване на производството и прекратяване на същото в посочените части. Счита, че единствената релевантна съдебна практика относно изтичане на абсолютните давностни срокове, е именно в тази насока и същата е еднопосочна. Счита, също така, че и в останалата част на воденото наказателно производство, незасегната от искането на Главния прокурор, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалният закон. Сочи на първо място, че за едно от деянията по чл. 144, ал. 1 от НК е налице описание, което води до извод на твърдяно престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, което е такова от общ характер и не се преследва по тъжба на пострадалото лице. Излага доводи също така, че след като бъде прекратено производството за престъплението по чл. 148, ал. 1 от НК по отношение на Й. Г., е налице хипотезата на чл. 78 А от НК по отношение на него, предвид предвидената санкция и липсата на пречката по реда на чл. 78 А, ал. 7 от НК. Защитникът пледира също така, че при произнасяне на актовете по същество са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с анализирането на показанията на свидетелите и неотчитането на свързаността им с частната тъжителка. По изложените съображения адв. Б. моли съда да постанови решение, с което да уважи искането на главния прокурор и да прекрати наказателното производство срещу Й. Г. и Р. И. за престъплението по чл. 148, ал. 1 от НК, и да прекрати същото с оглед изтеклата максимално допустима давност, да признае Й. Г. за невиновен по отношение на едно от деянията по чл. 144, ал. 1 от НК, както и да измени присъдата ,като приложи разпоредбата на чл. 78 А от НК спрямо Й. Г. за престъплението по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Моли също така присъдата да бъде отменена в частта за разноските и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл.

307 от НПК като бъдат дадени указания за произнасянето.

2

Й. Г. и Р. И. се явяват лично в съдебно заседание и поддържат изложеното от своя защитник и искането на Главния прокурор. И двамата изразяват становище, че желаят да се възползват от изтеклата давност и желаят производството срещу тях да бъде прекратено. .

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 2 от НПК.

Разгледано по същество искането е основателно.

Производството по НЧХД № 106/20г. на РС – гр. Пирдоп, е образувано по частна тъжба от Т. Г. И. срещу Й. Г. Г. за престъпления по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 17.11.2016г. – 27.11.2016г. и по чл. 144, ал. 1, ал. 1 от НК и срещу Р. Д. И. за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр вр. ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 25.11.2016г. – 02.12.2016г. С присъда от 18.12.202г., Съдът е признал подсъдимият Г. за виновен в извършване на престъпления по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е наложил наказания ГЛОБА в размер на 5000 лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което наказание е отложено по реда на чл. 66, ал.

1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ и по чл. 148, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 от НК, като му е наложил наказания ГЛОБА в размер на 3000 лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. На Основание чл. 23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.

1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ. Към така определеното общо наказание са присъединени наказанията ГЛОБА в размер на 5000 лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

Подсъдимата Р. И. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като са й наложени наказания ГЛОБА в размер на 5000 лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

В тежест на подсъдимите и в полза на частната тъжителка са присъдени направените по делото разноски, определени по отношение на Й. Г. в размер на 4560 лева, а за Р. И. в размер на 1520 лева.

Така постановената присъда е обжалвана пред СОС и е образувано ВЧНХД № 31/2021г. Същото е обявено за решаване на 19.04.2021г.. С Решение от 11.11.2022г., атакуваната присъда е изменена, като Р. Д. И. е 3 освободена от наказателна отговорност и на основание чл. 78 А от НК й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева. В останалата част присъдата е потвърдена.

При така описаното до тук следва да бъде споделено като основателно искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по ВЧНХД № 31/2021г. на Софийски окръжен съд поради следните съображения :

Наведените доводи налагат САС да обсъди дали в наказателното производство, което се претендира да бъде възобновено:

- давностните срокове за престъпленията по чл. 148, ал. 2, в. ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК са изтекли и

-второ - кой е меродавният момент, към който се преценява изтичането на давността: края на съдебното заседание пред въззивния съд, когато е приключено и тайното съвещание, или момента на изготвяне и обявяване на въззивното съдебно решение.

