Решение № 642 от 10.12.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Враца, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500477 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство по делото първоначално е образувано по въззивна жалба вх. № 5192/11.12.2017 г. по описа на Районен съд - Мездра, на В. С. И., чрез пълномощника му адвокат К. Т., против решение № 248/14.11.2017, постановено по гр. д. № 655/2016 по описа на РС-Мездра По жалбата има постановено решение № 252 от 6.08.2018 г., постановено по гр. д. № 333 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Враца, което е обжалвано и с решение № 113/19.10.2023 г. по гр. д № 3575/2022 по описа на ВКС , II ГО въззивното решение е отменено, част от първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на Окръжен съд Враца по предявените от И. С. И. лично и като правоприемник на ищцата В.

Ц. И. и от С. И. А. и Ц. И. А. като правоприемници на В. Ц. И. искове по чл.

61, ал. 2 ЗЗД за заплащане обезщетение за направени в делбения поземлен имот № 125 от кв. 36 по плана на с. ***, община Мездра с площ от 920 кв. м., за който е отреден УПИ V-125 от кв. 36 с площ от 1000 кв. м. по регулационния план на селото от 1931 г. с неприложена регулация, ведно с построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда и второстепенна постройка, разноски за: цялостна поддръжка на двора и почистване на къщата, отливане на железобетонен пояс, хидроизолация на основите на жилищната сграда и изграждане на дренаж, отливане на пътеки около къщата и бетонна площадка до къщата, изграждане на септична яма 9 куб. м. за тоалетна и баня, изграждане на пристройка със септичен възел за баня и 1 тоалетна и мокро помещение, изграждане на септична яма 1.5 куб. м. за нуждите на кухнята и външна чешма, прокарване на ВиК в къщата, преместване на външна чешма и нова стойка за каменно корито, капаци за септичната яма и шахтата на водомерите, изграждане на електрическа инсталация и разпределително табло на първия (сутеренен) етаж, ремонт на стая (шпакловка, теракота, латекс, контакти, корнизи), ремонт на приземно мазе (изравняване на нИ.то с коридора и другата стая от първия/сутеренния етаж, нови стени от гипсокартон, таван от дървени плоскости, ВиК и ел. инсталация, нова дограма, контакти, гранитогрес на пода, мазилка на стените, нова врата, мивка, а в коридора - гранитогрес на пода, боядисани входна врата и врата на другата стая на етажа), боядисване на дворните врати, общо до размера на сумата от 2760.41 лв.

В останалата част, за разликата между общата по исковете сума от 2760.41 лв. до общата по исковете сума от 6625.30 лв. предявените от И. С. И. лично и като правоприемник на ищцата В. Ц. И. и от С. И. А. и Ц. И. А. като правоприемници на В. Ц. И. искове по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за заплащане обезщетение за направени в делбения поземлен имот искове са отхвърлени от ВКС.

Също така ВКС с решението е констатирал, че ищецът И. С. И., лично и като наследник на починалата ищца В. Ц. И. не е подал касационна жалба, поради което въззивното решение № 252 от 6.08.2018 г., постановено по гр. д.

№ 333 по описа за 2018 г. на Окръжен съд - Враца при първоначалното разглеждане на делото пред въззивен съд в частта, с която искът против Н. И.

В. е отхвърлен за разликата между присъдените 2490.13 лв. и претендираните за заплащане от него 5881.78 лв., както и искът против В. С. И. е отхвърлен за разликата между присъдените 6625.30 лв. и претендираните за заплащане от него 14704.19 лв., е влязло в сила като необжалвано.

Тъй като ВКС е приел, че делото не изяснено от фактическа страна го е върнал за ново разглеждане на въззивния съд с изключение на частта в въззивното решение е влязло в сила като необжалвано и в частта, в която ВКС частично го е отменил, като връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд е образувано настоящето дело.

При връщането на делото ВКС е приел, че делото не е изяснено от фактическа страна тъй като от доказателствата по делото не може да формира извод дали В. С. И. дължи на И. С. И. лично и като наследник на В. Ц. И., заедно с другите й наследници С. И. А. и Ц. И. А. и евентуално в какъв размер обезщетение за направените за съсобствения имот разноски в рамките на сумата 2 760.41 лв. (1380.21 лв. на И. С. И. и по 1/3 от 1380.21 лв. на И. С. И., С. И. А. и Ц. И. А. като наследници на В. Ц. И.) за всички претендирани и приети за установени от съда строително-монтажни и довършителни работи.

ВКС е приел, че претендираните по делото разноски или част от тях не могат да бъдат квалифицирани като необходими. Ищците са твърдели в сезиращата молба, че мазето, което са преустроили в кухня, се е пълнило с вода и затова са отлели железобетонен пояс с цел укрепване на основите, поставили са хидроизолация на основите и са направили дренажен пояс. По делото обаче не са събрани доказателства, включително и от свидетелските показания, в подкрепа на тези твърдения.

2

Относно правилната правна квалификация на иска, останал за разглеждане ВКС е приел, че при липса на доказателства, че състоянието на сградата е налагало да се направят разноски за нейното запазване, то следва, че отношенията следва да се уредят при условията на чл. 61, ал. 2 ЗС. За целта следва да се установи каква би била пазарната стойност на процесния имот във вида, в който е бил преди направата на процесните строително-монтажни работи (при отчитане, че ремонта на покрива е извършен по съгласие на ищците и ответника В. И. и с общото им финансово участие, поради което е извън претендираните за обезщетяване разходи). Тази стойност следва да се съпостави с пазарната стойност на имота, по която е извършена делбата. Ако тази стойност е по-ниска от сумата 6625.00 лв. то е налице подобрение, което подлежи на обезщетяване, като отговорността на В. И. е за 10/24 от увеличената стойност.

