Решение № 62 от 13.03.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Разлог, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101313 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по ИМ на М.У.К., ЕГН*, от г.Б., у.„В.П.”№137, против ТУ-С., ЕИК*, с адрес: г.С., к.„Д.“, б.„К.О.“№8, представлявано от проф. д.н. инж.

И.К. - ректор.

Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове, с които претендира да бъде като незаконосъобразна Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №* от 18.09.2024 г., издадена от ректора на ТУ-С. и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, от 6`906.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ.

С ИМ ищецът претендира и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор. В него ответникът не оспорва факта, че м/у ищеца и ответника е било налице валидно трудово правоотношение, но възразява досежно основателността на исковете, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Не се спори по делото и се установява, видно от приетите доказателства (трудов договор №*/21.06.2018 г. и допълнително споразумение №*/30.01.2020 г. към трудовия договор, че ищецът е заемал длъжността „шофьор, л. а. до 9 места" в звено УСОБ-С. към ТУ-С., съгласно.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „шофьор " в УСОБ, връчена на ищеца на 10.02.2020 г.

От длъжностно щатно разписание на ТУ-С., звено УСОБ-С., влязло в сила от 01.01.2024 г., е видно, че длъжността "шофьор, л. а. до 9 места" е съществувала.

От длъжностно щатно разписание на ТУ-С., звено УСОБ-С., влязло в сила от 16.09.2024 г., е видно, че длъжността "шофьор, л. а. до 9 места" е премахната и не съществува.

Със Заповед №* от 18.09.2024 г. на ректора на ТУ-С., подписана от доц. Р.Р., на основание заповед за заместване №* от 17.09.2024 г. на ректора, трудовото правоотношение м/у страните е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение "2-ро" КТ - поради съкращение на щата. Заповедта е връчена на ищеца при условията на отказ с двама 1 свидетели.

Видно от приетата по делото заповед №* от 16.09.2024 г. на ректора на ТУ-С., издадена от доц. Р.Р., на основание заповед за заместване №* от 02.08.2024 г. на ректора, длъжността „шофьор“ в о„СО“, УСОБ-С. е закрита.

Именно на това основание трудовото правоотношение на ищеца е прекратено. Наредено е да му бъдат изплатени обезщетения по чл.224, ал.1 КТ, за 22 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., за 22 дни неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. и по чл.220, ал.1 от КТ – обезщетение за неспазено предизвестие от 1 брутна заплата.

Със Заповед №*/12.11.2024 г. е наредено на ищеца да се начисли и изплати, на основание чл.222, ал.1 от КТ, 1 брутна заплата, изплатена на 27.11.2024 г.

От приетата по делото рег. карта, издадена от АЗ, Д„БТ”-Р., ф.Б., е видно, че ищецът е регистриран като безработен на 27.09.2024 г.

За изясняване на делото от фактическа страна, са събрани гласни доказателства ч/з разпит на свидетели – Н.М. и Н.Н..

Свидетелката М. - сестра на ищеца и работеща към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца при в ответника, потвърди че след влизане в сила на новото щатно разписание и съкращаване щата „шофьор“, автобусът се управлявал всеки път от различни хора, назначени на други длъжности.

Свидетелят Н.Н. – гл. секретар в ТУ-С. заяви, че щата „Шофьор“ е съкратен поради финансови затруднения.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Исковете са допустими, предявени от лицето, на което единствено принадлежи правото работника с/у работодателя, при спазване на изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсата на процесуални пречки за разглеждане.

По конститутивния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

На първо място настоящият съд. състав намира, че уволнителната заповед е издадена от компетентен орган, като доводите на ищеца в тази насока са, че същата не е подписана от работодателя и не могат да се вземат предвид. На първо място по делото е представено надлежна Заповед №* от 17.09.2024 г. (л.19 в кориците на делото) с която проф. дн инж. И.К. като ректор на ТУ-С. е овластил надлежно зам. Ректора ЕУ и К - доц. Р.Р. да упражнява правата му като ректор - да го представлява и да подписва необходимите документи. За периода на заместване, заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем. В тази вр. следва да се отбележи, че с ТР №6/2012 г. на ОСГК е възприето становището, че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност ч/з упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 от КТ. Следователно, при съставяне на Заповед №* от 17.09.2024 г. Ректорът на ТУ-С. е разполагал с правната възможност да делегира правомощието си за прекратяване на трудовия договор с ищеца. Датата на съставяне на цитираната заповед предхожда издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради което следва, че същата е съставена при наличието на представителна власт за представляващия работодателя. Ето защо съдът приема, че заповедта за уволнение е издадена от оправомощено лице, заместващо титуляра, което упражнява всичи негови правомощия, без да е необходимо изрично упълномощаване за прекратяване на трудово правоотношение.

