Решение № 72 от 21.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Свиленград, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К. като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200174 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №25-0351-000882 от 17.12.2025година на Началника група в ОД на МВР Хасково, на РУ Свиленград, с което на А. Х. К. с ЕГН ********** от гр.*********************************** за нарушение на чл.181,ал.11,т.1 от ЗДвП на основание чл.181,т.1,предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 51,13евро/100лева/.

Жалбоподателят А. Х. К. в законно предвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърде се в жалбата,че били допуснати процесуални нарушения ,а именно липсвало ясно и точно описание на обстоятелствата при което било извършено твърдяното нарушение,,като допълнителни доводи жалбоподателя щял да изложи в съдебно заседание. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.За него се явява адв.К.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи ,като сочи ,че било допуснато съществено нарушение ,изразяващо се в описание на нарушението,подведено от АНО с несъществуваща разпоредба по ЗДвП,доколкото липсвала ал.11 на чл.181 от ЗДвП. В съдебно заседание не ангажира доказателства .

Административнонаказващият орган/АНО/- Началника група в ОД на 1

МВР Хасково, на РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Д. Г. В. и Т. Н. К. се установява, че на 10.11.2025година , полицейските служители Д. Г. В. и Т. Н. К., при изпълнение на служебните си задължения в гр.Свиленград в 22,08часа спрели за проверка автомобил Сузуки,модел Витара с рег.№ ********************, който се движел по бул.България в посока бензиностанция Петрол, който бил управляван от жалбоподателя,като впоследствие се установило ,че собственик на МПС било друго лице /Х. С. К./.

При извършване на проверката,полицейските служители установили,че собственика не е представил МПС на годишен технически преглед ,поради което двамата полицейски служители съставили срещу жалбоподателя и в негово присъствие АУАН серия GA с №4860302 от 10.11.2025г.за извършено нарушение по чл.181,т.1,пр.3 от ЗДвП ,като екземпляр от него бил връчен срещу подпис на жалбоподателя,който вписал ,че няма възражения по така съставения АУАН.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.181,ал.11,т.1 от ЗДвП ,поради което на основание чл.181,т.1,предл.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 51,13евро/100лева/.

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ – Свиленград да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи .

Видно то справка за собственост на МПС и за неговата регистрация,същото е собственост на Х. С. К..

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.

Г. В. и Т. Н. К., така също и от приетите писмени доказателства –справка за нарушител /водач; АУАН серия G A с №4860302 от 10.11.2025г, Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи и справка за собственост на МПС и за неговата регистрация и НП ,последните 2 приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелите Д. Г. В. и Т. Н. К., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началника група в ОД на МВР Хасково, на РУ Свиленград, въпреки че не се оспорва по делото, последната се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.В същата се определят и длъжностните лица имащи право да извършват контролна дейност по ЗДвП,което доказва по безспорен начин и компетентността на актосъставителя да съставя АУАН по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН,като липсва извършено плащане на процент от наложената с обжалваното Нп глоба.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съобразно чл. 5, ал. 3 от Конституцията на РБ ългария -Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му,респективно да бъде наказан 3 за адм.нарушение към момента на извършване на деянието.

В унисон на гарантираните по горе права,законодателя е въвел това изискване в разпоредбата на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН ,съгласно която разпоредба при издаване на НП, АНО следва да посочи законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

Безспорно в АУАН и в НП следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са били нарушени, без да е налице разминаване или неяснота, тъй като посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено, е предмет на доказване по делото.

Разпоредбите /чл.42 и чл.57 от ЗАНН/ и са императивни и гарантират правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, както и възможността съда да провери относимостта на фактическите обстоятелства при извършване на нарушението към приведената в действие санкционна норма. Неспазването им води до порок от категорията на съществените, който във всички случаи е предпоставка за отмяна на НП, на това основание.

Видно от обжалваното НП , АНО е вменил на въззивника нарушение по чл.181,ал.11,т.1 от ЗДвП,каквото разпоредба,както към датата посочена в АУАН и НП,така и към настоящият момент не съществува,тъй като разпоредбата на чл.181 е с една единствена алинея.

С посоченото разминаване се явява грубо нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице – последният е поставен в ситуация, в която не му е ясно в какво точно го обвинява АНО, за да може да организира адекватно защитата си в настоящото производство и да отстоява своята теза срещу твърдението на АНО.

Недопустимо е да се тълкува волята на АНО относно наведените от последния доводи за допуснато от страна на жалбоподателя нарушение и правното основание за налагане на административното наказание, както и относно нарушения нормативен акт,поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена,като обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

В условията на алтернативност,ако не бе констатирано по горното нарушение,то съдът би приел следното:

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители са категорични, че именно 4 жалбоподателя е бил водач на лекия автомобил.

Особеност на нормата на чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е, че тя инкорпорира в себе си както диспозицията, така и санкцията на правилото за поведение.

Действително подобна конструкция не е типична за нарушенията по ЗДвП, но не и единичен случай, като типичен пример за друго такова нарушение, при което диспозиция и санкция са съчетани в една норма е чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Всъщност новелата на чл. 181, т. 1, пр. 3 ЗДвП е въведена в позитивното ни право едва с измененията с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., като отговор на установилата се трайна съдебна практика, че легитимиран субект на нарушението по чл. 147 ЗДвП е само собственикът на МПС, но не и водач, който не е собственик.

Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че автомобилът е собственост на трето лице- Христо Сашков К. , от което е изводимо без необходимост от каквито и да било други отбелязвания, че МПС е чужда за дееца собственост, респективно неговата отговорност се ангажира в качеството на несобственик.Обстоятелствата:от кога МПС няма валиден технически преглед;колко време е продължило това противоправно състояние;дали МПС изобщо не е представено за ГТП или е представено със закъснение са изцяло ирелевантни за отговорността на дееца.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътищата отворени за обществено ползване МПС следва да бъдат технически изправни.

Според чл. 147 ЗДвП, за да се гарантира техническата изправност на МПС, те подлежат на представяне на периодична техническа проверка, т. нар.

ГТП (годишен технически преглед).

С изтичане на срока на действие на предходния ГТП, се създава едно трайно противоправно състояние, което трае до прекратяването му, респективно нарушението по чл. 181, т. 1, пр. 3 ЗДвП се върши на всяка една дата, на която е отчетено управление на МПС в рамките на този период на противоправно бездействие на собственика на МПС да го представи за нов ГТП. /в този изричен смисъл Решение № 2059/01.03.2024 г. на Административният съд - Пловдив по КАНД № 20237180703055/2023 г., Решение № 1976/10.11.2023 г. на Административен съд - Пловдив по КАНД № 2182 по описа за 2023 г./.

Според трайната съдебна практика, задължението за представяне на МПС на ГТП тежи само върху собственика. Поради това за отговорността на третото лице- несобственик е неотносимо:кога точно е започнал периода на създаденото трайно противоправно състояние;кога ще приключи този период;по какви причини е създадено това противоправно състояние и извинителни или неизвинителни за собственика.

Разпечатката съдържа 46 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0754f525-c6fa-4cdd-9e65-68a931d11068