Според направения от ВКС анализ на доказателствата изслушаната по делото експертиза е направила количествено- стойностна сметка на претендираните строително-монтажни работи и е оценила разходите за извършването им на 20 585.87 лв. За разликата над пазарната стойност на имота от 6625.00 лв. разноските се явяват луксозни и не подлежат на обезщетяване.

Прието е обаче, че съдът не е изследвал в какъв вид е бил имотът преди извършване на строително монтажните работи, нито е поставил на вещото лице задача да даде пазарна оценка на имота в този вид. По делото е установено само, че следва да се даде пазарна оценка на сграда с мазе в сутеренния етаж, без изградена електрическа инсталация, вместо с дневна, кухня и стая и без баня, септични ями и дренаж в поземления имот. Не е изяснено обаче била ли е водоснабдена къщата (или е имало само дворна чешма), какви настилки е имало преди отливане на бетонния пояс и площадка (в свидетелските показания се съдържат данни, че е имало каменна настилка), в какъв вид са били стаите в първия жилищен етаж и дограмата на къщата преди ремонта, съответно в какъв вид са били боядисаните врати.

Върнал е делото за ново разглеждане в частта по иска с пр. осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД дали В. С. И. дължи на И. С. И. лично и като наследник на В. Ц. И., заедно с другите й наследници С. И. А. и Ц. И. А. и евентуално в какъв размер обезщетение за направените за съсобствения имот разноски в рамките на сумата 2 760.41 лв. (1380.21 лв. на И. С. И. и по 1/3 от 1380.21 лв. на И. С. И., С. И. А. и Ц. И. А. като наследници на В. Ц. И.) за всички претендирани и приети за установени от съда строително монтажни и довършителни работи.

Дал е задължителни указания при новото разглеждане от въззивния съд съдът да даде възможност на страните да изложат твърденията си за състоянието, в което са били процесните дворно място и сграда, вкл. дали сградата е била водоснабдена и по какъв начин или е имало само дворна чешма, в какъв вид са били помещенията в жилищния етаж (включително подова настилка и стени и врати), след което да постави на вещото лице задача да даде заключение каква би била пазарната стойност на имота към момента на влизане в сила на решението по извършване на делбата във вида, описан от всяка от страните и без направените от ищците дренаж, бетонов пояс и хидроизолация на основите, без баня и септични ями (освен ако някоя от страните не твърди, че е съществувала стара септична яма), с мазе без 3 електрическа инсталация, вместо с изграденото понастоящем в сутерена, но при вече ремонтирания покрив.

Разяснил е, че след събирането на доказателства за състоянието на имота преди извършването на СМР трябва да се изслуша Съдебно оценителна експертиза за установяване на пазарната стойност на имота във вида му преди извършването на СМР.

В съдебно заседание по делото въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощника си адв. К. Т., която поддържа жалбата.

В съдебно заседание по делото въззиваемият И. С. И. - редовно призован, явява се лично и с пълномощника си адв. Г. П., който се явява и вместо Ц. И. И. и С. И. А., който оспорва жалбата.

В съдебно заседание по делото въззиваемите Д. Л. В. и Ц. Н. В. редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

При разглеждането на делото пред първоинстанционния съд е допуснато изслушването на заключение на вещо лице по съдебно оценителна експертиза, от което е установено, че имотът е с пазарна стойност от 6625 лв. Тази оценка и тази стойност е определена въз основа на огледа на вещото лице състоянието на имота към момента на извършване на огледа.

При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция на страните е дадена възможност да посочат какво е било състоянието на процесния имот преди извършването на ремонта. В изпълнение на дадената им възможност страните са депозирали молби от 11.4.2024 г и 16.4.2024 година, в които са посочили състоянието на имота преди ремонта.

Страните не спорят, че сградата не е била водоснабдена, а чешма е имало само в двора. Страните излагат протИ.речиви твърдения единствено отново това дали жилищните помещения на приземния етаж са били с или без изграден под, като въззивникът И. И. твърди, че нямало изграден под, а наличния бил покрит в балалтум и черги, докато въззиваемият В. И. чрез процесуалния си представител, адвокат Т.. Твърди, че подът е бил изграден с малки керамични плочки, които по късно били изкъртени, унищожени и подменени, въпреки че нямало дефекти по тях.

Относно въведения спорен момент дали е имало или нямало 4 циментирарани покрит с плочки под пред въззиваната инстанция не са искани и не са събирани свидетелски показания, а в показанията на свидетелите, разпитани пред първоинстанционния съд на л. 89-90 този спорен въпрос не изследван.

От приетото заключение на вещото лице, което настоящият съдебен състав кредитора като обективно, безпротИ.речИ. и добросъвестно дадено се установява, че пазарната стойност на имота, представляващ: Поземлен имот № 125, кв. 36 по плана на с. ***, община Мездра, област Враца, целият с площ от 920 кв.м., за който е отреден УПИ V, пл. № 125, кв. 36 по регулационния план на селото от 1931 г., с неприложена регулация, с площ от 1000 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна паянтова жилищна сграда със ЗП 54 кв.м., с приземен етаж, и второстепенна постройка със ЗП 27 кв.м., описан от всяка от страните и без направените от ищците дренаж, бетонов пояс и хидроизолация на основите, без баня и септична яма, с мазе, без електрическа инсталация, вместо с изграденото понастоящем в сутерена, но при вече ремонтиран покрив, към 06.06.2018 г., възлиза на: 6 970.00 /шест хиляди и деветстотин и седемдесет/ лв.