Определение № 5508 от 04.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5508 гр. София, 03.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Виолета Йовчева

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20211100510724 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от „М.п.к.“ ЕАД /старо име „С.б.с.“ АД/, чрез адв. И. Л. от САК, надлежно упълномощен, съгласно пълномощно, представено пред СРС /л. 59/ за допълване на Решение № 58/06.01.2023 г., постановено по в.гр.дело № 10724/2021 г., СГС, в частта за разноските и по-конкретно частта, с която въззивният съд не се е произнесъл по отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение, сторени от въззиваемата страна в хода на вторинстанционното производство.

Молителят твърди, че с посоченото решение съдът неправилно не присъдил на страната сторените от нея разноски в производството пред СГС, като искане в посочения смисъл било заявено от страна на ищеца още в депозирания отговор на въззивната жалба, към който бил представен и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по молбата, И. С. В. – ответник в първоинстанционнто производство, не изразява становище по същата в предоставения му от закона срок за това по чл. 248, ал. 2 от ГПК.

Съдът като взе предвид доводите, съдържащи се в постъпилата молба за изменение на решението в частта за разноските, както и приложените по делото доказателства намира следното:

С решението по делото въззивният съд, като е приел, че поради оставяне на въззивната жалба без уважение, на въззивника не следва да се присъждат съдебноделоводни разноски, не е взел отношение касателно разноските, които при този изход от спора се следват в полза на въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 от ГПК.

В кориците на делото е представен договор за правна защита и съдействие от 07.06.2021 г., при условията на чл. 36, ал. 4 от ЗА, сключен между въззиваемото дружество „С.б.с.“ АД и адв. И. Л. с предмет оказване на правна консултация и съдействие в производство по въззивна жалба срещу Решение № 2005033/23.02.2021 г., депозирана от ответника в първоинстанционното производство И. С. В.. В така 1 сключеното между страните съглашение, е уредено, че клиентът се задължава да заплати на адвоката адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като последната сума е заплатена изцяло от клиента в брой, преди датата на подписване на настоящия договор. Отбелязано е, че страните нарочно са се споразумяли коментираният договор да служи за разписка на предадената сума, като в потвърждение на посоченото по-горе, всяка от страните поставила подпис върху документа.

По делото е представен и изричен списък на направените разноски на основание чл. 80 от ГПК, с който се претендират разходите за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК в срока за обжалване на решението, ако същото е обжалваемо, по искане на страната съдът може да измени или допълни решението в частта разноските. При подадена молба по чл. 248 ГПК на насрещна страна се дава възможност за становище, като съдът се произнася в закрито заседание и определението постановено по реда на чл. 248 ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

С разпоредбата на чл. 248 ГПК законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските – за неговото допълване или изменение според това дали съдът е формирал воля по отговорността при наличието на валидно сезиране с такова искане.

В настоящия случай за сторените от въззиваемия разноски е представен списък по чл. 80 ГПК, с оглед което съдът следва да разгледа молбата по същество.

От така очертания кръг доказателства настоящият съдебен състав прави извод, че по делото са налице както пълномощно, така и договор за правна защита и съдействие, с който е уговорен видът на адвокатското възнаграждение на страната и начинът на неговото заплащане – 300 лева, платени в брой преди момента на подписване на процесния договор за правна защита и съдействие.

В настоящия случай се претендират разноски за адвокатски хонорар на въззиваемата страна – ищец, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 от ГПК, доколкото въззивната жалба е оставена без уважение, а първоинстанционното съдебно решение е изцяло в полза на ищцовото дружество.

При постановяване на съдебното решение съставът на въззивния съд е пропуснал да се произнесе по дължимостта на така претендираните разноски, като с оглед сезирането му по реда на чл. 248 ГПК следва да стори това с настоящото определение.

Претенцията на жалбоподателя се явява основателна, доколкото се търси възстановяване на разходи за изплатено възнаграждение на адвокат Л. в размер на 300 лева, платено нему, преди подписване на договора за правно съдействие от 07.06.2021 г./ л. 18 от въззивното дело/, като самият договор има характера на разписка за извършеното плащане /в този смисъл и т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г.

2 на ОСГТК на ВКС/.

Ето защо молбата по чл. 248 ГПК е основателна, като съдебното решение в частта за разноските за настоящото производство следва да бъде изменено съобразно мотивната част на настоящото определение, като на„М.п.к.“ ЕАД /старо име „С.б.с.“ АД/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 от ГПК бъде присъдена сумата от 300 лева – следващи се разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 58/06.01.2023 г., постановено по в.гр.дело № 10724/2021 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, в частта за присъдените разноски, като ОСЪЖДА И. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. ****, да заплати на „М.п.к.“ ЕАД /старо име „С.б.с.“ АД/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3