На следващо място настоящият съд. състав намира, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника на някое от безвиновните основания по чл.328 от КТ, е негово субективно преобразуващо право за едностранно преустановяване на трудовоправната връзка при предвидените от закона условия. В случая ответника в качеството на работодател на ищeца, е прекратил трудовия договор със същия на основание "съкращаване в щата". Субективното преобразуващо право на уволнение е надлежно и законно упражнено, 2 когато е налице посоченото в заповедта основание за уволнение. Съдът извършва проверка за законност на уволнението - били ли са налице всички факти, съдържащи се в хипотезиса на правната норма, при условията на която работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение. При оспорване на уволнението, в тежест на работодателя е да установи, че същото е законосъобразно извършено на основанието, посочено в издадената заповед. Правото на работодателя да премахва длъжности или да намалява щатните бройки за тях поради отпадане на нуждата, не подлежи на съд. контрол.

Преценка на работодателя по целесъобразност е какви длъжности са му необходими за осъществяване предмета на дейност на ръководената от него структура. В тази насока е възприетото в Решение №* от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №1561/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С.Ц., Решение №296 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №1712/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.Й., Решение №163 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д.

№1062/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията С.Ч..

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта правно основание - чл.328, ал.1, т.2, пр.2-ро от КТ, се предпоставя от проявлението на следните материални предпоставки /юридически факти/ – 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл.329, ал.1 КТ, в случай, че се съкращава само броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.

Щатът е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности.

Съкращаване в щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 КТ, има както при намаляване бройките работници /служители/, така и само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание, като в последния случай всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностната характеристика на съкратената длъжност. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание. С решението по гр. д. №1369/2010 г. на IV г. о. ВКС, е прието в отговор на правен въпрос, че реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т. е. при запазване или увеличаване на общия брой на работниците. Реално е съкращаване на щата и като се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат трудовите й функции – когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят м/у други длъжности. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в едно при премахване на щатни бройки.

Основните спорни въпроси м/у страните всъщност са свързани с въпроса за реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност, както и неподписването и от работодателя (в които рамки би следвало да е ограничена и търсената съд. защита, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес).

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на законосъобразно съкращаване на заеманата от ищеца длъжност. Това се доказва от представените заповед №* от 16.09.2024 г. на ректора на ТУ-С., за съкращаване на щата и утвърждаване на ново щатно разписание в сила от 16.09.2024 г., тоест съкращаване на щата в действителност има и то предхожда момента на процесното уволнение. Доколкото не се установява да е създадена нова длъжност, която макар и с различно наименование, да 3 включва единствено трудовите функции на съкратената длъжност или да включва и нови, които обаче да са несъществени и допълнителни, то следва да се приеме, че функциите включени в нея, са или разпределени м/у останалите служители, наред с техните съществуващи до този момент задължения, или изпълнението им е преустановено, като и в двата случая съкращението е реално.

Не може да се приеме за основателно възражението на ищеца, посочено в ИМ, че липса реално съкращаване на щата, тъй като трудовата функция, която той е изпълнявал не е премахната, а продължава да се извършва от ответника. От показанията на св. Н. и М. се установи, че функциите на „шофьор на лек автомобил до 9 места“ при необходимост, се изпълнява от други служители по разпореждане на управителя.

Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съд. контрол, като суверенно негово право е да променя щата, както прецени (така е прието и в решение №106 от 30.03.2015 г., постановено по гр. д. №5857 по описа за 2014 г. на ВКС, IV г. о.).

Не бяха събрани и доказателства, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца поради съкращаване на щата, длъжността която той е изпълнявал, продължава да съществува.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано реалното съкращаване на щатна бройка на заеманата от уволнения работник длъжност. По делото е представена Заповед на Ректора на ТУ-С., с която се премахва/закрива 1 щатна бройка за длъжност "шофьор", въз основна и в изпълнение на което е утвърдено новото щатно разписание.