За да даде отговор на тези въпроси, САС прецени следните факти:

Както бе посочено и по – горе, осъдените Й. Г. и Р. И. са били предадени на съд, респективно, признати за виновни от инстанциите по същество, за тези престъпления, довършени съответно за Г. на 27.11.2016г. и за И. – на 02.12.2016г. Съгласно цитираните разпоредби, за тези деяния се предвиждат наказания ГЛОБА и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Изчислен по реда на 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК абсолютният давностен срок за това престъпление е ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ПОЛОВИНА. Следователно, същият изтича за Г. на 27.05.2021г. и за И. – на 02.06.2021г.

Въззивният съд е насрочил делото в открито заседание на 19.04.2021г., в което след изслушване на пренията на страните и след проведено тайно съвещание, е обявил, че ще се произнесе с решение в срока по чл. 340 от НПК.

Съдебното решение е изготвено и обявено на 11.11.2022г., като с него първоинстанционната присъда по отношение на Д. е изменена, без да се засяга изводът за виновността й, и е потвърдена в останалата част.

Тези хронологично изведени факти показват, че абсолютната давност за престъпленията, визирани в искането на Главния прокурор е изтекла на 02.06.2021г., т.е. в срока на изготвяне на въззивното решение и преди неговото обявяване.

С оглед наведените в искането за възобновяване доводи, САС следва да даде отговор и на втория от поставените по - горе въпроси, като прецени дали релевантният момент, към който следва да се изчисли изтичането на преследвателната давност е датата, на която въззивният съд е приключил пренията, дал е последна дума на подсъдимите, оттеглил се е на тайно 4 съвещание и е обявил, че ще се произнесе с решение в срок или датата, на която е обявено въззивното решение.

САС в настоящия му състав приема, че давността следва да бъде преценявана към втората от двете посочени дати по следните съображения:

Финалният етап на въззивното производство е свързан с постановяване, изготвяне и обявяване на въззивния акт. В зависимост от преценката на въззивния съд по въпросите за вината на подсъдимия този акт може да бъде присъда или решение. И в двата случая постановяването на въззивния акт преминава през регламентирани в нормите на чл. 33, чл. 336 и чл. 340 от НПК подетапи, които се развиват в строга поредност, включваща: тайното съвещание, обличането на волеизявлението на съдебния състав в писмена форма, т.е. фактическото му изготвяне и подписване, и обявяването му - пред страните в публичното заседание, ако е присъда, или в съответните съдебните регистри, ако е решение. Извън случаите, в които е обявена присъда в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото или на предварително обявена по-късна дата, фактическото изписване и последващото обявяване на решението са отложени във времето, в препоръчителния срок по чл. 340 от НПК. Докато това решение не бъде фактически изготвено и подписано, няма валидно удостоверяване на правораздавателната воля на съда, респективно етапът по постановяване на решението не е завършил. Поради това, макар тайното съвещание да е приключило, в срока по чл. 340 от НПК, е допустимо разискванията по делото да продължат и съдебният състав да промени първоначалната си позиция и като прецени, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, на основание чл. 317, вр. с чл. 302 от НПК да възобнови съдебното следствие, след чийто финал да достигне до изводи противоположни с предходните. След приключване на тайното съвещание на въззивния съд съдебен акт няма, има единствено обявена пред страните позиция на съда, че не са налице основанията по чл. 336 от НПК за постановяване на нова въззивна присъда. Въззивният съдебен акт - решение, издадено в случаите на чл. 337 и чл. 338 от НПК, е наличен едва след неговото физическото изготвяне, подписване и обявяване. До този момент въззивният съд е задължен да преценява обстоятелства, които обективно е възможно да настъпят в правния мир, като смъртта на дееца, декриминализацията на престъпното деяние, а също и изтеклата давност. Тези обстоятелства се случват независимо от волята на съда и/или страните и няма как да не бъдат оценявани от съда, тъй като те обективно съществуват и са възникнали в срока на произнасяне по чл. 340 от НПК.